Стивън Рънсиман

Джеймс Кохран Стивънсън Рънсиман (на английски: James Cochran Stevenson Runciman), по-известен като сър Стивън Рънсиман, е британски историк и дипломат. Основните му приноси са към средновековната история на Византийската империя, Балканите и Близкия изток.

Стивън Рънсиман Steven Runciman
английски историк
Роден	7 юли 1903 г. Нортъмбърланд, Великобритания
Починал	1 ноември 2000 г. (97 г.) Радуей, Великобритания
Учил в	Итън Колидж[1] Тринити Колидж
Научна дейност
Област	История, византология
Работил в	Кеймбриджки университет Истанбулски университет

Лауреат на ордена на почетния легион.

Биография

Стивън Рънсиман е роден през 1903 г. в Нортъмбърланд. Той е втори син в семейството на бъдещия виконт Рънсиман от Доксфорд^[2], като и двамата му родители Хилда и Уолтър са членове на парламента от Либералната партия и първата семейна двойка, избрана едновременно^[3]. Дядо му по майчина линия Джеймс Кохран Стивънсън, на когото е кръстен, също е депутат, а дядо му по бащина линия Уолтър Рънсиман е едър корабособственик.

Рънсиман учи с кралска стипендия в Итънския колеж, където негов съученик и приятел е бъдещият писател Джордж Оруел. През 1921 г. постъпва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет и учи история при Джон Бъри. През 1927 г. получава преподавателско място в Тринити Колидж, което заема до 1938 г., когато получено от дядо му наследство му дава финансова независимост.

От 1934 до 1940 г. Стивън Рънсиман работи в британското посолство в София, а от 1940 до 1942 г. е дипломат в Кайро. През 1942 – 1945 г. е професор по византийско изкуство и история в Истанбулския университет, където започва проучванията си по своя най-известен труд A History of the Crusades, тритомна история на кръстоносните походи. През 1945 – 1947 година е представител на Британския съвет в Атина.

След Втората световна война Стивън Рънсиман издава основните си трудове и чете лекции в различни британски и американски университети. През 1958 година получава рицарско звание. Умира през 2000 г. в Радуей на 97 години.

Посмъртно признание

Улица „Сър Стивън Рънсиман“ в София.

Улица в София носи името на Стивън Рънсиман.

Библиография

• The Emperor Romanus Lecapenus and His Reign. 1929.
• A History of the First Bulgarian Empire. 1930.
  • История на Първото българско царство. София, Иван Вазов, 1993.
• Byzantine Civilization. 1933.
• The Medieval Manichee: A Study of the Christian Dualist Heresy. 1947.
• A History of the Crusades: Volume 1, The First Crusade and the Foundation of the Kingdom of Jerusalem. Cambridge University Press, 1951.
• A History of the Crusades: Volume 2, The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East. Cambridge University Press, 1952.
• A History of the Crusades: Volume 3, The Kingdom of Acre and the Later Crusades. Cambridge University Press, 1953.
• The Eastern Schism: A Study of the Papacy and the Eastern Churches in XIth and XIIth Centuries. 1953.
• The Sicilian Vespers: A History of the Mediterranean World in the Later Thirteenth Century. 1958.
• The White Rajahs. 1960.
• The Fall of Constantinople 1453. 1965.
  • Падането на Константинопол. София, ОФ, 1984.
• The Great Church in Captivity. 1968.
• The Last Byzantine Renaissance. 1970.
• The Orthodox Churches and the Secular State. 1972.
• Byzantine Style and Civilization. 1975.
• The Byzantine Theocracy. 1977.
  • Византийската теокрация. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2339-6.
• Mistra. 1980.
• Patriarch Jeremias II and the Patriarchate of Moscow. 1985.
• A Traveller's Alphabet. Partial Memoirs. 1991.

Източници

1. www.lrb.co.uk
2. Sir Steven Runciman obituary // The Times. 2 November 2000. p. 25. (на английски)
3. Herberts & Herbertinas // London Review of Books. 20 October 2016. Посетен на 22 October 2016. (на английски)

Външни препратки

• Steven Runciman - National Portrait Gallery // Стивън Рънсиман в Националната портретна галерия. Посетен на 10 февруари 2022. (на английски)</ref>