Петър Иванов Новев Пачаров, известен и като Петре Зограф и Петре Дебранец[1] и Петре Йоанов,[2] е български зограф от Македония.[1]
Тази статия е за зографа. За революционера вижте Петър Новев (революционер).
| Петър Новев | |
| български зограф | |
| Роден |
1825 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1885 г.
|
| Петър Новев в Общомедия | |
Петър Новев е роден около 1825 година в големия български род Пачаровци по произход от Тресонче. Коста и синовете му Нове и Станко са търговци и строители, които се изселват в Солун след турско разбойническо нападение и започват да продават пача, откъдето идва прякорът им.[1] Зограф е и братът на Петър Константин Новев.[1] Петър се подписва „Новачевич“, „Йоанов“, „Йованов“ и „Дебранец“.[3]
Петър остава да учи при Дичо Зограф в Тресонче, но не се знае точно за колко време.[1] Петър става добър майстор и придружава Дичо Зограф на много места. Той има много добра техника, постига добър колорит и много сложно изграждане на формата.[4] Стилът му е много близък до този на Дичо за разлика от стила на Аврам Дичов.[5]
Работи заедно с Дичо и със сина му Аврам Дичов, негов племенник вероятно по женска линия,[2][3] в църквата „Свети Петър и Павел“ в Тресонче.[4] Негови икони има в Кавадарци, Гумендже, Енидже, Кичевския манастир и на други места из Македония.[4][6]
Икона на архидякон Стефан, подписана от Петре Дебранец от Тресонче и датирана 1864 година, се пази в Музея на Старата сръбска православна църква в Сараево.[7]
В 1866 година работи с Дичо и Аврам в „Успение Богородично“ в Гари.[3] В Скопие има две негови икони в „Свети Спас“ - на Йоан Кръстител, подписана като „Петре Дебранец“ и датирана 1867 и на Свети Спиридон и Свети Никола, подписана „Петре от Тресанче“ и датирана също 1867.[4] В „Света Богородица“ има друга икона на Петър Новев със Свети Мина, Йоан Кръстител, Свети Петър, Свети Трифон, Свети Георги, Свети Димитър и Света Петка, надписана „Из рук Петре от Тресонче“ и датирана също 1867.[4]
В 1870 година Новев подписва икони в „Рождество Богородично“ във Видбол. Една от иконите му, поставена като челна дъска на амвона, е необичайна: изобразява един до друг четиримата евангелисти в цял ръст.[8]
В 1870 година Петър Зограф изработва три от престолните икони за „Света Богородица“ в Марена. Заедно със сина си Григор изписва стенописите в „Света Богородица“ в Шешково.[9] Негови икони има и на иконостаса в „Свети Атанасий“ в Бохула.[10]
В 1873 година изписва църквата „Света Богородица“ във Фариш. На сцената „Христос буди апостолите от сън“ и „Молитва Христова“ в левия ъгъл оставя надпис „Изъ руки Петре Дебранецъ ѿ село Тресанче 1873.“.[11]
В 1874 година заедно със сина си Григор Петров, когото обучава за зограф, Петър изписва църквата „Свети Спас“ в Рожден.[12] Това става ясно от надписа, който се намира над южната врата от вътрешната страна в църквата и гласи:
| „ | Изписали я зографите Петър и син му Григор, които се издават от Деборска держава село Тресанче.[12] | “ |
В 1875 година двамата изписват стенописите и част от иконостаса в църквата „Свети Никола“ в Крайници, Велешко.[13]
В 1878 година Петър и Григор изписват със стенописи цялата вътрешност на църквата „Свети Димитър“ в тиквешкото село Куманичево. На иконостаса има надпис:
| „ | Сеи свети образи исписа Петре и сен его Глигор из Дебарску державу село Тресонче 1878.[14] | “ |
В 1882 година заедно с Аврам Дичов изписва църквата „Свети Илия“ в Стенче.[15]
В 1883 година работи с Аврам Дичов в църквите във Флорентин и Ясен, Видинско – във „Възнесение Господне“ във Флорентин на иконата на Света Богородица с Младенеца има надпис от 1883 година „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“, а същия надпис носят стенописите в „Успение Богородично“ в Ясен. На големите икони и в двете църкви са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно за Дичовото творчество.[2]
След това Петър работи с Аврам Дичов в църквата „Свети Никола“ в село Ранковци, Паланечко в 1885 година.[4]
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
