From Wikipedia, the free encyclopedia
Николай Петков е алпинист и катерач. Участник е в експедиции, осъществили едни от най-големите постижения на българския алпинизъм – Еверест по Западния гребен (1984)[1], Южната стена на връх Комунизъм (1986)[2], изкачването на Транго Тауър (1998)[3] и други. Повторно изкачва Еверест 20 години по-късно – през 2004 г., когато в рамките на нова национална експедиция достигна върха този път от север (Тибет). По този начин Николай Петков става първият и единствен алпинист, обходил и трите ръба на Еверест – Западен, Югоизточен и Североизточен.
| Николай Петков | |
| български алпинист | |
 Катерене по спортен маршрут | |
| Роден |
11 ноември 1958 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
Николай Петков е роден на 11 ноември 1958 г. в град Смолян. Завършва специалност електроинженерство. Работи като компютърен специалист в личната си фирма.[4][5]
В скалното катерене и алпинизма навлиза през 1973 г. Катери скалите на Беледие хан, Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Пирин, Мальовица[6]. По тях, след продобиване на катерачен опит, прокарва не един премиерен маршрут. Още от самото начало е свързан с дейността на алпийския клуб в Туристическо дружество „Планинец“.[6]
През своята дългогодишна алпийска дейност посещава върхове и катерачни обекти в следните планини и райони в чужбина: Хималаи, Каракорум, Памир, Тяншан, Анди (вкл. Кордилера Бланка и Патагония), Аляска (Аляски хребет), Сиера Невада – Йосемити, Гранд Каньон, Килиманджаро, Кения, Голям Кавказ, Арменско плато Маоке – Джая, Алпи (вкл. Дофински, Савойски, Грайски, Пенински (Валиски), Бернски, Ретийски, Доломити), Високи Татри, Крит – Лефка, Гърция, Турция, Саксонска Швейцария – Фалкенщайн, Канарски острови – Тенерифе, Тангра. Повечето от тях – многократно.
Първото му значимо постижение в чужбина е прокарването на нов, скално-леден маршрут по 1100-метровата източна стена на връх Шхелда (4320 м) в Кавказ, на 2 август 1980 г., заедно с Димитър Начев[6][7].
Може би най-известен сред обществото е с опита си във височинния алпинизъм. В актива си има пет изкачвания на общо четири осемхилядници. Хронологически изкачванията се подреждат по следния начин: Еверест (8848 м), по Западния гребен, на 9 май 1984 г., заедно с Кирил Досков. От щурмовия лагер (8120 м) до върха разстоянието преодоляват за 6 ч. 10 мин, трета успешна свръзка от добилата широка известност национална експедиция, мобилизирала реурсите на голяма част от обществото. Слизането предприемат по класическия маршрут през Южния връх (8749 м), Южното седло (7995 м) и Западния циркус, като по този начин осъществяват пълен траверс на върха, понякога известен като „Български траверс“[6][8]; Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи в алпийски стил през следмусонния период на 1997 г., заедно с Тончо Тончев, в рамките на клубна експедиция на АК „Планинец“ – първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил – постижение, дошло в резултат и от проведената още през 1989 г. разузнавателна експедиция, заедно с Иван Масларов[9]; неуспешен опит (до около 7350 м на 26 юли 2001 г.) на Броуд пик (8047 м) в Каракорум, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Павлов, част от национална експедиция, в подготовка за изкачване на К2 (8611 м) през следващата година; Еверест от север през 2004 г., заедно с Дойчин Боянов, по време на юбилейната национална експедиция по случай 20 години след „Еверест 1984“; Нанга Парбат (8125 м) в Пакистанските Хималаи, по нормалния маршрут на Кинсхофер по Диамирския склон на 8 юли 2006 г., заедно с Дойчин Боянов, а в експедицията участват още Тервел Керелов и д-р Теменуга Станева; Гашербрум I (8068 м) или Хидън пик в Каракорум, по маршрут през Японския кулоар – първо българско изкачване, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков на 26 юли 2009 г., след предишен неуспешен опит (до 6500 м на 1 август 2006 г.) отново с Дойчин Боянов – веднага след успешния им опит на Нанга Парбат месец по-рано.
| Височина | Връх | Планина | Държава | Година | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 8848 м | Еверест | Хималаи |  Непал /  Китай |
1984 | Трето българско изкачване – по Западния гребен, слизане по Югоизточния гребен (пълен траверс) |
| 8848 м | Еверест | Хималаи | Китай / Непал |
2004 | Рекордно постижение (след 20 г.) – по Североизточния гребен (трети обходен гребен) |
| 8167 м | Дхаулагири | Хималаи | Непал |
1997 | Първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил |
| 8167 м | Дхаулагири | Хималаи | Непал |
1989 | Разузнавателна експедиция – пълен обход на масива |
| 8126 м | Нанга Парбат | Хималаи |  Пакистан |
2006 | Второ българско изкачване |
| 8080 м | Гашербрум I | Каракорум | Пакистан / Китай |
2009 | Първо българско изкачване |
| 8080 м | Гашербрум I | Каракорум | Пакистан / Китай |
2006 | до 6500 м |
| 8051 м | Броуд пик | Каракорум | Пакистан / Китай |
2001 | до 7350 м |
Сред седемхилядниците Николай Петков има общо шест изкачвания – две на връх Комунизъм (7495 м) – днес Исмаил Самани в Памир, три на връх Ленин (7134 м) – днес Ибн Сина или Авицена в Памир, едно на Хан Тенгри (6995 или 7010 м) в Тяншан. Пик Комунизъм е изкачен през 1983 г.[6], по време на подготовката за експедицията до Еверест, както и през 1986 г. – този път по неговата трудна Южната стена, една от най-големите в света – висока около 2500 м. Изкачването е осъществено по маршрута на Едуард Мисловски (среден наклон 55 градуса, трудност IV до IV+ по UIAA), заедно с Иван Масларов, Петко Тотев, Господин Динев и Петър Петров, и е най-бързото такова до този момент: 27 юли – 2 август 1986 г. (за 7 дни)[2]. Връх Ленин е достигнат през 1983[6], 1985 и през 2003 г. – отново при подготовка за изкачване на Еверест. Хан Тенгри е изкачен през 1998 г., заедно с Петър и Екатерина Хаджидимови, Тодор Минков, Радко Рачев, Кирил Тафраджийски, Румен Ангелов и Владимир Чорбаджийски[10]. За достигане до престижното руско звание „Снежен барс“ му остават върховете Победа (7439 м) – днес Женгиш Чокусу в Тяншан и Корженевска (7105 м) в Памир.
| Височина | Връх | Планина | Държава | Година | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 7495 м | Комунизъм (Исмаил Самани) | Памир |  Таджикистан |
1983 | Подготовка за експедиция „Еверест 1984“ |
| 7495 м | Комунизъм (Исмаил Самани) | Памир | Таджикистан |
1986 | По Южната стена (2500 м), маршрут на Едуард Мисловски, за 7 дни |
| 7134 м | Ленин (Ибн Сина) | Памир |  Киргизстан / Таджикистан |
1983 | Подготовка за експедиция „Еверест 1984“ |
| 7134 м | Ленин (Ибн Сина) | Памир | Киргизстан / Таджикистан |
1985 | |
| 7134 м | Ленин (Ибн Сина) | Памир | Киргизстан / Таджикистан |
2003 | Подготовка за експедиция „Еверест 2004“ |
| 7010 м | Кан Тенгри | Тяншан |  Казахстан / Киргизстан / Китай |
1998 |
След Еверест, в периода 1988 – 1992 г. Николай Петков се изкачва и на четири от оставащите му пет континентални първенци (първенецът на Европа Елбрус е изкачен по-рано), като по този начин става първият българин с такъв актив, а до достигане на пълната колекция от т.нар. „Седем върха (Seven Summits)“ му остава единствено първенеца на Антарктида. На три от тези върхове той и партньорите му са първите българи. Хронологията е следната: Аконкагуа (6961 м), Анди, Южна Америка, на 28 декември 1987 по нормалния маршрут – първо българско изкачване, заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Кирил Тафраджийски, а десетина дни след това и по 3000-метровата Южна стена, по френския път и варианта на Меснер, за три дни: 6 – 8 януари 1988 г., отново заедно с Иван Масларов и Кирил Тафраджийски, в рамките на клубна експедиция на АК „Планинец“[11]; Маккинли (6194 м) или Денали, Аляска, Северна Америка, първо българско изкачване, 27 юни 1988 г., заедно с Иван и Мариана Масларови, и с Иван Луканов[12]; Килиманджаро (5895 м), Африка, 21 септември 1991 г., заедно с Иван Масларов[13]; Джая (4884 м) на о. Нова Гвинея, Океания, първо българско изкачване и едно от първите изобщо, през 1992 г., заедно с Владимир Нечев[14].
Сред другите високи планини на света има следните постижения: Айлънд пик (6189 м), Хималаи, 1987 г., след неуспех на Ама Даблам (6812 м)[15]; Фицрой (3405 м), Патагонски Анди, по директния Аржентински тур по източната стена, 29 януари 1991 г., заедно с Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нечев[16]; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов[17][18]; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов[19]; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г., заедно със София Фотева, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев[3]. В експедицията участва и Димитър Паунов. Има и неуспешен опит на Арарат (5137 м) през 1999 г., заедно с Веселин Стефанов. Така списъкът на изкачените шестхилядници изглежда по следния начин:
В Aлпите Николай Петков извършва едни от най-трудните и престижни изкачвания – както по големите северни стени (дори през зимата), така и по трудните скални маршрути в Доломитите. Изкачва Чима Пикола (2857 м) в Доломитите по туровете на Касин и на Комичи през есента на 1980 г.[6]; Северната стена на Матерхорн (4478 м), зимно, по пътя на братя Шмид, 22 – 24 януари 1982 г.[6]; Чима Овест (2973 м) в Доломитите по тура на Касин-Рати за 6 часа, лято 1984 г.[6]; Пти Дрю (3754 м) в Алпите, по Американския тур на западната стена, лято 1984 г.[6]; Северната стена на Айгер (3970 м), зимно, 10 – 13 март 1985 г.; Гран Капюсен (3838 м) по тура на Бонати-Гиго и отново Пти Дрю (3754 м) – този път по ръба Бонати, и двата през 1993 г., а година по-късно Монблан (4807 м) по ръба Френе (със София Фотева и Светослав Георгиев) – все в едноименния масив[20]; Егюий Дибона (3130 м) в масива Екрен през 1995 г.; Чима Гранде (2999 м) по тура на Комичи-Димаи и Мармолада (3343 м) по тура „Модерни времена“ през 1996 г., заедно със София Фотева[21] – и двата в Доломитите; Пти Жорас (3650 м) в масива на Монблан по тура „Анук“ и повторение на изкачването по Чима Гранде през 2000 г.; Чивета (3220 м) в Доломитите по северозападната стена, по тура на Филип-Флам (второ българско изкачване) с излизане на върха по тура на Комичи през 2002 г.; Пиц Бадиле (3308 м) по северната стена през 2008 г.
В САЩ Николай Петков катери през 2002 г., когато прокарва нов маршрут по гребена Команчи на Гранд Каньон в Аризона, заедно с Ан Еранс, Роджър Пейн и Джон Харлин[22], и през 2007 г., когато заедно с Михаил Михайлов и Дойчин Боянов посещават долината Йосемити в Калифорния. Главната цел е изкачване на 1000-метровата стена на Ел Капитан (2308 м) по тур „Носът“. Изкачени са и множество турове и боулдъри, като „Серенити крак“ и „Ийст бътрес“ по десния край на стената на Ел Капитан. След Носът са осъществени множество други изкачвания, като дълъг тур по стената на Халф Доум (2695 м) – „Снейк Дайк“, също известния тур по северната стена на Рострум[23].
Каракорум, долината Хане – заедно с Дойчин Боянов и Михаил Михайлов през 2011 г. провеждат проучвателна експедиция в долината Хане, набелязват и измерват височината на девствени върхове в района[24]. През следващата 2012 г. същата група успява да изкачи премиерно два от тях – Левски (5733 м) и Сивата кула (5434 м)[25][26][27]. В експедицията участва и Тервел Керелов.
Антрактида, Тангра – второ изкачване на връх Лясковец (1473 м) от българските алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков на 1 януари 2015 г., и първо изкачване на Големия иглен връх (1680 м) на 8 януари 2015 г., заедно с Дойчин Боянов и Александър Шопов[28]. През следващата година заедно с Дойчин Боянов изчаква и връх Свети Борис (1698 м) – на 23 декември 2016 г. През новата 2017 г. изкачва и върховете Симеон (1580 м) и Академия (1253 м), заедно с Дойчин Боянов и Неделчо Хазърбасанов на 16 януари 2017 г.[29]. Петте върха са в планината Тангра на о. Ливингстън, а височините им са измерени с прецизно GPS устройство.
Непълният, примерен списък с изкачени върхове под 6000 м добива вида:
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, превод. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
