Правителство на Леонид Соболев

Правителството на Леонид Соболев е седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г.^[1] на княз Александър I Батенберг. Управлява до 7 септември 1883 г., след което е наследено от второто правителство на Драган Цанков.^[2]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Правителство на Леонид Соболев
7-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Александър I
Председател	Леонид Соболев
Сформиране	23 юни 1882
Разпускане	7 септември 1883
Първоначален състав
Коалиция	Консервативна партия Либерална партия
Министри	5
~ мъже	5
~ жени	0
Хронология
Назначено от	Александър I
Шесто Цанков 2

Политика

Кабинетът поддържа Режима на пълномощията – това е основната характеристика на вътрешната му политика. Едновременно с това правителството възстановява дейността на Народното събрание и премахва цензурата върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на българо-руските отношения в политически и икономически аспект. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите, участващи в правителството. Това е и причината през първите месеци на управление между тях да съществува единодействие.^[2]

Приет е нов избирателен закон, определящ имуществения и образователния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, намалява се броят на депутатите, мандатът им се увеличава на шест години. Князът запазва правото си да назначава подпредседателя и председателя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпа на либералите до властта. Резултат от неговото приемане е първата победа на консерваторите в изборите за III обикновено народно събрание – 10 декември 1882 г. В хода на работата му са приети редица закони – „Законът за териториално-административното деление“, „Законът за чиновниците“, „Законът за преобразуване на натуралния десятък в паричен данък“ и прочее.^[2]

Отношенията между генералите и консерваторите рязко се влошават във връзка с дебатите по приоритетите в жп строителството. Консерваторите настояват България първо да изпълни задълженията си по Берлинския договор – строежа на отсечката Цариброд – Вакарел, която да я свърже със Западна Европа, Руските генерали настояват за предимство на „Дунавската железница“, за осигуряване на връзките с Русия. Разногласията в кабинета принуждават Соболев и Каулбарс да търсят сътрудничество с либералите. Това кара консерваторите да напуснат правителството, а генералите концентрират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерватори като управляващи министерствата са назначени либерали.^[2]

Соболев и Каулбарс се превръщат във врагове и основна опасност за княза. За да стабилизира позициите си, княз Александър I Батенберг отново търси помощта на руския император с искането ген. Казимир Ернрот да се завърне в България и отново да поеме властта, но получава отказ. Вместо това в София е командирован руският дипломат Александър Йонин, който подкрепя кабинета. Позицията на княза се влошава и от започналата дипломатическа атака срещу България. Турция и Гърция повдигат въпроса за вакъфските имоти (собствеността върху турските чифлици), направени са опити да се закрие Екзархията. Австро-Унгария и Германия са против инициативата на княза за балканско сближаване. Тежкото международно положение и засиленото движение за възстановяване на Търновската конституция принуждават монарха да възстанови конституцията на 6 септември 1883 г. и да разпусне кабинета.^[2]

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Леонид Соболев, е образуван от представители на Консервативната партия и руски генерали, начело на военното министерство и на министерството на вътрешните работи.

Кабинет

Сформира се от следните 6 министри:^[2]

министерство	име		партия
председател на Министерския съвет		Леонид Соболев	военен
външни работи и изповедания		Георги Вълкович	Консервативна партия
финанси		Григор Начович	Консервативна партия
правосъдие		Димитър Греков	Консервативна партия
вътрешни работи		Леонид Соболев	военен
народно просвещение		Георги Теохаров	безпартиен
обществени сгради, земеделие и търговия1		Георги Вълкович (упр.)	Консервативна партия
военен		Александър Каулбарс	военен

• ¹: – създадено е с Указ № 463 от 23 юни 1882 г.

Промени в кабинета

от 17 септември 1882

министерство	име		партия
обществени сгради, земеделие и търговия		Леонид Соболев (упр.)	военен

от 14 януари 1883

министерство	име		партия
обществени сгради, земеделие и търговия		Григор Начович (упр.)	Консервативна партия
външни работи и изповедания		Константин Стоилов	Консервативна партия

от 3 март 1883

министерство	име		партия
финанси		Леонид Соболев (упр.)	военен
правосъдие		Георги Теохаров (упр.)	Либерална партия
народно просвещение		Димитър Агура (упр.)	Либерална партия
обществени сгради, земеделие и търговия		Михаил Хилков (упр.)	Либерална партия
външни работи и изповедания		Киряк Цанков (упр.)	Либерална партия

от 6 март 1883

министерство	име		партия
финанси		Тодор Бурмов	Консервативна партия

от 4 април 1883

министерство	име		партия
вътрешни работи		Нестор Марков (упр.)	Либерална партия

от 23 юни 1883

министерство	име		партия
правосъдие		Христо Стоянов (упр.)	Либерална партия

Събития

• 22 август 1882 – С указ на княз Александър Батенберг е въведен нов избирателен закон, ограничаващ народовластието с двустепенна система, имуществен и образователен ценз.^[3]
• октомври 1882 – Българо-турските дипломатически отношения са възстановени напълно с руско посредничество след близо двугодишно прекъсване заради недопускането на завръщащите се в Княжеството турски бежанци.^[4]
• 10 декември 1882 – Започва работа Третото обикновено народно събрание, доминирано от консерваторите.^[3]
• 13 януари 1883 – Народното събрание утвърждава устав, който трябва да превърне Българска народна банка в акционерно дружество.^[5]
• 3 март 1883 – По повод на заточаването на софийския митрополит Мелетий се стига до разрив между Соболев и министрите консерватори Стоилов, Начович и Греков. Консерваторите излизат от управлението.^[6]
• 28 април 1883 – След двугодишни преговори е сключена железопътна конвенция с Австро-Унгария. България поема задължението да построи за своя сметка последната връзка от железния път между Виена и Цариград по линията Вакарел – Цариброд в срок до 1886 година.^[7]
• 16 юни 1883 – Подписана е дълговата конвенция с Русия.^[8]
• 14 и 21 август 1883 – Либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в Третото ОНС.^[9]

Литература

• Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на „ОФ“, 1972.
• Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
• Стателова, Елена и др. История на Българската дипломация 1879–1913. София, Фондация „Отворено общество“, 1994 г. ISBN 954-520-038-3. Посетен на 10 март 2015.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Христофоров, Асен. Избрани произведения и документи. Том 1. София, Българска народна банка, 2010. ISBN 978-954-8579-35-3. Посетен на 10 март 2015 г.

Бележки

1. ДВ. Указ № 466 от 23 юни 1882 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 67 от 24 юни 1882 г.
2. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 29 – 32.
3. Стателова 1999, с. 33 – 34.
4. Стателова 1994, с. 20.
5. Христофоров 2010, с. 336.
6. Димитров 1972, с. 151 – 152.
7. Стателова 1994, с. 24 – 25.
8. Енциклопедия „България“. Том 4. София, Издателство на БАН, 1984. с. 704
9. Димитров 1972, с. 168.