община в област Варна From Wikipedia, the free encyclopedia
Община Вълчи дол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
Община Вълчи дол | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Варна |
Площ | 472.52 km² |
Население | 10 432 души |
Адм. център | Вълчи дол |
Брой селища | 22 |
Сайт | valchidol-bg.com |
Управление | |
Кмет | Калоян Цветков (БСП за България, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Община Вълчи дол в Общомедия |
Общината се намира в най-северозападната част на област Варна. С площта си от 472,518 km2 заема 3-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,35% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. В западната част се простират крайните източни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина 337 m, разположена западно от село Генерал Колево. Останалата източна половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина рядко надхвърля 250 m. Югоизточно от общинския център Вълчи дол е най-ниската точка на общината – 178 m.
Цялата територията на общината се отнася към Дунавския водосборния басейн. От юг-югозапад на изток-североизток, през средата на общината със своето средното течение протича река Карамандере, ляв приток на Суха река, която от своя страна се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.
На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, по-големи от които са „Генерал Киселово“, „Страхил“, „Стефан Караджа“, „Брестак 1“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.
Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Бояна | 168 | 16,435 | Кокарджа | Калоян | 181 | 17,191 | Юнуз бунар |
Брестак | 746 | 38,673 | Карааач | Караманите | 265 | 22,143 | Караманлъ |
Войводино | 182 | 31,609 | Пашайиит Дереси | Кракра | 5 | 11,016 | Емиргази, Йени кьой |
Вълчи дол | 2535 | 18,695 | Куртдере | Метличина | 91 | 18,201 | Хамбарлък, Житник, Анбарлък |
Генерал Киселово | 404 | 26,650 | Емиркьой, Емирово | Михалич | 524 | 17,743 | Махалъч, Гаазиоолу |
Генерал Колево | 213 | 32,902 | Араплар | Оборище | 236 | 13,409 | Семет |
Добротич | 305 | 16,191 | Шадъкьой, Михалич, Шадъолу | Радан войвода | 200 | 16,646 | Бурханлар |
Есеница | 269 | 12,841 | Касъмлар | Стефан Караджа | 486 | 29,642 | Караджаот Орманъ, Лиман |
Звънец | 43 | 6,635 | Чанлар | Страхил | 21 | 11,885 | Коркут |
Изворник | 166 | 13,329 | Бунарлъ, Пънарлъ, Хисарлък | Червенци | 318 | 44,715 | Къзълджълар |
Искър | 80 | 17,713 | Аккоюнлу, Кючюк пънар | Щипско | 170 | 38,254 | Хасърджък, Хасъджък |
ОБЩО | 7608 | 472,518 | няма населени места без землища |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
Общо | 10052 | 5539 | 1942 | 1068 | 35 | 82 | 1386 | 100,00 | 55,10 | 19,31 | 10,62 | 0,34 | 0,81 | 13,78 |
Вълчи дол | 3179 | 2155 | 63 | 130 | 5 | 20 | 806 | Вълчи дол | 67,78 | 1,98 | 4,08 | 0,15 | 0,62 | 25,35 |
Бояна | 236 | 63 | 54 | 105 | 0 | 0 | 14 | Бояна | 26,69 | 22,88 | 44,49 | 0,00 | 0,00 | 5,39 |
Брестак | 970 | 851 | 66 | 30 | 18 | Брестак | 87,73 | 6,80 | 3,09 | 1,85 | ||||
Войводино | 253 | 83 | 107 | 61 | Войводино | 32,80 | 42,29 | 24,11 | ||||||
Генерал Киселово | 535 | 225 | 266 | 0 | 4 | 0 | 40 | Генерал Киселово | 42,05 | 49,71 | 0,00 | 0,74 | 0,00 | 7,47 |
Генерал Колево | 272 | 45 | 153 | 60 | 0 | 4 | 10 | Генерал Колево | 16,54 | 56,25 | 22,05 | 0,00 | 1,47 | 3,67 |
Добротич | 389 | 155 | 147 | 80 | Добротич | 39,84 | 37,78 | 20,56 | ||||||
Есеница | 364 | 149 | 212 | 1 | Есеница | 40,93 | 58,24 | 0,27 | ||||||
Звънец | 60 | 19 | 24 | 0 | 6 | Звънец | 31,66 | 40,00 | 0,00 | 10,00 | ||||
Изворник | 184 | 76 | 75 | 29 | 2 | Изворник | 41,30 | 40,76 | 15,76 | 1,08 | ||||
Искър | 102 | 70 | 0 | 3 | 0 | 0 | 29 | Искър | 68,62 | 0,00 | 2,94 | 0,00 | 0,00 | 28,43 |
Калоян | 266 | 238 | 25 | 0 | 0 | Калоян | 89,47 | 9,39 | 0,00 | 0,00 | ||||
Караманите | 309 | 152 | 95 | 0 | 57 | Караманите | 49,19 | 30,74 | 0,00 | 18,44 | ||||
Кракра | 14 | 14 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Кракра | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Метличина | 147 | 141 | 0 | 4 | Метличина | 95,91 | 0,00 | 2,72 | ||||||
Михалич | 602 | 115 | 28 | 271 | 0 | 18 | 170 | Михалич | 19,10 | 4,65 | 45,01 | 0,00 | 2,99 | 28,23 |
Оборище | 284 | 113 | 147 | 7 | 4 | 0 | 13 | Оборище | 39,78 | 51,76 | 2,46 | 1,40 | 0,00 | 4,57 |
Радан войвода | 386 | 23 | 305 | 3 | 0 | 13 | 42 | Радан войвода | 5,95 | 79,01 | 0,77 | 0,00 | 3,36 | 10,88 |
Стефан Караджа | 715 | 175 | 464 | 60 | 0 | Стефан Караджа | 24,47 | 64,89 | 8,39 | 0,00 | ||||
Страхил | 57 | 4 | 53 | 0 | 0 | 0 | 0 | Страхил | 7,01 | 92,98 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Червенци | 518 | 473 | 5 | 10 | 29 | Червенци | 91,31 | 0,96 | 1,93 | 5,59 | ||||
Щипско | 210 | 200 | 0 | 0 | 6 | 0 | 4 | Щипско | 95,23 | 0,00 | 0,00 | 2,85 | 0,00 | 1,90 |
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 10 052 | 100,00 |
Православие | 4 006 | 39,85 |
Католицизъм | 33 | 0,32 |
Протестантство | 37 | 0,36 |
Ислям | 1 885 | 18,75 |
Друго | 7 | 0,06 |
Нямат | 265 | 2,63 |
Не се самоопределят | 925 | 9,20 |
Непоказано | 2 894 | 28,79 |
В източната част на общината, в т.ч. и през общинския център преминава участък от 20 km от трасето на жп линията Варна – Добрич – Кардам.
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,5 km:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.