Remove ads
Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.[1]
| Николай Овчаров | |
| български археолог | |
 Овчаров при Перперикон | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Археология |
| Работил в | Стопанска академия Д.А.Ценов Свищов |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Овчаров |
Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 година в Търново, син е на археолога Димитър Овчаров.[2] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов. Още същата година започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет в Москва.[3][4], където преподавал в периода 2000 – 2005 г.[5] Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999), в Новия български университет (1999 – 2002)[4], Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, филиал-Кърджали (2009 – 2012) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (2017 – 2018).
Николай Овчаров е провеждал обходни лични наблюдения в: Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна Гора, Република Северна Македония. По различни поводи и пред представители на българските общности през годините е изнасял лекции в Чикаго (САЩ), Нара (Япония), Берлин, Бон (Германия), Прага, Ческе Будейовице, Острава, Микулчице (Чехия), Москва, Петербург, Твер, Новгород, Псков (Русия), Киев, Лвов (Украйна), Ла Валета (Малта), Лисабон (Португалия), Белград (Югославия), Скопие (Северна Македония), Кавала (Гърция), Мадрид (Испания), Букурещ (Румъния), Виена, Линц, Залцбург (Австрия), Париж (Франция), Брюксел (Белгия), Улан Батор (Монголия), Ломжа, Варшава (Полша).
При организираната от българското правителство „Мисия България“ във връзка с българското председателство на ЕС през 2018 – 2019 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в университетите на Тараклия (Молдова), Гент (Белгия), Никозия (Кипър), Уралския държавен университет в Екатеринбург (Русия), дипломатическия корпус в Ереван (Армения), Дружеството на археолозите в Братислава (Словакия), Българския културен център в Будапеща (Унгария), Градския музей в Любляна (Словения), Атинския университет (Гърция), Университета за чужди езици и култури в Пекин (Китай), Делхийския университет (Индия), Постоянното представителство на България към ООН в Женева (Швейцария), където лекцията и под формата на открит урок и е проведеден съвместно с проф. д-р Пламен Павлов.
Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от вестник „Стандарт“.[6] Николай Овчаров води отделна страница, посветена на историята, археологията и културния туризъм, която излиза редовно и без прекъсване между 2005 и 2018 г. във в-к „Стандарт“. След фалита на вестника рубриката е преместена във в-к „Труд“. В двата вестника са публикувани над 600 цели вестникарски страници под рубриките „Индиана Джоунс“ и „Индиана Джоунс се завръща“. И в „Стандарт“, и в „Труд“ страниците излизат винаги в съботния брой.
Между 2002 и 2007 година Николай Овчаров е автор и водещ на ежеседмичната половинчасова рубрика за история и археология „Изгубеният Граал“ по Национална телевизия „Евроком“. Общо са излъчени близо 300 филма с времетраене по 27 минути всеки. Поредицата получава и международни награди. Документален филм за Перперикон от поредицата „Изгубеният Граал“ на археолога Николай Овчаров е получил награда на журито в раздел „Светът на културата“ на деветия форум на Евразийската академия за телевизия и радио в Москва.
От декември 2014 г. до май 2021 г. е съветник на Министъра на културата на Република България България (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов).[7] През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България.[8] Професор Николай Овчаров се присъединява към екипа на катедра „Икономика и управление на туризма“ при Стопанската академия през юли 2021.[9]
Remove ads
- На 17 май 2011 година е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.[10]
- Почетен гражданин на градовете Кърджали (2000), Златоград (2017),[11] Търговище (2018),[12] и София (2018)[13]
- Избран за „Достоен българин на 2005 година в класацията на в-к „24 часа“.[14]
- Кавалер на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010).[15]
- Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие (2017).[16]
- Пети Годишни награди на Столична библиотека 2018 – Георги Господинов, проф. Николай Овчаров и Божана Апостолова са автори на годината в Столична библиотека (2018).[17]
- Носител на наградата „Златен орел“ за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г.[18]
- На 8 февруари 2024 година е обявен за 'почетен професор' на Свищовската академия.[19]
Remove ads
Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва. Такъв обаче не съществува в руската столица. Местоположението на Международния славянски университет е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински съобщава за медиите, че научната степен, за която Николай Овчаров има удостоверение, е доцент, а не професор. На 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт. На следващата година същият получава лиценз за образователна дейност и в България и едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер (номер: 207717009 99 23). Във въпросното учебно заведение обаче не съществува исторически факултет.[20] Там обаче има факултет по мениджмънт със специалност културно-исторически туризъм, в чийто софийски филиал е преподавал Николай Овчаров.
През 2013 година името на Николай Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато разследване.[21]
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто предполагаем лидер е Ефрем Моллов. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.[22]
Remove ads
- Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
- Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
- Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
- Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
- Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
- Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
- История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
- Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
- Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
- The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
- Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 954-9308-68-5
- Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-954-500-140-6
- Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
- Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 954-90426-5-0
- Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език. ISBN 978-954-516-676-1
- Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 954-9308-87-1
- Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. ISBN 954-516-582-0
- Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: Славена, 24 с. ISBN 954-579-481-X
- Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 978-954-09-0007-0
- Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 978-954-09-0185-5
- Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена, 2009, 93 с. ISBN 978-954-579-791-0
- Шифърът на Перперикон, София: Стандарт, 2009, 64 с.
- Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
- Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена, 2010, (с Елена Василева)
- Цар Иван Шишман – предател или светец. София: Стандарт, 2010, 62 с.
- Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 9789549457064
- Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 978-954-2934-03-5
- Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 978-954-2934-05-9
- Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 978-954-2934-11-0
- Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 978-954-2934-14-1
- Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 978-954-26-1097-7
- Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 978-954-26-1258-2
- В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес, 2014, 160 с. ISBN 978-954-26-1377-0
- От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес, 2015, 159 с. ISBN 978-954-26-1513-2
- Археолог. От „Осанна!“ до „Разпни Го!“ Пловдив: Жанет 45, 2015, 319 с. ISBN 978-619-186-175-0
- Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството. София: Захарий Стоянов, 2016, 157 с.
- Цар Калоян. Пълководецът. София: Захарий Стоянов, 2017, 198 с.
- Цар Иван Александър Асен. Миротворецът. София: Фабер, 2017, 136 с.
- Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар. София: Фабер, 2017, 140 с.
- Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес, 2017, 191 с. ISBN 978-954-26-1694-8
- Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес, 2018, 159 с. ISBN 978-954-26-1806-5
- Храмът на ягуара. Пътешествие в изгубения свят на Мезоамерика. София, 2019, 236 с. Издателство „Фабер“, ISBN 978-619-00-1078-4
- Дракула. Българската версия. София 2020, 144 с., Издателство „Маркет Пул“, ISBN 978-619-91188-2-5
- Момчил. Родопският цар (с Пл. Павлов). Варна, 2020, 71 с., Издателство „Славена“, ISBN 978-619-190-171-5
- Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея (с Филип Петрунов). София, 2020, 159 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-954-2953-99-9
- Краят на Второто българско царство и съдбата на Златоградския район. София, 2021, 144 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-954-2953-00-5
- Античният и средновековен град Перперикон (със Здравко Димитров, Даниела Коджаманова, Константин Дочев, Димитър Стоименов и Николай Шаранков), Том І. Акрополът. София, 2021, 554 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-619-7629-04-0
- Християнството в Златоградския край. Варна, 2021, 71 с., Издателство „Славена“, ISBN 978-619-190-193-7
- От свещения Перперикон до царствения Търновград. 15 забележителни исторически места в България. София, 2021, 32 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-619-7629-02-6
- Господарите на Крън и техните съкровища. Средновековната история на Казанлък. София, 2022, 198 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-619-7629-07-1
- Свищовската крепост. София, 2022, 225 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-619-7629-13-2 (с Марин Маринов и Константин Дочев)
- Илюстрована история на средновековна България. София, 2022, 121 с., ISBN 978-619-7629-12-5, Издателство „Уникарт“, (с Пламен Павлов)
- Средновековният манастир „Св. Равноапостоли Петър и Павел“ във Велико Търново и неговите съкровища. София, 2023, 119 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-619-7629-14-9 (с Хитко Вачев)
- Цар Теодор Светослав и деспот Алдимир от великия хански род Тертероба. София, 2023, 166 с., Издателство „Захарий Стоянов“, ISBN 978-954-09-1709-2
- Болярските съкровища на средновековния Мисионис. Варна, 2023, 26 с., Издателство „Славена“, ISBN 978-619-190-241-5 (със Стефан Иванов)
- Укрепеният проход с кула-кладенец в Русокастро и строителната традиция в средновековна Европа. Бургас, 2023, 192 с., Регионален исторически музей Бургас, ISBN 978-619-91678-8-5; Онлайн издание ISBN 978-619-91678-9-2 (с М. Николов)
- Великите владетели на Второто българско царство. София, 2024, Издателство „Сиела Норма“, ISBN 978-954-28-4614-7
Remove ads
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads