From Wikipedia, the free encyclopedia
Перспектива (на латински: perspectiva, от perspicio – „виждам отвъд“, „виждам ясно“) е графична проекция на обемни обекти върху равнинна повърхност, за да се наподоби начина, по който те се възприемат от човешкото око. В изобразителното изкуство перспектива се нарича начинът, по който даден предмет или композиция от предмети, се изобразяват двуизмерно така, че да бъде създадена илюзия за пространственост.[1]
 |
Основно видовете перспектива биват определяни според гледната точка, към която са съотнасяни. В някои случаи обаче се говори и за „семантична перспектива“, перспектива по смисъл, която не цели толкова визуалния ефект, колкото значението на изобразеното.
Това е перспектива, при която размерът на изобразения обект се намалява пропорционално с близостта му към убежната точка (въображаем център в безкрайността) и с отдалечаването му от гледната точка на наблюдателя. По този начин у зрителя се създава илюзията, че наблюдава нещата в естествения им вид, т.е. тази перспектива води до усещането за реалност и триизмерност. Оформянето на правата перспектива като наука се извършва през Ренесанса. Като неин „баща“ често е сочен архитектът Филипо Брунелески. Важна роля в създаването и развитието ѝ играят архитектът Леон Батиста Алберти и художниците Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Паоло Учело и Пиеро дела Франческа.
Тази перспектива има множество разновидности, чиито определения са спорни. В англоезичната терминология се среща терминът „Three-point perspective“ (перспектива с три убежни точки, а съществуват още: с две убежни точки и с една убежна точка). Всичко това обаче не е нещо по-различно от понятието права перспектива, а само уточнява нейните разновидности.
Въздушната (наричана и атмосферна) перспектива се състои се в предаване с художествени средства на слоя въздух, който отделя зрителя от наблюдаваното. Предметите в предния план се представят в по-ярки цветове. Колкото по-отдалечени са, толкова по-приглушени са тоновете, от които се изграждат. Целта е да се загатне въздушната атмосфера и по този начин да се създаде илюзия за пространство. Способът е използван от Леонардо да Винчи в неговото сфумато, поради което той се смята за един от изобретателите му[2]. След XVII век въздушната перспектива се използва широко в западноевропейското изкуство.
За разлика от „правата“, обратната перспектива има за условен център гледната точка на зрителя, с отдалечаването си в пространството от тази гледна точка, обектът става не по-малък, а по-голям. Тъй като обратна перспектива в чистия ѝ вид не се среща в изкуството, а има само условен характер, мнозина учени я определят като смислова, или семантична перспектива. Характерна е за иконописта, като ярък пример е иконографският тип „Свети Георги убива змея“, където езерото, от което изпълзява змеят е миниатюрно (в рамките на изобразителното пространство), змеят е по-голям, но основната част от изображението заема конникът Свети Георги, който всъщност е на заден план. Този пример потвърждава семантичността на тази перспектива, тъй като плановете зад конника, още по-отдалечени, са също по-малки.
Често различните разновидности на правата перспектива, както и принципите на обратната, се комбинират. Тяхното комбиниране дори се превръща в принцип, когато става дума за монументална живопис. Така например при фреските в Сикстинската капела Микеланджело използва похват, при който фигурите, изобразени в горната част на фреската, се по-големи (пропорционално) от тези в по-долните части. Това е направено с цел изобразените фигури да бъдат съразмерни от гледната точка на наблюдаващия.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
