Нифонт II Константинополски

Нифонт (на гръцки: Νήφων Β΄) е православен духовник и светец, вселенски патриарх от 1486 до 1488 година, от 1497 до 1498 година и за малко през пролетта на 1502 година.^[1] Нифонт е канонизиран за светец от Православната църква и празникът му е на 11 август.^[2]

Нифонт II Νήφων Β΄
православен духовник
Свети Нифонт с учениците си Йоасаф Константинополски и Макарий Солунски, икона от XIX век
Роден	XV век Пелопонес
Починал	11 август 1508 г. Дионисиат, Османска империя
Религия	православие
Канонизация
Почитан в	Православната църква
Празник	11 август
Нифонт II в Общомедия

Източници

Сведения за Нифонт се намират в неговото съставено изглежда на славянски, но запазено само на гръцки и румънски език житие. Румънската версия на житието съдържа доста повече подробности от гръцката.^[3]

Биография

Роден е на полуостров Пелопонес в семейството на майка гъркиня и баща албанец със светското име Николаос (Νικόλαος).^[4] Замонашва се в Епидавър и приема монашеското име Нифонт. Занимава се с калиграфия и преписване на ръкописи. Запознава се в Нарта с монаха Захарий, на когото става послушник. Двамата заминават за Албания, за да проповядват срещу унията със Западната църква. Прекарват известно време в Круя при Георги Кастриоти, а после, след падането на Константинопол в ръцете на османците, се установяват в манастира „Света Богородица“ в Охрид.^[5]

В 1482 година Нифонт става солунски митрополит. В 1486 година е избран за вселенски патриарх с подкрепата на богатия влашки княз Влад IV Монах и така се слага началото на намесата на влашките князе в при избора на константинополски патриарх.^[1][6] След 18 месеца става скандал, който води до свалянето на Нифонт. Предходният патриарх Симеон I Константинополски умира без да остави завещание. По това време ковчежник на султана е Искендер бей, приел исляма син на основния поддръжник на Симеон Георгиос Амирудзес. Искендер бей иска цялото наследство на Симеон, включително църковните предмети, да преминат в съкровищницата на султана. За да избегне това Нифон докарва трима свидетели, които дават фалшиви показавия, че законният наследник е племенник на Симеон. След разкриването на истинвата султан Баязид II конфискува собствеността на починалия патриарх, наказна замесените в скандала духовници^[7][4] и в първите месеци на 1488 година заточва Нифонт в манастира на острова Свети Иван срещу Созопол. Стивън Рънсиман го определя като глуповат и незадоволителен в ролята си на патриарх.^[8]

През лятото на 1497 година Нифонт за втори път е избран да заеме патриаршеския трон с подкрепа на влашкия княз Раду IV Велики.^[6] Управлението му продължава обаче само до август 1498 година, когато е свален от младия Йоаким, подкрепен от цар Константин II Грузински.^[8] Нифонт е осъден на доживотно заточение в Одрин.

Репутацията на Нифонт е толкова голяма, че когато влашкият княз Раду го посещава в затвора, му се поклонява. След като Раду успява да получи амнистия за Нифонт от султана, бившият патриарх заминава за Влашко, където е посрещнат топло от духовенството и миряните и ръкополага двама епископи.

В 1502 година Светият синод го избира трети път за вселенски патриарх, но Нифонт отказва да напусне Влашко.^[9]

Между 1503 и 1505 година Нифонт на практика ръководи църквата във Влашко, докато не влиза в конфликт с княза. Конфликтът възниква заради отказа на патриарха да сключи брака между по-голямата сестра на Раду Калпя и молдовския болярин Богдан Логотет, който вече е бил женен. Заплашен от Раду, Нифонт събира хората и отлъчва младоженеца, предвещава беди, оставя патриаршеските си одежди на олтара и напуска църквата, като се установява в една колиба. За да избегне гнева на хората, Раду се опитва да успокои стареца с ласкателни думи, обещания и подаръци и го моли да опрости зет му, но Нифонт остава непреклонен и заминава за Македония, като взима със себе си двама от учениците си. В Македония той премина през всички градове, като проповядва, а след това се установява в манастира Дионисиат на Света гора.^[10]

Нифонт умира в Дионисиат на 11 август 1508 година. Източноправославната църква го признава за светец само девет години по-късно, през 1517 година. Мощите му се съхраняват в Дионисиат, където има параклис на негово име.^[11]

Бележки

1. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate. Wildside Press LLC, 2009. ISBN 978-1-4344-5876-6. p. 37. (на английски)
2. Νήφων Β΄ // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 22 ноември 2019 г. (на гръцки)^{[неработеща препратка]}
3. Literatura română veche, 1402-1647 (ed. G. Mihăilă, D. Zamfirescu). T.1. Bucureşti, 1969, 68-70; Viaţa sfântului Nifon o redacţiune grecească inedită (ed. V. Grecu). Bucureşti, 1944, 44-51.
4. Niebuhr, B. G., I. Bekker, ed. Historia Politica et Patriarchica Constantinopoleos. Т. 49. Bonn, 1849 [1584]. с. 128–132, 134–5, 138. (на латински)
5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 186.
6. Runciman, Steven. The Great Church in captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. p. 195. (на английски)
7. Stavrides, Theoharis. The Sultan of Vezirs: the Life and Times of the Ottoman Grand Vezir Mahmud Pasha Angelovic. Boston, Brill Academic Publishers, 2001. ISBN 978-90-04-12106-5. p. 89. (на английски)
8. Runciman, Steven. The Great Church in captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. p. 198. (на английски)
9. Nifon II // Ecumenical Patriarchate. Посетен на 22 ноември 2019 г.
10. Vergatti, Radu Ştefan. Radu le Grand - un voïvode valaque méconnu // Annals of the Academy of Romanian Scientists. Series on History and Archaeology 2 (1). 2010. ISSN 2067-5682 2067-5682. с. 29.
11. Πατριαρχική λειτουργία στη Ιερά Μονή Διονυσίου του Αγίου Όρους // In.gr, 24 Αυγούστου 2008. Посетен на 22 ноември 2019 г.

?	→	солунски митрополит (1482 – 1486)	→	Максим
Симеон I	→	вселенски патриарх (1486 – 1488)	→	Дионисий I
Максим IV	→	вселенски патриарх (1497 – 1498)	→	Йоаким I
Йоаким I	→	вселенски патриарх (пролет 1502)	→	Пахомий I