Братислава
столица на Словакия From Wikipedia, the free encyclopedia
Бра̀тислава (на словашки: Bratislava, [ˈbratislava]; на унгарски: Pozsony; на немски: Preßburg) е столицата и най-големият град на Словакия, административен център на Братиславски край. Населението му е около 463 000 души (2012).[1] Разположен е в югозападната част на Словакия, на двата бряга на река Дунав и на левия бряг на Морава. Градът е единствената национална столица, граничеща с две независими държави – Австрия и Унгария.[2]
Братислава Bratislava | |
![]() | |
Страна | Словакия |
---|---|
Край | Братиславски край |
Окръг | I, II, III, IV, V |
Площ | 367,6 km² |
Надм. височина | 152 m |
Население | 476 922 души (2022) 1297 души/km² |
Кмет | Матуш Вало |
Основаване | 907 г. |
Първо споменаване | 907 г. |
Пощенски код | 8XX XX |
Телефонен код | 421 (2) |
МПС код | BA, BL, BT |
Часова зона | CET (UTC+1) |
Официален сайт | www.visitbratislava.com |
Братислава в Общомедия |
Братислава е политическият, културен и стопански център на Словакия. Градът е седалище на президента, парламента и правителството на страната, както и на няколко университета, музеи, театри, галерии и други важни културни и образователни институции.[3] Много от големите словашки стопански и финансови институции също са разположени в града.
Историята на Братислава е повлияна от различни народи – австрийци, евреи, немци, словаци, сърби,[4] унгарци, чехи. От 1536 до 1783 година градът е столица на Кралство Унгария, част от Хабсбургската монархия, и е родно място на много известни словашки, унгарски и немски исторически личности.
География
Градът е разположен на река Дунав, в югозападната част на страната, на границата с Австрия и Унгария.
Братислава е на 3-то място по най-малко зелени площи на човек от населението сред столиците на държави от Европейския съюз (след Париж и Мадрид) с 23 m².

Климатът в Братислава е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 10,5 °C. Средната температура през най-топлия месец (юли) е 21 °C и -1 °C през най-студения (януари). Разграничават се четири сезона, а количеството на валежите е равномерно през цялата година. Често е ветровито, а за климата в града са характерни студена, влажна зима и горещо лято. Столицата е едно от най-топлите и сухи места в Словакия. Пролетта и есента са кратки и преминаването от лято към зима и от зима към лято се осъществява бързо. Най-високата температура, измерена в Братислава, е 39,4 °C, а най-ниската – -20,3 °C. Някои части са уязвими за наводнения от реките Дунав и Морава.
История
Между 1536 и 1783 г. е столица на Унгария, под властта на Хабсбургите. Унгарското име на града е Пожон (Poszony).
Други исторически имена на словашки и др. са: Прешпорок (Prešporok), Пожун (Požún), Прешпурк (Prešpurk);[5] също Истрополис, Преслава и Пресбург (Preßburg) – официалното име до 1919 г.
През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от Пресбург до Пеща, а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за Молдова.[6]
След Първата световна война градът става част от новосъздадената независима Чехословакия. Има предложение да бъде наречен Wilsonovo mesto (Уилсъновград) – на американския президент Удроу Уилсън, но в крайна сметка през март 1919 г. е избрано името Братислава – на средновековния бохемски владетел Бретислав I.
Население
Население на Братислава[7] | |||||
Година | Население | Година | Население | Година | Население |
1720 | 11 000 | 1880 | 48 000 | 1950 | 184 400 |
1786 | 31 700 | 1900 | 61 500 | 1961 | 241 800 |
1802 | 29 600 | 1910 | 78 200 | 1970 | 291 100 |
1820 | 34 400 | 1921 | 93 200 | 1980 | 380 300 |
1846 | 40 200 | 1930 | 123 800 | 1991 | 442 197 |
1869 | 46 500 | 1939 | 138 500 | 2001 | 428 672 |
Населението на Братислава е 476 922 души, също така градът е център на метрополен регион с население от 728 370 души към 2022 г.[8]
Административно деление
Икономика
Транспорт

През 1848 г. е открита централната жп гара на Братислава. В отвъддунавската част съществува жп гара Братислава-Петржалка. Железопътните линии от града тръгват в 6 посоки. Международното летище „Милан Стефаник“ се намира на няколко километра от града и работи от 1951 г. Собственикът на летището, консорциумът OneTwo, планира да го обедини в един комплекс с виенското летище „Швехат“, което също притежава, с изграждането на високоскоростна железница от Братислава – Швехат – Виена. За осигуряване на корабоплаването по река Дунав градът разполага с речно пристанище с ж.п. възел. Пътната мрежа на града включва 5 моста и 3 главни пътни артерии. Градът разполага с централна автогара „Млинке Ниви“ и автобусни станции.
Първият обществен градски транспорт в Братислава е омнибусът с линия, открита през 1868 г. Трамваят в Братислава е създаден през 1895 г. и оттогава е основният обществен транспорт, като в момента има 8 линии. Братиславският тролейбус е пуснат за първи път през 1909 г., но скоро е закрит и възобновен през 1941 г., като в момента работи по 14 маршрута. Градът има и автобусни маршрути (около 60 редовни и 20 нощни), като до 2016 г. автобусът е единственият градски транспорт, който достига до отвъддунавската част на град Петржалка, но сега там е изградена нова трамвайна линия, по която вървят два маршрута – 1 и 3. Общественият градски транспорт се управлява от обединената компания Dopravný podnik Bratislava. През 1985 г. в Братислава започва строителството на метро, но скоро проектът е замразен.
Култура
- Братиславският дворец
- В Стария град
Музеи и галерии
- Словашка национална галерия (Slovenská národná galéria)
- Словашки национален музей (Slovenské národné múzeum)
- Дом на добрия пастир (Dom U dobrého pastiera), сграда в стил рококо, която днес е своеобразен музей на исторически часовници
- Музей на град Братислава (Múzeum mesta Bratislavy)
- Исторически музей (Historické múzeum)
- Археологически музей (Archeologické múzeum)
- Природонаучен музей (Prírodovedné múzeum)
- Музей на транспорта (Múzeum dopravy)
- Музей на водоснабдяването и канализацията (Vodárenské múzeum)
- Железопътен музей на Словашката република (Železničné múzeum Slovenskej republiky)
- Музей на музиката (Hudobné múzeum)
- Музей на оръжията (Múzeum zbraní)
- Музей на образованието и педагогиката (Múzeum školstva a pedagogiky)
- Музей на лозарството (Múzeum vinohradníctva)
- Музей на историческите интериори (Múzeum historických interiérov)
- Музей на унгарската култура в Словакия (Múzeum kultúry Maďarov na Slovensku)
- Музей на еврейската култура (Múzeum židovskej kultúry)
- Музей на историята на Еврейската община (Židovské komunitné múzeum)
- Музей на културата на карпатските немци (Múzeum kultúry karpatských Nemcov)
- Музей на полицията на Словашката република (Múzeum polície Slovenskej republiky)
- Музей „Артур Флайшман“ (Múzeum Arthura Fleischmanna)
- Музей „Йохан Непомук Хумел“ (Múzeum Johanna Nepomuka Hummela)
- Музей на римския военен лагер Герулат (Múzeum Antická Gerulata)
- Музей на изкуството „Данубиана Мьоленстеен“ (Danubiana Meulensteen Art Museum)
Спорт
Градът се гордее със своето спортно дружество „Слован“. Футболният клуб се състезава в словашката Екстралига. А хокейният е един от най-успешните в Европа. От 2012 до 2019 г. ХК „Слован“ се състезава в Континенталната хокейна лига.
Известни личности
- Родени в Братислава
- Филип Ленард (1862 – 1947), унгарски физик
- Йохана Лойзингер (1865 – 1951), съпруга на българския княз Александър Батенберг
- Виктор Румпелмайер (1830 – 1885), австрийски архитект
- Хана Хегерова (1931 – 2021), певица и актриса
- Доминик Хърбати (р. 1978), тенисист
- Починали в Братислава
- Божин Ласков (1922 – 2007), български футболист
- Ференц Йожеф Кохари (1767 – 1826), принц и политик
- Йозеф Тисо (1887 – 1947), политик
- Други
- Стефан Гечев (1912 – 2000), български поет, живее в града през 1942 – 1947
- Емил Венков (1937 – 2017) българо – словашки скулптор, живее в града през 1960 – 1992, автор на статуята на Ленин с Сиатъл (САЩ)
- Георгий Острогорски (1902 – 1976), руски историк, живее в града през 1928 – 1933
Фотогалерия
- Народната рада (парламентът)
- Словашкото радио
- Статуя на папарак
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.