Николай Овчаров

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.

Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Роден	19 юли 1957 г. (67 г.) Търново, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология
Работил в	Стопанска академия Д.А.Ценов Свищов
Семейство
Баща	Димитър Овчаров

Биография

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 година в Търново, син е на археолога Димитър Овчаров.^[1] Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов. Още същата година започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II степен в Археологическия музей към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет в Москва.^[2][3], където преподавал в периода 2000 – 2005 г.^[4] Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999), в Новия български университет (1999 – 2002)^[3], Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, филиал Кърджали (2009 – 2012) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (2017 – 2018).

Николай Овчаров е провеждал обходни наблюдения в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна Гора, Република Северна Македония. По различни поводи и пред представители на българските общности през годините е изнасял лекции в различни страни. При организираната от българското правителство „Мисия България“ във връзка с българското председателство на ЕС през 2018 – 2019 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в различни университети, музеи и др.

Николай Овчаров е автор на научнопопулярни текстове. Води отделна страница, посветена на историята, археологията и културния туризъм, която излиза редовно между 2005 и 2018 г. във в-к „Стандарт“. След фалита на вестника рубриката е преместена във в-к „Труд“. В двата вестника са публикувани над 600 цели вестникарски страници под рубриките „Индиана Джоунс“ и „Индиана Джоунс се завръща“. И в „Стандарт“, и в „Труд“ страниците излизат винаги в съботния брой.

Между 2002 и 2007 година Николай Овчаров е автор и водещ на ежеседмичната половинчасова рубрика за история и археология „Изгубеният Граал“ по Национална телевизия „Евроком“. Общо са излъчени близо 300 филма с времетраене по 27 минути всеки. Поредицата получава и международни награди. Документалният филм за Перперикон от тази поредица е получил награда на журито в раздел „Светът на културата“ на деветия форум на Евразийската академия за телевизия и радио в Москва.

От декември 2014 г. до май 2021 г. е съветник на министри на културата на България (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов).^[5] През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига кандидатурата на Анастас Герджиков за президент на България.^[6] Николай Овчаров се присъединява към екипа на катедра „Икономика и управление на туризма“ при Стопанската академия през юли 2021.^[7]

Награди и отличия

• На 17 май 2011 година е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.^[8]
• Почетен гражданин на градовете Кърджали (2000), Златоград (2017),^[9] Търговище (2018),^[10] и София (2018)^[11]
• Избран за „Достоен българин на 2005 година в класацията на в-к „24 часа“.^[12]
• Кавалер на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010).^[13]
• Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие (2017).^[14]
• Пети Годишни награди на Столична библиотека 2018 – Георги Господинов, проф. Николай Овчаров и Божана Апостолова са автори на годината в Столична библиотека (2018).^[15]
• Носител на наградата „Златен орел“ за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г.^[16]
• На 8 февруари 2024 година е обявен за 'почетен професор' на Свищовската академия.^[17]

Критики и противоречия

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва. Такъв обаче не съществува в руската столица. Местоположението на Международния славянски университет е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински съобщава за медиите, че научната степен, за която Николай Овчаров има удостоверение, е доцент, а не професор. На 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт. На следващата година същият получава лиценз за образователна дейност и в България и едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер (номер: 207717009 99 23). Във въпросното учебно заведение обаче не съществува исторически факултет.^[18] Там обаче има факултет по мениджмънт със специалност културно-исторически туризъм, в чийто софийски филиал е преподавал Николай Овчаров.

През 2013 година името на Николай Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато разследване.^[19]

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто предполагаем лидер е Ефрем Моллов. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.^[20]

Библиография (частична)

• Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
• Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
• Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
• Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
• Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
• Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
• История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
• Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
• Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-954-500-140-6
• Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
• Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена, 2010, (с Елена Василева)
• Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековният манастир в нея (с Филип Петрунов). София, 2020, 159 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-954-2953-99-9
• Краят на Второто българско царство и съдбата на Златоградския район. София, 2021, 144 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-954-2953-00-5
• Античният и средновековен град Перперикон (със Здравко Димитров, Даниела Коджаманова, Константин Дочев, Димитър Стоименов и Николай Шаранков), Том І. Акрополът. София, 2021, 554 с., Издателство „Уникарт“, ISBN 978-619-7629-04-0
• Укрепеният проход с кула-кладенец в Русокастро и строителната традиция в средновековна Европа. Бургас, 2023, 192 с., Регионален исторически музей Бургас, ISBN 978-619-91678-8-5; Онлайн издание ISBN 978-619-91678-9-2 (с М. Николов)