Remove ads
From Wikipedia, the free encyclopedia
Второто правителство на Андрей Луканов е осемдесетото правителство на Народна република България, назначено с решение на VII велико народно събрание от 21 септември 1990 г.[1] То е оглавявано от Андрей Луканов (БСП) и управлява страната до 20 декември 1990 г., след което е наследено от правителството на Димитър Попов.[2]
Правителство на Андрей Луканов 2 | ||||
80-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Желю Желев | |||
Председател | Андрей Луканов | |||
Избори | 1990 | |||
Сформиране | 21 септември 1990 | |||
Разпускане | 20 декември 1990 | |||
Продължителност | 22 дни | |||
Първоначален състав | ||||
Партия(и) | БСП | |||
Министри | 17 | |||
~ мъже | 15 | |||
~ жени | 2 | |||
Представителство | ||||
Велико Народно събрание | 211 / 400
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | VII ВНС | |||
|
След мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990 г. България е банкрутирала от гледна точка на световния пазар. Това означава край на търговията със Запада – не може да се извършва нито внос, нито износ на стоки, защото банковите разплащания не функционират. Това веднага се отразява на икономиката – икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки. Настъпва период, който остава в историята като „Гладната Луканова зима“.
В началото на ноември 1990 г. Съюзът на демократичните сили изявява готовност да поеме управлението, като допуска участието на представители на БСП в кабинета. Същевременно в Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България. Стачката се разпространява и в други учебни заведения и получава подкрепа от страна на преподаватели, като занятията спират.
В средата на ноември същата година СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ Подкрепа обявява обща политическа стачка за 26 ноември. След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. и на 30 ноември същата година Великото народно събрание я гласува.[3]
Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и независими експерти.
Сформира се от следните 18 министри и един председател:[2]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Министерския съвет | Андрей Луканов | БСП | |
зам. председател на Министерския съвет | Георги Пирински | БСП | |
зам. председател на Министерския съвет, финанси |
Белчо Белчев | БСП | |
зам. председател на Министерския съвет | Нора Ананиева | БСП | |
външноикономически връзки | Атанас Папаризов | БСП | |
индустрия, търговия и услуги | Валери Цеков | БСП | |
култура | Димо Димов | безпартиен | |
наука и висше образование | Илия Конев | БСП | |
строителство, архитектура и благоустройство | Иван Кръстев | БСП | |
транспорт и съобщения | Атанас Попов | БСП | |
земеделие и хранителна промишленост | Тодор Пандов | БСП | |
околна среда | Александър Александров | БСП | |
външни работи | Любен Гоцев | БСП | |
народна отбрана | Йордан Мутафчиев | безпартиен | |
вътрешни работи | Пенчо Пенев | БСП | |
заетост и социални грижи | Емилия Масларова | БСП | |
здравеопазване | Иван Черноземски | безпартиен | |
народна просвета | Матей Матеев | БСП | |
правосъдие | Ангел Джамбазов (и.д.) | БСП |
В краткия период на управление не са правени промени в правителството.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.