Димитър Агура

Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агура.

---

Димитър Агура
Министър на народното просвещение
Мандат	15 март 1883 – 19 септември 1883
Назначен от	Александър I Батенберг
Министър-председател
1882 – 1883	Леонид Соболев
Предшественик	Георги Теохаров
Наследник	Димитър Моллов
Лична информация
Роден	26 октомври 1849 г. Чушмелия, Одеса Руска империя
Починал	11 октомври 1911 г. (61 г.) Яш, Кралство Румъния
Националност	българин
Деца	Димитър
Образование	БГ „Георги Сава Раковски“
Професия	преподавател • политик
Народен представител в: III ОНС
Портал  Политика
Димитър Агура в Общомедия

Биография

Произход, образование и работа

Димитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872 – 1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875 – 1878).^[1]

Професионална и политическа кариера

След Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879 – 1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884 – 1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885 – 1889).^[1]

След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889 – 1890, 1892 – 1895, 1907 – 1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г. е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.^[1]

Смърт

Димитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.^[1]

Семейство

Негов син е строителният инженер Димитър Агура.^[2]

Библиография

• „Новейшая история на Френската революция до днешно време“ (1890)
• „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
• „Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
• „Средновековна история. Лекции“ (1904)

Бележки

1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 24 – 25.
2. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.