град в община Вълчи дол, обл. Варна From Wikipedia, the free encyclopedia
Въ̀лчи дол е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна, в близост до град Суворово. Той е административен център на община Вълчи дол. Старото му име е Курт дере. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3027 души по настоящ адрес и 3109 души по постоянен адрес.[2]
Тази статия е за града в България. За резервата вижте Вълчи дол (резерват). | Вълчи дол | |
 | |
  Вълчи дол  Вълчи дол  Вълчи дол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3009 души[1] (15 март 2024 г.) 161 души/km² |
| Землище | 18,695 km² |
| Надм. височина | 270 m |
| Пощ. код | 9280 |
| Тел. код | 05131 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 12574 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Вълчи дол Калоян Цветков (БСП – Обединена левица, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023) |
| Кметство – кмет | Калоян Цветков |
| Адрес на общината | |
| пл. Христо Ботев 1 тел.: 05131/2317 | |
| Вълчи дол в Общомедия | |
Историческите корени на Вълчи дол водят към VIII-IX век. Тук са открити останки от тракийски и славянски селища и от некрополи. Вълчи дол се намира на 49 км от старите столици Плиска и на 83 км от Велики Преслав.
През 1909 г. през Вълчи дол е преминала първата влакова композиция. Има гара на железопътна линия Повеляново – Добрич – Кардам. Търговията и занаятчийството разцъфтяват, поставено е началото на една от най-големите зърнени бази в страната. Появяват се първите промишлени предприятия и работилници, врати отваря и наричаната някога „огнена мелница“. Вълчи дол е първото село с дизелова електроцентрала („юзина“), построена през 1929 г.
Имената на жители на селото попадат в криминална хроника от 1923 г.[3]
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3179 | 100.00 |
| Българи | 2155 | 67.78 |
| Турци | 63 | 1.98 |
| Цигани | 130 | 4.08 |
| Други | 5 | 0.15 |
| Не се самоопределят | 20 | 0.62 |
| Неотговорили | 806 | 25.35 |
Православни християни, роми мюсюлмани, малко евангелисти.Има и атеисти.
Във Вълчи дол, на северния склон на хълма „Кушу баир“, на около 500 m източно от градски парк „Съби Дичев“, се намира единствената ски-писта в Североизточна България: много привлекателно място за туристи през зимата. Пистата е с дължина около 250 m. Съществува проект пистата да се удължи с още 100 m.[7]
През втората половина на 1950-те и началото на 1960-те години Вълчи дол има силна самодейна театрална трупа. В нея участват основно учителите от гимназията, служители от читалището, медицински служители и някои ученици от горните класове на гимназията. Актьори като Преслав Петров и Венета Славчева от Варненския театър съветват трупата. Пиеси като „Женско царство“, „Камък в блатото“, „Рози за д-р Шомов“, „Вампир“, „Наимичка“ и други са представяни от трупата.
В историята на Вълчи дол има няколко духови оркестъра. Първият е създаден през 1961 г. от Славчо Симеонов. Последният е съставен главно от ученици и няколко корепетитора от гр. Добрич. Дългогодишен диригент на оркестъра е Славчо Симеонов.
Възродена е мъжката певческа група, радваща вълчидолската публика със стари градски песни.
Футболният отбор на Вълчи дол се нарича „Вихър“. Стадионът, на който играе своите домакински мачове, е наречен на олимпийския шампион по борба Петко Сираков, който е родом от Вълчи дол.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
