Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:Личност
Алипи Матеев
Биография
Алипи Николов Матеев е роден на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопска околия (дн. Софийска област).
Произхожда от учителско семейство със 7 деца – 3 момичета и 4 момчета, Алипи е шестото по ред дете в семейството. Името му идва от гръцки αλίποζ – безскръбен.Още на 6-годишна възраст сам се научава да чете и пише. Завършва прогимназия в Челопеч, където учител по математика му е Ч. Клисаров. Благодарение на него той избира математиката за свое жизнено поприще. Учението си продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия, а после във Втора софийска мъжка гимназия.
През 1932 г. завършва гимназията с отличен успех. Печели конкурсен изпит и получава стипендия за 4-годишно следване. През годините 1932–1936 той следва и завършва физика с отличен успех, веднага след което в продължение на още една година (1936–1937) успешно полага и всички изпити по математика.
През есента на 1938 г. заминава на специализация с френска стипендия по теория на функциите при прочутия тогава Пол Монтел в Париж. Специализацията му в Париж е прекъсната от началото на Втората световна война.
През пролетта на 1940 г. се завръща в България и постъпва на работа в тогавашния Централен метеорологически институт, където работи до 30 септември 1943 г. В началото на учебната 1943/44 г. професор Д. Табаков открива място за асистент по геометрия и Алипи Матеев е идеален кандидат.
През септември 1944 г. той става редовен асистент в катедрата по геометрия, а от 1948 г. е и преподавател. От 1951 г. е редовен доцент по геометрия. Хабилитационната му работа е със заглавие „Върху някои въпроси от диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство“. През 1962 г. става редовен професор по геометрия.
Преподавателска дейност
Преподавателската дейност на Алипи Матеев е разнообразна. Като асистент води упражнения по всички геометрични дисциплини: аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална и елементарна геометрия и по висш анализ и висша алгебра. Чете лекции по аналитична, проективна, дескриптивна, елементарна и диференциална геометрия на студенти математици, а за определено време и на физици. На студенти химици преподава диференциално и интегрално смятане.
Още през 1953/55 г. е чел специален курс по аксиоматично синтетично изграждане на елиптичната геометрия. През 1960/62 г. е чел спецкурс по теория на външните форми на Е. Картан, с чиито работи се запознава по време на специализацията си в Париж.
През 1967/68 г. прави специализация в Московския държавен университет в школата на големия съветски учен Г. Ф. Лаптев.
След това до края на живота си той чете с малки прекъсвания спецкурсове (някои и в Пловдивския университет) по локална теория на групите на Ли, теория на външните форми и приложения в диференциалната геометрия.
Научните трудове на проф. Алипи Матеев се отнасят предимно до диференциалната геометрия на тримерните пространства, има и няколко научни труда от други области на математиката.
През кариерата си проф. Алипи Матеев е заемал редица ръководни постове. Бил е ръководител на катедрата по обща и приложна математика, на катедрата по методика на математиката, на сектора по математическо образование, на сектора по геометрия. Близо 10 години, с прекъсвания, той е заместник-декан и декан на Физико-математическия, а впоследствие на Математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. В продължение на няколко години е председател на Българското математическо дружество.
Библиография
- Някои методи на математическата статистика за обработка на резултатите от наблюденията. Трудове на Централния метеорологически институт, 1 (1941).
- Върху някои особености на метеорологичните редове във връзка с теорията на вероятностите. Трудове на Централния метеорологически институт, 2 (1943).
- Върху едно обобщение на една теорема на W. Blaschke. Год. Соф. унив., Физ.-мат. фак., 42 (1946), кн. 1, 201–212.
- Върху някои съвременни проблеми от теорията на функциите на една комплексна променлива. Юбилеен сборник на Физ.-мат. д-во в София по случай 40-годишния му юбилей. София.1939, ч. 2, 63-68.
- Прекъснатост на нормалната производна на потенциала на прост слой в едно риманово пространство. Уравнение на Поасон. Год. Соф. унив. Природо-мат., 45 (1949), кн. 1, 227–238.
- Върху диференциалната геометрия на линейните повърхнини и елиптичното пространство. Год. Соф. унив. Природо-мат., 44 (1948), кн. 1, 235–308.
- Многоъгълник и многостен. Групи о самопокривания на правилен многоъгълник и правилен многостен. Списание „Математика и физика“ 4 (1958), 1–9.
- Новата общообразователна система и обучението по математика в средното училище. Списание „Математика и физика“, 6 (1959), 21–40.
- Върху някои нови свойства на вътрешните и външните бисектриси на произволен триъгълник. Списание „Математика и физика“, 5 (1959), 8–11.
- Върху някои свойства на квадратното уравнение. Списание „Математика“, 6 (1967), 1, 7–11.
- Проективна геометрия. София, 1954.
- Геометрия на учителските институти. София, 1958 (съавт. К. Моянова).
- Аналитична геометрия. София, 1960.
- Алгебра за шести клас на гимназиите. София, 1950 (съвместно с Л. Чакалов и Л. Илиев).
- Планиметрия за девети клас. София, 1975 (съвместно с В. Георгиев).
- Елементарна геометрия (записки на лекции, литопечат) и др.
Крилати мисли
Напечатаното не можеш да го изтриеш с гума.
Закъснееш ли, не бързай!
Съществуват:една свръхестествена наука – математиката; няколко естествени науки – физика, химия, биология; няколко неестествени науки – право, икономика; една противоестествена наука – философията.
Геометрията е наука, която ни учи да правим верни заключения от неточни чертежи.
Методиката е наука, която учи учителя как да преподава това, което не знае.
Метереологията е наука, която познава какво е било времето вчера.
В математическата логика важи законът за изключеното трето, а в женската логика важи законът за изключеното второ. Тя не допуска друго мнение освен своето.
Комплексна задача е тази, за чието решаване се правят реални разходи, а резултатите са чисто имагинерни.
Научен работник е човек, който задоволява собственото си любопитство за сметка на държавата.
Словосъчетанията чиста математика или опитна физика показват, че математиците се делят на чисти и мръсни, а физиците – на опитни и неопитни.
Външни препратки
- Личният фонд на Алипи Матеев е предаден за съхранение от Отдел "Държавен архив" София от съпругата му Мария Матеева
|
_-_The_Noun_Project.svg){kind=small}
