Голям иглен връх

Големият иглен връх е покрит с лед връх с надм. височина 1679,5 m, първенец на централния хребет Левски в Тангра планина на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Върхът е разположен между рид Свети Иван Рилски на запад и Витошка седловина на изток, на север от него се спуска страничен рид към върховете Тутракан и Ситалк, с разклонение към връх Плана, на югоизток страничен хребет към връх Радичков, връх Калофер и нос Макийн, а на юг – страничен хребет към връх Сердика и нос Айтос, с разклонение към връх Силистра и Пешев рид на югозапад. Големият иглен връх се издига над ледник Хюрън и неговия приток в Девненска долина на север, ледник Магура на изток, ледник Сребърна на юг и ледник Мейси на югозапад.

Голям иглен връх
Големият иглен връх, гледан от протока Брансфийлд
Местоположение на картата на Остров Ливингстън -62.669722, -60.054167
Общи данни
Местоположение	Остров Ливингстън, Антарктика
Част от	Тангра планина
Надм. височина	1679,5 m
Изкачване
Първо изкачване	8 януари 2015 – Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов
Голям иглен връх в Общомедия

Разположение на Тангра планина на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови

Карта на Тангра планина

Топографска карта на остров Ливингстън и островите Гринуич, Робърт, Сноу и Смит

История

Името на върха (на английски: Great Needle Peak) произлиза от испаноезичния вариант „Лъжлив иглен връх“ (pico Falsa Aguja), датиращ вероятно от 1957,^[1] като вместо „лъжлив“ се утвърждава по-подходящото определение „голям“ за високия, изцяло покрит с лед връх, който трудно може да бъде сбъркан с характерния скалист остър Иглен връх (Needle Peak, pico Aguja) с височина едва 370 m, отдалечен на 8 km край нос Самуил.^[2][3]

Големият иглен връх е изкачен за пръв път на 8 януари 2015 от българските алпинисти Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов от база Св. Климент Охридски, по маршрут преминаващ от местността Лагер Академия (541 m) през Лозенска седловина (437 m) и връх Плана (740 m).^[4] Измерената от тях височина на върха 1679,5 m^[5] уточнява дотогава известната (1690 m според българското топографско проучване Тангра 2004/05^[6][3]) и потвърждава, че първенец на планината и на острова е високият 1700,2 m^[7][8] връх Фрисланд.^[9]

Местонахождение

Върхът има географски координати 62°40′11″ ю. ш. 60°03′15″ з. д.62.669722° ю. ш. 60.054167° з. д.-62.669722, -60.054167, което е 6,7 km източно от връх Фрисланд, 3,32 km източно от връх Левски, 2,21 km на юг-югоизток от връх Плана, 2,54 km южно от връх Ситалк и 1,84 km южно от връх Тутракан, 2,15 km югозападно от връх Шлем, 3,32 km северозападно от нос Макийн и 1,29 km северно от връх Сердика.

Карти

• South Shetland Islands. Scale 1:200000 topographic map No. 3373. DOS 610 – W 62 58. Tolworth, UK, 1968.
• Islas Livingston y Decepción. Mapa topográfico a escala 1:100000. Madrid: Servicio Geográfico del Ejército, 1991.
• S. Soccol, D. Gildea and J. Bath. Livingston Island, Antarctica. Scale 1:100000 satellite map. The Omega Foundation, USA, 2004.
• L.L. Ivanov et al, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005.
• Л. Иванов. Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0 (Допълнено второ издание 2010. ISBN 978-954-92032-8-8)
• Л. Иванов. Карта на остров Ливингстън. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18 – 19. ISBN 978-619-90008-1-6
• Antarctic Digital Database (ADD). Scale 1:250000 topographic map of Antarctica. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR), 1993 – 2014.
• А. Камбуров и Л. Иванов. Хребет Боулс и централна Тангра планина: Остров Ливингстън, Антарктика. Карта в мащаб 1:25000 map. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2023. ISBN 978-619-90008-8-5

Вижте също

• Тангра планина
• Остров Ливингстън
• Южни Шетлъндски острови
• Антарктика

Галерия

• 
  Големият иглен връх, гледан от Кузманова могила, на заден план вляво връх Шлем
• 
  Големият иглен връх, гледан от връх Мизия; на преден план връх Сливен и Атанасов нунатак, в средата ледник Хюрън с Кукерски и Нестинарски нунатаци, и на заден план връх Плана и Кардамов рид в подножието на Големия иглен връх и рид Свети Иван Рилски
• 
  Централна Тангра планина, от ляво надясно Големият иглен връх и върховете Левски и Лясковец
• 
  Големият иглен връх, гледан от протока Брансфийлд, в средата връх Сердика, на преден план ледник Сребърна, на заден план вляво връх Фрисланд
• 
  Хребет Левски, гледан от протока Брансфийлд, в средата Големият иглен връх
• 
  Големият иглен връх, гледан от връх Лясковец, на преден план връх Левски с разклонение към връх Онгъл вляво, на заден план вляво връх Шлем
• 
  По билото на Тангра планина, поглед от Пресиянов рид на изток към Каталунска седловина (с бивака на топографско проучване Тангра 2004/05), вляво връх Лясковец и на заден план рид Свети Иван Рилски и Големият иглен връх
• 
  Топографска карта на хребет Боулс и централна Тангра планина, показваща Големия иглен връх

Бележки

1. Helmet Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer. Описанието включва данни за произхода на името pico Falsa Aguja, погрешно отнесено към връх Шлем (Helmet Peak).
2. Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005.
3. Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 (Първо печатно издание 2014, 368 стр. ISBN 978-619-90008-1-6)
4. М. Димитрова. Наши алпинисти покориха Големия иглен връх Архив на оригинала от 2018-08-20 в Wayback Machine.. Политика, 16 – 22 януари 2015. ISSN – 3734 1312 – 3734
5. Н. Петков. Антарктика 2014/2015 – Големия иглен връх. Climbing Guide BG, 15 януари 2015.
6. L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2010. ISBN 978-954-92032-9-5 (First edition 2009. ISBN 978-954-92032-6-4)
7. D. Gildea. Antarctica, Antarctic Peninsula, Livingston Island, South Shetland Islands, Second Ascent of Mt. Friesland and New Altitude. American Alpine Journal, 2004. Vol. 46, Issue 78, pp. 329 – 331.
8. Expedition Omega Livingston 2003. The Omega Foundation, USA, 2003.
9. Н. Петков, Д. Боянов. Отчет на проект „Върховете на Тангра планина.“ София, 2015.

Външни препратки

• Справочник на българските наименования в Антарктика (хребет Левски)
• Pico Falsa Aguja Архив на оригинала от 2015-01-10 в Wayback Machine.. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
• Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 (Първо печатно издание 2014, 368 стр. ISBN 978-619-90008-1-6)