село в община Сандански, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Пѝрин е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
| Пирин | |
 Панорама към село Пирин. Насреща – долината на Бистрица | |
  Пирин  Пирин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 119 души[1] (15 март 2024 г.) 0,84 души/km² |
| Землище | 141,757 km² |
| Надм. височина | 630 m |
| Пощ. код | 2823 |
| Тел. код | 074386 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 56410 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в историко-географската област Мървашко в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. До селото се стига по 2 километрова отбивка от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата. От селото води третокласен път за хижите Малина и Пирин.
През XIV век село Пирин е епископски център, споменат с името Ферем в Простагмата на Стефан Душан до кефалията Райко от 1345 година.[2]
Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самокова. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Сярско.[3]
През XIX век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи.[4] Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Пирин, 2 часа на С от Храсна; при двата бряга на Бистрица. почва само планиниска, която образува долище от двете паралелни била на Пирин. Дърводелци, въгляре и железари; има 2 самокова; рудата се докарва от Тарлин и Крушово. От жито става само ръж и овес. Път стръмен и опасен. В църквата цетат гръцки. Училище няма. 90 къщи.[5] | “ |
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]
Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи.[7]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание.[8] За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученици.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | |
| Общо | 191 |
| Българи | 191 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Жителите са православни християни.
Над селото се намира ВЕЦ „Пирин“, част от Каскада „Пиринска Бистрица“.[12]
Всяка година на Духовден (51 дни след Великден) се прави голям селски събор на параклиса Свети Дух в близост до селото. Тук всеки дъб е наречен на някоя фамилия и на празника всеки род застава до едноименния си пазител. Духовден е винаги в понеделник, но още в неделя жителите на селото отиват в местността около параклиса, която се нарича Света Троица. В нощта срещу празника мястото се възприема като лековито и се посещава и от болни хора, които нощуват във параклиса или под родовия дъб, а на следващия ден раздават хляб за здраве.[13]
На самия празник се отслужва литургия. Подът на параклиса е застлан с орехова шума (листа от орех), за да са здрави хората като ореха. Прави се курбан за здраве. Организират се спортни борби, извиват се хора. Особено важно и с дълбока символика е обредното хоро, с което жените извъртат църквето. Хорото е бавно, със змиевидна стъпка – десният крак се изнася напред, а левият назад зад него.[14] Пее се специална религиозна песен за кръщението на Младенеца Иисус, записана най-рано от Костадин Динчев през 70-те години на 20 век.[15] Песента се пее с паузи, т.е. след изпяването на всеки ред, жените спират и по думите на информаторите почиват малко.[16] Параклисът се обикаля няколко пъти, а когато песента е изпята до край, жените се прекръстват.[17][18]
| „ | Море, изникна ми Бужя ми дърво високо,
с кореня я цял'та земя фатило, с въровя я синьото небе подпряло. Под дървото Бужя ми майка Мария, в ръки държи Ристоса детя малинко. При нея са дванайся апостола. Проговори Бужа ми майка Мария: Ой ми вие дванайся апостола, запаляйте дванайся ламбаде, ударяйте дванайсе камбане, та идете на тая река Йордана, та найдете свети Йоан за калтята да ми кръсти Ристоса детя малинко. |
“ |
Бабинден (8 януари) е един от големите празници на селото, в който бодрият дух на старите жени разбужда древната традиция на даряване на бабите-акушерки с кърпа и поливането на ръцете им с бистра вода от родилите през изминалата година невести. Жените пеят и танцуват на площада облечени в традиционните носии, които сами са правили някога като моми.
Любимка, Неда, Митра Бисерови, българско вокално трио Неделчо Иванов Тагарев (1880 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 5-а одринска дружина;[19][20] сражава се при Мерхамли, Шаркьой, Султантепе;[20] носител на орден „За храброст“ IV степен;[19] на 4 март 1943 година като жител на София подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[20] Тодор Тагарев (р. 1960), български военен, по произход от Пирин[21]Тук през 1999 година е сниман филмът „Писмо до Америка“ с режисьор Иглика Трифонова.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
