Държавен университет в Неапол, Южна Италия From Wikipedia, the free encyclopedia
Неаполитанският университет „Федерико II“ (на италиански: Università degli Studi di Napoli Federico II) е един от най-големите държавни университети в Италия и един от най-старите на света.
| Неаполитански университет „Федерико II“ | |
| Università degli Studi di Napoli Federico II | |
 | |
| Девиз | Ad Scientiarum Haustum et Seminarium Doctrinarum |
|---|---|
| Основан | 1224 г. |
| Вид | държавен |
| Ректор | Артуро Де Виво |
| Преподаватели | 2420 (2018) |
| Студенти | 74 732 (2017/2018) |
| Местоположение | Неапол, Кампания, Италия |
| Сайт | www.unina.it |
 | |
 Местоположение в Неапол | |
| Неаполитански университет „Федерико II“ в Общомедия | |
Основан е на 5 юни 1224 г.[1] от императора на Свещената Римска империя и крал на Сицилия Фридрих II. Той е основната академична институция на Неапол и един от най-важните университети в Италия.[2] Известен е с това, че е най-старият университет, основан чрез държавна разпоредба и е считан за най-стария светски и държавен университет в света.[3][4] Първоначално обаче той не е публично достъпен, а е предназначен за обучението на бъдещите ръководители и водачи.
Сред неговите възпитаници са Тома Аквински, Джордано Бруно, Никола Ромео, Енрико Де Никола, Джорджо Наполитано и много други.
Основата на Studium generalis[5] е постановена на 5 юни (5 юли според някои източници[6]) 1224 г. от императора на Свещената Римска империя Фридрих II и крал на Сицилия (под името „Фридрих I“) чрез циркулярно писмо (на лат. generalis lictera), изпратено от Сиракуза. Тъй като е създаден по молба на императора, Неаполитанският университет се счита за първия университет в Европа от светски характер (основан не от корпорации или от асоциации на интелектуалци или на студенти, а по силата на разпоредба на суверена).[3]
Има две основни причини, които подтикват императора да създаде Studium: на първо място специалното обучение на административния и бюрократичния персонал на curia regis (управляващата класа на Кралство Сицилия) и следователно – подготовката на юристите, които биха помогнали на суверена при определянето на държавния ред и при изпълнение на законите; на второ място – улесняване на поданиците в тяхното културно образование, избягвайки безполезни и скъпи пътувания в чужбина.
Изборът на Неапол като негово местоположение е не само поради културни причини (градът има дълга традиция в това отношение, свързан с фигурата на Вергилий, която изрично е посочена в документ от онова време), но и поради географски и икономически причини: решаващи са морският трафик, мекият климат и стратегическото положение на града в Кралство Сицилия.[7] За организацията на Studium-а е използвана работата на двама изтъкнати юристи от Кампания: Пиер деле Вине (Pier delle Vigne) и Тадео да Сеса (Taddeo da Sessa).[8]
Първоначално образователният процес се концентрира върху правото[9] – основно за обучението на юристите, либералните изкуства, медицината и теологията (която, в сравнение с другите предмети, се преподава в религиозни центрове и по-специално – в манастира „Сан Доменико Маджоре“, където преподава Тома Аквински от 1271 до 1274 г.).
По време на Анжуйското господство (1265 –1443 г.) структурата и организацията на университета остават непроменени. Строгите правила на Фридрих II са запазени. Завършилите университета трябва да държат изпит пред Кралска комисия. За разлика от останалите университети този в Неапол остава независим от папската власт. Карл I Анжуйски потвърждава и увеличава предходните привилегии, предоставени на университета от императорите на Свещената Римска империя.[8]
Първите трудности възникват през 1443 г. с Арагонското господство, което води до първото закриване на университета. Той е открит повторно през 1465 г. след споразумение между крал Фернандо II Католика и папа Павел II, но е закрит отново през 1490 г. В периода 1443 –1501 г. хуманитарните науки стават основна цел на висшето образование в Неапол (дотогава приоритетни в образованието са религиозните направления).
Неаполитанският Studium отваря врати едва през 1507 г. в манастира „Сан Доменико Маджоре“ (Monastero di San Domenico Maggiore) – негово седалище през 16 век.
След появата на испанците в нач. на 16 век университетът не е затварян с изключение на кратки периоди на бунтове, глад или чума. Той обаче няма постоянно седалище и заплатите на преподавателите са сред най-ниските в Италия и в Европа. Кралският абсолютизъм и църковните страхове от разпространението на движенията за религиозна реформа водят до строг контрол върху културните институции. Папска була от 1564 г. налага клетва в католическата вяра на всички университетски лектори и завършващи университета. През 1618 г. вицекралят Осуна добавя и клетва за вярност в Непорочното зачатие.[1]
През 17 век университетът преживява, подобно на другите европейски университети, дълъг период на упадък, а в Неапол започват да се появяват частни школи и църковни колежи, които постепенно изземват мястото му.
През 1612 г. дон Педро Фернандес де Кастро – 6-и граф на (Монфорте де) Лемос (Испания) и вицекрал на Неапол (1610 – 1616) възлага на архитект Джулио Чезаре Фонтана (Giulio Cesare Fontana) да реновира неизползваната кавалерийска сграда, превърната в Палацо дей Реджи Студи (Palazzo dei Regi Studi), букв. Палат на Кралския университет. Университетът остава там от 1616 до 1680 г., а към 2020 г. в сградата се помещава Националният археологически музей на Неапол.
Между 1701 и 1736 г. седалището на университета е в Манастира на Св. Доминик велики (Convento di San Domenico Maggiore), към 2020 г. седалище на Музей Дома (Museo Doma).[10]
През 1728 г. при управлението на краля на Неапол и на Сицилия Карл III се поставя зародишът на бъдещия Аграрен факултет под формата на Висша школа в Кралския дворец в Портичи. През 1933 г. провинция Неапол закупува 65 хектара земя около двореца за Висшата аграрна школа, превърната във факултет през 1935 г.[11]
Едва от 18 век, първо с Хабсбургите, а след това и с Бурбоните, на Неаполитанския университет е даден голям тласък от властта: именно тогава там преподава философът Джамбатиста Вико. Основните нововъведения през онези години са създаването през 1735 г. на първата Катедра по астрономия в Италия, поверена на Пиетро Ди Мартино,[12] и на първата Катедра по механика и търговия (т.е. по Политическа икономия) в света през 1754 г., поверена на Антонио Дженовези.[1]
През 1777 г. седалището на университета е преместено в Йезуитския голям колеж (Collegio Massimo dei Gesuiti) в Манастира на Спасителя (Convento del Salvatore) след експулсирането на религиозния орден през 1767 г. от крал Шарл III дьо Бурбон.[1]
През втората половина на 18 век университетът се превръща в културен център на Бурбонското кралство поради наличието на много преподаватели (сред които Антонио Дженовези), напълно потопени в епохата на Просвещението. От там идва тласъкът за интелектуалното движение, вдъхновило броженията през 1799 г. и краткото съществуване на Неаполитанската (Партенопейската) република.
През френското десетилетие (1806 – 1815) също е налице модернизация на културната сфера. Университетът претърпява радикална промяна: разделен е на пет факултета: Литература и философия, Математика и физика, Медицина, Право и Теология. През 1806 г. с декрет на краля на Неапол Жозеф Бонапарт е създадена първата италианска Катедра по зоология, а през 1811 г. кралят на Неапол Жоашен Мюра създава Кралския зоологически музей към катедрата.[13] Астрономическата обсерватория на Каподимонте, Ботаническата градина на Неапол и Музеите по минералогия и зоология са директно свързани с университета и се ръководят от университетски преподаватели. Ветеринарната школа, основана от крал Фердинанд IV през 1798 г., е възстановена от крал Жоашен Мюра през 1812 г. Университетът отново отваря врати за десетки учени и писатели, принудени да отидат в изгнание след революционните събития от 1799 г.[1]
На 4 март 1811 г. в манастира Санта Мария ди Караваджо (Santa Maria di Caravaggio) на Пиаца Данте с кралски указ на Жоашен Мюра се ражда първата неаполитанска Приложна школа за мостове и пътища – бъдещ Факултет по инженерни науки.[14] През 1863 г. тя променя името си на „Приложна школа за инженери“ и има две нови седалища, преди да се установи на пл. Текио: едно в Палат Гравина в Монтеоливето и друго – в манастира Св. Мария от Донаромита към ул. Медзоканоне.[15]
С наредба на крал Жоашен Мюра през 1815 г. се създава и зародишът на Факултета по ветеринарна медицина – Кралският висш ветеринарен институт във францисканския манастирски комплекс „Св. Мария на ангелите при кръстовете“ (Santa Maria degli Angeli alle Croci) в зона Мираколи. Той става университетски факултет на 28 май 1938 г. при фашисткия режим.[16]
След като на 6 март 1848 г. е създадено Министерството на общественото образование, университетът попада под негов контрол. Политическите събития от онзи период обаче водят до неговия упадък, а много от неговите студенти са доброволци във войната.[1]
Частните школи се завръщат, превръщайки се в основа на образованието в Южна Италия от Реставрацията до Обединението на Италия. Това води до сериозни последици за Неаполитанския университет. След Обединението на Италия и след раждането на Кралство Италия през 1861 г. Ген. директор на общественото образование Франческо Де Санктис желае да превърне университета в пръв в Европа и защитава неговите особености срещу строгото уеднаквяване, наложено от Закон Казати (Regio decreto legislativo del 13 novembre 1859, n. 3725 del Regno di Sardegna, в сила от 1861 г.).
Благодарение на Законодателния декрет от 30 май 1875 г. (въведен от Руджеро Бонги, Ruggiero Bonghi) и Регламентите от 1876 г. (въведени от Микеле Копино, Michele Coppino) уставът на университета е уеднаквен с този на другите университети, което спомага за преодоляването на големите различия по отношение на други италиански структури именно поради големия брой конкуриращи се частни институти.
Въпреки че студентите в университета се увеличават, поставяйки го на трето място в Европа след университетите в Берлин и във Виена, сградите и финансирането, с които разполага той, са недостатъчни. През 1884 г. епидемията от холера изважда на бял свят проблема със седалищата му, разположени в заболелите квартали. Благодарение на инициативите за обновяване на града (Risanamento di Napoli) на 16 декември 1908 г. е открита тържествена сградата на бул. Умберто I, където университетът се намира и към 2020 г.
В края на 19 и нач. на 20 век престижът на Неаполитанския университет се увеличава, особено в научната област: в областта на генетиката той е пионер със създаването на първата такава катедра в Италия.
През 1920 г. чрез закон е създаден зародишът на Факултета по икономика и търговия в аула на манастира „Св. св. Маркелин и Фест“ на хълма Монтероне като част от Висшата школа училище по икономика под контрола на тогавашното Министерство на промишлеността и търговията. През 1922 г. благодарение на финансиране от правителството е закупен хотел „Хаслер“ на ул. „Киатамоне“ за негово седалище.[17]
Университетът претърпява нови строителни и организационни затруднения както през фашисткия период, когато трябва да се съобразява с расовите закони, така и по време на Втората световна война: седалището му на бул. Умберто I е подпалено от немците на 12 септември 1943 г., а научните лаборатории и кабинети са конфискувани от Съюзниците.
След войната, след модерната еволюция на университетския модел като цяло, Неаполитанският университет става вторият по важност университет в Италия по брой студенти след Университет „Ла Сапиенца“ в Рим. Броят на студентите се увеличава от 14 398 души през 1940 – 41 г. до 26 514 души през 1951 – 52 г. Университетът се променя дълбоко, не само поради броя на студентите, но и поради социалния им произход – той окончателно губи елитарния си характер от 19 век.[1]
През 1970-те г. университетът вече има 10 факултета, 2 поликлиники и ок. 75 хил. студенти. През 1980-те г. в него се обучават студенти от Италия, Европа, Азия и Африка, и броят им надхвърля 100 000 души. Броят на студентите продължава да е висок и след 1992 – 93 г., когато се създава втори университет в Неапол.[1]
На 7 септември 1987 г. Неаполитанският университет приема настоящото си име Неаполитански университет „Федерико II“ (Università degli Studi di Napoli Federico II).
Неаполитанският университет „Федерико II“ притежава обширно архитектурно наследство, резултат от придобивки през вековете:[18]
.JPG)
Към 2018 г. университетът разполага с:
За учебната 2017/2018 г. има 74 732 записани студенти, от които 475 чуждестранни студенти.[31][32]
Университет „Федерико II“ е съставен от школи (факултети), към които принадлежат няколко департамента въз основа на критериите за културен, дидактически, научен и дисциплинарен афинитет. Школите координират общите дидактически дейности между своите департаменти с цел рационалното управление на образователната оферта и защита на качеството на преподаване.
Към 2020 г. той предлага 78 бакалавърски курсове (lauree triennali), 67 магистърски курсове (lauree magistrali) и 9 5-годишни курсове (lauree magistrali a ciclo unico),[33] множество възможности за следдипломна квалификация (master di I e di II livello)[34] и докторантски програми.
Университетът има 4 школи (факултета) и 26 департамента:[35]
Висшата школа на Южна Италия Архив на оригинала от 2020-07-27 в Wayback Machine. (Scuola Superiore Meridionale) е международна школа за висше образование и изследователска дейност на университета.
Достъпът до нея е чрез публичен подбор на базата на талант и заслуги. Всяка година се предлагат 60 места за младежи под 21 г. Образователната оферта е в две насоки: допълнителни курсове за студентите, записани в университета, и докторантски курсове. Към 2020 г. предлаганите области са следните:
От 2009 г. университетът активира платформата за електронно обучение Федерика (Federica), създадена, за да направи академичните знания достъпни в мрежата, предлагаща безплатно учебни материали на отделните учебни курсове и структурирано ръководство за ориентация из огромното налично наследство на мрежата. Учебният материал, освен че е достъпен на сайта, се предлага и в подкаст формат, т.е. използваем чрез мултимедийни плейъри от последно поколение, за да може да се консултира и прочете по всяко време и място.
Библиотечната система на университета включва 12 библиотеки на различни зони, центрове и департименти. Те са разположени из целия град и в околните райони. Библиотечното наследство възлиза на над 2 млн. тома и ок. 3500 абонамента за периодични издания. За да се управлява всичко това, през 2009 г. е създаден Университетски библиотечен център „Роберто Петорино“, който координира университетската библиотечна система. Той предоставя услуги като закупуване на книги и достъп до електронни ресурси, управление и разработване на онлайн каталози за библиографските ресурси на университета, управление и развитие на институционалния архив, подкрепа за университетските библиотеки, подкрепа за научната общност за достъп до библиографски ресурси.[36]
QS World University Rankings за 2021 г. класира Неаполитанския университет „Федерико II“ на 392-ро място (заедно с миланския Università Vita-Salute San Raffaele) от 1003 университета в света. От 36-те класирани италиански университета той е на 8-о място.[38]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
