Нихоний

Нихоний (на латински: Nihonium, Nh), преди известен под временното название унунтрий (Uut), е 113-ият химичен елемент от група 13 на периодичната система, атомен номер 113, атомна маса [286], най-устойчив изотоп ²⁸⁶Nh. Нихоният е открит и изкуствено синтезиран през 2004 г. от учените от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.

Нихоний
Коперниций ← Нихоний → Флеровий Tl ↑ Nh ↓ (Uhs) H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Нихоний, Nh, 113
Група, период, блок	13, 7, p
Химическа серия	слаб метал (вероятно)
Електронна конфигурация	[Rn] 5f14 6d10 7s2 7p1 (вероятно)
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 32, 18, 3 (вероятно)
CAS номер	54084-70-7
Свойства на атома
Атомна маса	[286] u
Атомен радиус	170  pm (вероятно)
Ковалентен радиус	176±4 pm (вероятно)
Степен на окисление	5, 3, 1, −1 (вероятни)
Йонизационна енергия	I: 704,9 kJ/mol II: 2238,5 kJ/mol III: 3023,3 kJ/mol IV: 4351,5 kJ/mol (вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество (вероятно)
Плътност	16000 kg/m3 (вероятно)
Температура на топене	700 K (427 °C) (вероятно)
Температура на кипене	1430 K (1157 °C) (вероятно)
Специф. топлина на топене	7,61 kJ/mol (вероятно)
Специф. топлина на изпарение	130 kJ/mol (вероятно)
История
Наименуван	от японското 日本 (нихон, нипон) – „Япония“
Откритие	РИКЕН (на японски: 理研) (2004 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 278Nh синт. 0,0014 сек. α 274Rg 282Nh синт. 0,073 сек. α 278Rg 283Nh синт. 0,075 сек. α 279Rg 284Nh синт. 0,91 сек. α 280Rg ε 284Cn 285Nh синт. ≈5,5 сек. [1] α 281Rg 286Nh синт. ≈19,6 сек. [1] α 282Rg
Нихоний в Общомедия

През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 113-и елемент.^[2] Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследвания (в Дубна, Русия) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория (САЩ). В тези експерименти в резултат на бомбардировките на америциева мишената с калциеви йони (метод на горещо сливане) са синтезирани изотопи на елемент 115 – три ядра ²⁸⁸Uup и едно ядро ²⁸⁷Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (²⁸⁴Uut и ²⁸³Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 (дубний).

През септември 2004 г. група учени от института RIKEN в Япония съобщава за синтез на изотоп на 113-ия елемент ²⁷⁸Uut в количество от един атом. Те използват реакция на студено сливане на ядра на цинк и бисмут. Общо за 8 години японските учени успяват да регистрират 3 раждания на атоми на нихоний: на 23 юли 2004 г., 2 април 2005 г. и 12 август 2012 г. Работната група на IUPAC/IUPAP признава приоритета на японските учени в откритието, тъй като получените от тях леки изотопи на нихония в процеса на своя разпад се превръщали в добре изучени изотопи, в частност ²⁶⁶Bh, докато разпадите на тежките изотопи на нихония, получени по метода на горещото сливане, стават през нови, по-рано ненаблюдавани изотопи.

През юни 2016 г. IUPAC препоръчва елементът да се нарече „нихоний“ (Nihonium, Nh) в чест на един от вариантите на името на Япония – Нихон. След няколкомесечно обсъждане, на 28 ноември 2016 г. IUPAC утвърждава названието „нихоний“ за 113-ия елемент.^[3]

Източници

1. Oganessian, Yu. Ts. et al. Synthesis of a New Element with Atomic Number Z=117 // Physical Review Letters 104 (14). 2010. DOI:10.1103/PhysRevLett.104.142502. p. 142502. (на английски)
2. Oganessian, Yu. Ts. Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction ²⁴³Am(⁴⁸Ca,xn)^291–x115 // Physical Review C. 2004. (на английски)
3. IUPAC Announces the Names of the Elements 113, 115, 117, and 118 // IUPAC, 2016-11-30. Посетен на 2016-11-30. (на английски)