Орло̀вец е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Орловец.
| Орловец | |
  Орловец  Орловец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 516 души[1] (15 март 2024 г.) 17,4 души/km² |
| Землище | 29,747 km² |
| Надм. височина | 298 m |
| Пощ. код | 5187 |
| Тел. код | 061403 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 53905 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Полски Тръмбеш Георги Чакъров (независим политик; 2003) |
| Кметство – кмет | Орловец Виолета Маринова (ГЕРБ) |
География
Село Орловец се намира на границата между средната и източната Дунавска равнина, в най-източната част на община Полски Тръмбеш, на 8 - 9 km на изток от град Полски Тръмбеш и около 33 km на север-североизток от град Велико Търново.
През Орловец минава третокласният Републикански път III-407, който на запад покрай село Каранци води към Полски Тръмбеш, а на изток през селата Виноград, Лозен, Горски Сеновец и Царски извор – към град Стражица. Надморската височина на пътя пред сградата на кметството е около 311 m, нараства на запад и север, в северния край на селото достига 330 – 340 m, намалява до към 276 m на изток по пътя, където той пресича малката местна река (ляв приток на река Баниски Лом), на около 400 m южно от стената на малък местен язовир. Селото е застроено на двата хълма северно и южно от пътя.
Населението на село Орловец[2], наброявало към 1946 г. 2104 души, намалява бързо до 901 към 1985 г. и относително по-бавно – до 417 към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 432 лица, за 165 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 26 – към „турска“, 0 – към ромска, за 14 – към други, за 18 – не се самоопределят и за 209 не е даден отговор.[3]
История
През 1934 г. дотогавашното име на селото Ѐрдованлии[4] е променено на Ѝзгрев[5], а през 1950 г. – на Орло̀вец[6].
В Орловец е имало три училища. Първото е било килийно, в двора на църквата. Второто (към 2016 г. – музей), е построено през 1879 г. с пари, дарени от руския цар Александър Втори (към 2016 г. паметната плоча за дарението още стои на сградата). По-късно е построено третото училище, народно основно училище „Христо Ботев“[7], впоследствие разширено – заради големия тогава брой ученици, с надстрояване на втори етаж.[8] През 2016 г. училището – преобразувано през 2011 г. в начално училище, е закрито поради малкия вече брой ученици.[8]
През 1915 г. е създадено читалището „Възпитател -1915“. Към 2016 г. читалището няма собствена сграда, а само един салон в сградата на закритото начално училище, като се предвижда в училището да се премести и библиотеката с над 5500 тома, която се помещава в сградата на кооперацията.[9][8]
На 24 май 1948 г. в село Орловец е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вишински“, което в края на 1958 г. влиза – като „Бригада – село Орловец“, в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Вл. И. Ленин“ – Полски Тръмбеш. По-нататък то се променя в: „Колективно земеделско стопанство (КЗС)“ (1989 – 1991); „Земеделска кооперация „Изгрев““ (1991 – 1992) и – последно – „Земеделска кооперация (ЗК) „Изгрев“ в ликвидация“ (1992 – 1995).[10]
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Ердованлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
Население
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 432 | 100,00 |
| Българи | 165 | 38,19 |
| Турци | 26 | 6,01 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 14 | 3,24 |
| Не се самоопределят | 18 | 4,16 |
| Неотговорили | 209 | 48,37 |
Обществени институции
Село Орловец към 2019 г. е център на кметство Орловец.[13][14]
В Орловец към 2019 г. има:
Културни и природни забележителности
Източно от селото, над язовира в местността „Баладжелъка“, е показано в кадастралната карта на страната[18] към 2019 г. наличието на архитектурен паметник на културата „Неолитно селище“.
Редовни събития
Съборът на селото е на 27 октомври Петковден.
Други
- Христо Бойчев, драматург, (р. 1950 г.)
Външни препратки
- 360 градусова виртуална панорама от Орловец
- ПАВЛОВ, Марко. Двеста и петдесет години икономическо, политическо и културно развитие на с. Орловец, В. Търновски окръг: ДОКЛАД. – с. Орловец: Народно читалище „Възпитател“, 1985.
Източници и бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
