Никола Генадиев
български политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Никола Иванов Генадиев е виден български журналист и политик от Народнолибералната партия, известен със съпротивата си на присъединяването на България към Централните сили по време на Първата световна война. Името му неколкократно е свързвано със скандали за корупция.
| Никола Генадиев | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
1 декември 1868 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 октомври 1923 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Брюкселски свободен университет |
| Политика | |
| Партия | Народнолиберална (1892 - 1920), Националлиберална (1920 - 1923), Народно единство (1923) |
| Депутат | |
| X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев |
| Никола Генадиев в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Биография
Ранни години
Никола Генадиев е роден на 19 ноември (1 декември нов стил) 1868 г. в град Битоля.[1][2] Син е на българския просветен деец Иван Генадиев Хармосин, брат на журналиста Харитон Генадиев, и чичо на художничката Василка Генадиева. Дядо на Никола Генадиев е митрополит Генадий Велешки. Неговата дъщеря Милка Генадиева е журналистка във Франс Прес, изпратена в края на 1945 година като постоянен кореспондент на Агенцията в България.[3][4] Никола Генадиев завършва основно образование в родната си Битоля. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив, където Генадиев през 1885 година завършва Пловдивската гимназия.[2] Взима участие в Съединението, а след него по време на Сръбско-българската война е доброволец в отряда на капитан Коста Паница.[2] През 1891 завършва политически и административни науки и право в Брюкселския свободен университет,[5][6] след което работи като адвокат и журналист в Пловдив. Заедно с брат си Харитон основава в Пловдив вестник „Балканска зора“, който е първият траен български всекидневник след Освобождението.
От 1892 година е и сред активните дейци на Народнолибералната партия.[2] Многократно избиран за депутат, Генадиев се проявява като отличен парламентарен оратор.[2] При повторното поемане на властта от Народнолибералната партия Генадиев е министър на правосъдието (май 1903 - януари 1904), а по-късно министър на търговията и земеделието (1904 - 1908) в кабинета на Рачо Петров и правителството на Димитър Петков.[2] В 1907 година заедно с финансовия министър Лазар Паяков е против закриването на университета след освиркването на княз Фердинанд в Народния театър.[7]
След убийството на министър-председателя Димитър Петков на 26 февруари 1907 година, Генадиев се обявява за лидер на партията, но среща съпротивата на част от партията около Добри Петков. В същата 1907 година става един от главните редактори на партийния орган вестник „Нов век“.
По време на войните за национално обединение
В 1912 година Генадиев се включва като доброволец в Балканската,[2] а на следната 1913 година участва и в Междусъюзническата война.
Заедно с Васил Радославов и Димитър Тончев, Никола Генадиев е сред инициаторите на съставянето на коалиционния кабинет на Радославов на 4 юли 1913 година, в който той става външен министър.[2] Няколко месеца по-късно на 17 декември Генадиев подава оставка поради разногласия за външната политика с министър-председателя. През февруари 1914 година Генадиев е обвинен във финансови злоупотреби при участието си в правителството на Рачо Петров, но е оправдан от съда поради отсъствие на доказателства.[2]
В началото на Първата световна война, когато България е все още неутрална, но кабинетът симпатизира на Централните сили, Никола Генадиев е изпратен от правителството на проучвателна мисия във Франция и Италия. В доклада си след своето завръщане през март 1915 година той неочаквано променя външнополитическите си позиции, обявявайки се за сближение на България с Антантата. Този обрат поставя правителството на Васил Радославов в деликатно положение, тъй като Генадиев може да застраши парламентарното му мнозинство.[8]
По това време водещите разследването на Атентата в Градското казино, извършен на 1 февруари, се опитват безуспешно да свържат взрива с Никола Генадиев. Малко по-късно е установено, че той е замесен в Деклозиеровата афера, и Радославов се опитва да запази подкрепата му в замяна на защита от съдебно преследване. Генадиев отказва, което довежда до разцепление на Народнолибералната партия и до неговото изпращане в затвора. Там той се сбижава с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски.[8]
Следвоенна политическа кариера
Никола Генадиев е освободен през 1918 година и макар че не се включва в следвоенните правителства, поддържа добри контакти с френското посолство. Той е в основата на обединението на Националлибералната партия през 1920 година, в която се включват радославистите, стамболовистите и тончевистите.[9]
Въпреки че признава неизбежността на Деветоюнския преврат от 1923 година, Никола Генадиев е резервиран към новото правителство и на 30 август 1923 година напуска Националлибералната партия, недоволен от нейното решение да се включи в Демократическия сговор. На 29 септември той обявява създаването на нова опозиционна партия, наречена Народно единство, с която да участва в предстоящите парламентарни избори, надявайки се да привлече гласоподавателите на разгромения БЗНС.[8]
На 17 октомври 1923 г. след 20:30 часа Никола Генадиев се прибира от Юнион клуб към дома си на улица „Кракра“, придружаван от Иван Стефанов Гешов. На ъгъла на „Кракра“ и „Шипка“ той е убит с няколко пистолетни изстрела от Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация. Извършителите на убийството не са разкрити, макар близки на Генадиев открито да обвиняват за него членове на правителството. В началото на 1924 година убийството попада в обхвата на амнистия на всички действия „в свръзка с установяването и защитата на властта от 9 юни 1923 г.“.[8]
Портрет, около 1912
Портрет
„Речи и пледоарии“ на Генадиев, 1926
На Никола Генадиев е наречена улица в квартал „Младост 1“ в София (Карта).
Библиография
- „Мемоари“ (1923)
- „Македония“ (1924)
- „Стамболов“ (1925)
- „Речи и пледоарии. Съдебни, парламентарни, политически“ (1926)
- „Между политиката и властта, заговорите и затвора“ (2002)
Родословно дърво
| Лампо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Мокрянин (? – 1832) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генадий Велешки (1800 – 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Генадиев (около 1830 – 1890) | Василикия Генадиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ираклий (Райчо) Генадиев (1859 – ?) | Харитон Генадиев (1861 – 1914) | Михаил Генадиев (1863 – 1945) | Никола Генадиев (1868 – 1923) | Павел Генадиев (1873 – 1959) | Невена Кесякова | Екатерина Венедикова (? – 1945) | Йордан Венедиков (1892 – 1919) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Генадиев (1897 – 1941) | Фео Мустакова (1909 – 2011) | Асен Генадиев (1909 – 1987) | Василка Генадиева (1905 – 1973) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
- „Реч от д-р Никола Генадиев“ София, 1913 година
- сборник „Д-р Никола Генадиев живот и дейност“ София, 1925 г.
- La Macedoine, публикувано в Societe Royale Belge de Geographie, Bruxelles, 1890 година
- Борислав Гърдев. Случаят Никола Генадиев
- Никола Генадиев или речта, която изправи Народното събрание на крака Архив на оригинала от 2013-02-22 в Wayback Machine.
- Никола Генадиев от Битоля, Вардарска Македония - "Доклад до Министерския съвет по мисията ми в странство през 1915 година", София, 1929 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.