Планиница (община Цариброд)

Планинѝца е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 година населението му е 9 души, докато през 1991 г. е било 15 души. В селото живеят предимно българи.

Вижте пояснителната страница за други значения на Планиница.

---

Планиница Планиница/Planinica
Планиница 43.0108, 22.6878
Страна	Сърбия
Окръг	Пиротски окръг
Община	Цариброд
Надм. височина	543 m
Население	8 души (2002)
Планиница в Общомедия

Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от това в съседната община Пирот е наричано Горна Планинѝца (на сръбски: Горња Планиница) или Българска/ Бугарска Планинѝца.

История

Селото е споменато като Планинци в османски регистър от ХV век. Тимар е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 акчета.^[1] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Планинче е отбелязано като село с 23 домакинства, 5 неженени жители и две вдовици.^[2] В регистър на войнушките бащини от 1606 година селото е посочено като Планинче, спадащо към каза Шекир кьой. Има една войнушка бащина – на Джордже Димитри.^[3]

При прокарването на границата по Берлинския договор от 1878 година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и Долна Планиница, е включена в Сърбия, а другата, Горна Планиница - в България.^[4]

През 1909 година Планиница има 9 къщи, 10 венчила и 63 жители.^[5]

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Планиница е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941-1944 година Планиница, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление.

Население

• 1948 – 147 жители.
• 1953 – 146 жители.
• 1961 – 111 жители.
• 1971 – 71 жители.
• 1981 – 35 жители.
• 1991 – 15 жители.
• 2002 – 8 жители.
• 2011 – 2 жители.

При преброяването от 2002 година шестима жители на Планиница са записани като българи, а двама – като сърби.

Забележителности

• Планинички манастир „Свети Никола“

Бележки

1. Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28. // Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2018-04-23.
2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 187.
3. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.
4. Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.
5. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 90.

Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия за селище все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.