From Wikipedia, the free encyclopedia
Сикстинската капела (на латински: Sacellum Sixtinum; на италиански: Cappella Sistina) е музей и бивш параклис в Апостолическия дворец – официалната резиденция на римокатолическия папа във Ватикана.
| Сикстинска капела Cappella Sistina | |
 Изглед към Сикстинската капела от купола на катедралата „Св. Петър“ | |
 | |
 Местоположение във Ватикан | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Населено място | Рим |
| Посветен на | Успение на Пресвета Богородица |
| Религия | католицизъм |
| Изграждане | 1473 – 1480 |
| Сикстинска капела в Общомедия | |
Известна е с архитектурата си и фреските, дело на известните ренесансови художници Микеланджело, Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Пинтурикио, Доменико Гирландайо и други. Таванът с площ 1100 m2 е изрисуван от Микеланджело между 1508 и 1512 г. по поръчение на папа Юлий II и заедно със сцената Страшният съд (изрисувана между 1535 и 1541 г.) се смята за връх в творчеството на Микеланджело.
Храмът носи името си от папа Сикст IV, който поръчва възстановяване на старата Капела Магна. По негово поръчение между 1481 и 1482 г. флорентински и умбрийски художници рисуват по стените фрески със сцени от живота на Мойсей и Христос. Работата приключва през месец май 1482 г. и на 15 август 1483 г. Сикст IV провежда първата литургия в обновения храм.
Храмът се използва за конклави, а в наши дни е отворен и за туристи.
Сикстинската капела е правоъгълна, с размери 40,93 m дължина и 13,41 m широчина, колкото се смята, че са били размерите на храма на Соломон според Стария завет. Висока е 20,7 m.
Капелата е разделена на 2 части – по-широка, с олтара за религиозни церемонии, и по-малка – за вярващите. Проходът (cancellata) е бил от позлатено желязо и по-централно разположен, но е бил преместен, за да има повече пространство за папата. Там е и мястото за хора (cantoria).
По време на редките, но важни церемонии, страничните стени се покриват с гоблени, поръчани от Рафаело, но разграбени от френската армия и пръснати из Европа. Гоблените са с евангелски сюжети.
През 1481 г. папа Сикст IV кани група флорентински и умбрийски художници в Рим, за изписването на стените на Сикстинската капела. Това са Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Доменико Гирландайо, Козимо Росели и Лука Синьорели, и техните помощници Пинтурикио, Давид Гирландайо, Пиеро ди Козимо, Биаджо ди Антонио Тучи и Бартоломео дела Гата. Първоначалните фрески изписани през 1471 – 1472 г. са 16, от тях до наши дни са запазени 12-те, разположени на страничните стени.
Стенописите са приключени за изключително кратък период от време – около единайсет месеца, от юли 1481 г. до май 1482 г. От художниците първоначално се е искало да представят пробни фрески, които е трябвало да бъдат оценени през януари 1482 г., но още на относително ранен етап е било очевидно, че фреските ще са задоволителни и през октомври 1481 г. на художниците е платено да довършат останалите 10 истории.
Картините представляват сцени от живота на Мойсей и Христос от Стария и Новия завет. Историите започвали от стената на олтара („Страшният съд“ на Микеланджело е нарисуван около 30 години по-късно), продължават по дългите стени на капелата и свършват до входната стена. Папски портрети са нарисувани над тези стенописи, а под тях са нарисувани завеси. Всяка сцена от двата цикъла е тематично свързана.
Стенните фрески на северната и южната стена пресъздават два цикъла:
.jpg)
Фреските на източната стена (над входа, срещу олтара) „Възкресението на Христос“ на Доменико Гирландайо и „Спорът за тялото на Мойсей“ на Лука Синьорели са унищожени през 1522 г. поради падането на архитрава на стената. Те са прерисувани няколко десетилетия по късно: „Възкресението на Христос“ през 1572 г. от Хенрик ван ден Броек, а „Спорът за тялото на Мойсей“ през 1574 г. от Матео Перес.
.jpg)
Фреските на Пиетро Перуджино „Раждането на Христос“ и „Раждането и намирането на Мойсей“, разположени на западната олтарна стена, са унищожени, за да освободят място за „Страшния съд“ на Микеланджело.
.jpg)
Микеланджело е нает от папа Юлий II през 1508 г. да изографиса тавана, първоначално с изрисувани златни звезди на фона на синьо небе; работата е приключена на 1 ноември 1512 г. Той изографисва Страшния съд на олтара между 1535 и 1541 г., за което е бил нает от папа Павел III Фарнезе. Микеланджело е считал себе си за по-добър скулптор, отколкото художник, но въпреки това приема предложението.
Страшният съд е рисуван от Микеланджело от 1535 до 1541 г. Работата е огромна и обхваща цялата стена зад олтара на Сикстинската капела. Страшният съд показва Второто пришествие на Христос и Апокалипсиса. За разлика от другите фрески, фигурите са с измъчени лица, дори Дева Мария страда.
Страшният съд е обект на сериозен спор между кардинал Карафа и Микеланджело: художникът е обвинен в неморалност и нетърпимо безсрамие, показвайки голи фигури, с открити гениталии. Затова започва кампания за цензурирането му (известна като Кампанията „смокиново листо“), организирана от Карафа и Монсиньор Сернани за премахването на фреските. Церемониал-майсторът на папата Биаджо да Цезена също се включва, казвайки: „По-скоро е безобразие в такова свято място да се показват всички тези голи тела, позирайки толкова безсрамно!“ и че „това не е стенопис за папска капела, а по-скоро за обществена баня или кръчма.“
Гениталиите по-късно са покрити от художника Даниеле де Волтера, когото историята ще запомни с прякора „Il Braghettone“ („художникът-гащи“).
През 1508 г. Микеланджело е нает от папа Юлий II да нарисува тавана на капелата. Работата е приключена чак през 1512 г. За да стига тавана, Микеланджело си построява сам скеле.
Първият слой мазилка започнала да се размеква, защото била твърде мокра. Микеланджело я премахнал и опитал нова смеска за мазилка, по-издръжлива на влага.
Микеланджело използвал ярки цветове за тавана, по-добре виждащи се от пода. В най-ниската част нарисувал предшествениците на Христос. Над тях поставил последователно мъже и жени пророци, с Йона над олтара. В най-високата част нарисувал 9 истории от Книгата на Битието, от олтара към главния вход, както следва:
Микеланджело бил нает да нарисува само 12 фигури – Дванайсетте Апостоли, но когато работата приключила, имало повече от 300. Изографисал Създаването на Адам и Ева в Райските градини и Потопа. Използвал е само мъже-модели, дори за женските образи, защото жени-модели се намирали много трудно и били много скъпи.
Капелата е реставрирана между 1981 и 1994 г. Реставрирането на фреските е било свързано със сериозни спорове в художествените среди. Част от реставраторите са се противопоставяли срещу премахването на кафявия оттенък (патина), образувал се през вековете от пушека на свещите, саждите и многократното лакиране с нискокачествени лакове. Те твърдели, че тези слоеве са добавени от Микеланджело, за да „тушира“ според тях „бонбонените“ цветове. Ярките цветове показали, че Микеланджело много добре работи с цветовете. Според някои, ярките цветове са били необходими, за да изпъкват фреските в сумрака, поради малките и високо разположени прозорци. Сега е премахнато електрическото осветление и фреските се осветяват само от светлината на прозорците.
Изборът на нов папа (чрез конклав) се извършва в Сикстинската капела. Заради това е изграден комин на покрива на капелата. Ако излезе бял дим – избран е нов папа; черен дим означава неуспешен избор.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
