Огюст Дозон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Луи Огюст Анри Дозон (на френски: Louis Auguste Henri Dozon) е френски филолог, албанолог, преводач и дипломат, служил на Балканите през втората половина на XIX век.[1][2] Дозон е един от основните защитници на Стефан Веркович по отношение на автентичността на „Веда Словена“.[3]
| Огюст Дозон Louis Auguste Henri Dozon | |
 | |
| Роден |
2 февруари 1822 г.
Шалон-ан-Шампан, Франция |
|---|---|
| Починал | 31 декември 1890 г.
|
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност | Франция |
| Научна дейност | |
| Област | филология, фолклористика, албанология |
| Огюст Дозон в Общомедия | |
Биография
Произход и образование (1822 – 1854)
Роден е на 2 февруари 1822 година в Шалон-ан-Шампан, регион Шампан-Ардени, Франция.[4] Произхожда от аристократично семейство от Шампан, чието име преди Революцията е Д'Озон, което активно участва в политическите борби. Баща му е председател на гражданския съд в града. По-късно е избран за депутат от Шалон и семейството се мести в Париж, където е съветник в Парижкия апелативен съд.[4]
Огюст Дозон учи в Шалон,[4] а след това антична и модерна литература в колежа „Сен Барб“ в Париж.[4][1][2] В „Сен Барб“ научава латински, гръцки, английски, италиански и немски език. Още 16-десетгодишен, Дозон пише стихове, занимава се и с история на френските изящни изкуства. Превежда сонети и драми на Шекспир. Движи се в поетичния кръг около Алфред дьо Вини, приятел е с Бодлер и публикува стихосбирка, озаглавена „Стихове“.[5]
През 1841 година завършва право и работи в Министерството на вътрешните работи във второ бюро на Дирекцията за изящните изкуства,[5] където отговаря за опазване на историческите паметници.[1][2] Обикаля страната и събира антики, гравюри и рисунки.[5] През 1844 година става член на Азиатското дружество, където се запознава с Бартелеми Сен Илер и Емил Бурнув.[5]
Дипломатическа и научна дейност (1854 – 1885)
Дозон страстно се интересува от чужди езици и народи и решава да стане дипломат. През март 1854 година е назначен във външното министерство и изпратен като френски консул в Белград, където остава до 1863 година.[5][1][2] В Белград написва „Сръбски епос“, който издава във Виена през 1848 г., и идилията „Гората“, драмата в проза „Херуърд“, романа „Черната дреха“, драмата-легенда „Твардовски“, превежда „Рицарят Жан“ на Шандор Петьофи.[5] От 1863 до 1865 година Дозон е консул в Мостар,[5][1][2] откъдето пътува до Италия и до Гърция.[5] В Мостар пише върху сръбската граматика и превежда сръбски народни песни.[5]
През 1865 година е назначен за вицеконсул в Пловдив,[5][1][2] откъдето прави пътувания из българските земи и събира фолклорни материали. Получава орден „Меджидие“ IV степен от османското правителство, а на 25 август 1868 г. френското му връчва Ордена на почетния легион.[5]
През 1869 година е прехвърлен като консул в Янина, в 1875 се връща в Мостар, в 1878 година отива на Кипър, а от 1881 до 1885 година е консул в Солун.[1][2] Дозон продължава да събира народни песни и да ги превежда и издава на френски.[5]
Дозон особено се интересува от албанския език, който започва да учи в Янина след среща с Йохан Георг фон Хан. Изследванията му по албански език и фолклор – по-специално албанската устната литература, са публикувани в „Учебник по шкипски или албански език“ (Manuel de la langue chkipe ou albanaise), Париж 1879, и „Албански народни приказки, събрани и преведени“ (Contes albanais, recueillis et traduits), Париж 1881 г.[1][2]
През 1875 година получава академичен орден за трудовете и изследванията му в областта на славянските езици, а през 1880 става член-кореспондент на Френската академия.[5]
Последни години (1885 – 1890)
През 1885 година Дозон се връща във Франция и преподава руски език в Училището за източни езици. В 1888 година за второто издание на „Сръбският епос“ получава от крал Милан I Сръбски орден „Свети Сава“. През 1889 година, по повод Конгреса на ориенталностите в Стокхолм, превежда и издава „История на Кокандското ханство“ на Владимир Наливкин и „Нрави и обичаи на черемисите“. Подготвя за издаване и руска граматика, но на 31 декември 1890 година умира във Версай на 68-годишна възраст.[5]
Памет
На Огюст Дозон е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Трудове
- Dozon, Auguste. Poésies populaires serbes traduites sur les originaux avec une introduction et des notes par Auguste Dozon. Paris, Е. Dentu, 1859. Посетен на 2 февруари 2015.
- Dozon, Auguste. Български народни пѣсни. Chansons Populares Bulgares Inedites Publiees Et Traduites par Auguste Dozon. Paris, Maisonneuve et cie, 1875. Посетен на 2 февруари 2015.
- Dozon, Auguste. Manuel de la langue Chkipe ou Albanaise par Auguste Dozon. Paris, Ernest Leroux, 1879. Посетен на 2 февруари 2015.
- Dozon, Auguste. Contes albanais recueillis et traduits par Auguste Dozon. Paris, Ernest Leroux, 1881. Посетен на 2 февруари 2015.
- Dozon, Auguste. L'Epopée serbe. Chants populaires héroiques. Traduits sur les originaux avec une introduction et des notes par Auguste Dozon. Paris, Ernest Leroux, 1888. Посетен на 2 февруари 2015.
- Nalivkine, V. P. Histoire du Khanat de Khokand par V. P. Nalivkine; traduit du russe par Aug. Dozon. Paris, Ernest Leroux, 1889. Посетен на 2 февруари 2015.
„Сръбски народни песни“, 1859
„Български народни пѣсни“, 1875
„Учебник по шкипски или албански“, 1879
„Албански приказки“, 1881
„Сръбският епос“, 1888
„История на Кокандското ханство“, 1889, превод на Дозон
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.