From Wikipedia, the free encyclopedia
Национална народна армия (на немски: Nationale Volksarmee) е названието на въоръжените сили на Германската демократична република, просъществували от 1956 до 1990 година. По време на Студената война, Националната народна армия е най-добре оборудваната и мощна армия във Варшавския договор след тази на Съветския съюз.
.svg)
След края на Втората световна война на Германия е забранено да притежава армия и да има собствена военна индустрия. Забраната продължава и няколко години след сформирането на ФРГ и ГДР. Първа сформира своя войска Западна Германия, в края на 1955 година. Шест месеца по-късно, на първи март 1956 е сформирана Националната народна армия на Източна Германия. Обучаването на кадрите е осъществено от бивши офицери на Вермахта и комунистически ветерани от гражданската война в Испания.
За кратки срокове ГДР успява да сформира голяма, отлично тренирана войска, съчетаваща германски военни традиции с доктрина, близка до съветската. Към 1957 година близо 30% от офицерския състав са ветерани от Вермахта. Техният боен опит се оказва изключително ценен при сформирането на ННА, макар до края на 1960-те години повечето от тях да се пенсионират. Наборната служба е въведена през 1962 година. Именно тогава числеността на редовните войски нараства до 170 000 души. С времето в офицерския състав започват да навлизат политкомисари на Единната социалистическа партия на Германия.
Националната народна армия никога не участва в директни сражения, но оказва значителна материална и логистична подкрепа в редица конфликти. По време на Пражката пролет през 1968 източногерманските войски оказват подкрепа на съветските. Източногермански пилоти управляват и либийските бомбардировачи, нанасяли въздушни удари по време на Либийско-чадската война през 1980-те. Стотици военни инструктори са били пръснати по целия свят с цел обучение на войски от съюзни на Източния блок страни. Националната народна армия е била в повишена бойна готовност по време на Карибската криза, построяването на Берлинската стена през 1961 и след събарянето ѝ през 1989.
ННА е разпусната през 1990 година. От огромните ѝ запаси с модерни въоръжения не остава почти нищо, а всичките ѝ бази биват закрити. Малка част от техниката бива разпродадена на различни държави, върната на Русия или запазена на въоръжение; по-голямата част от нея бива нарязана за скрап. Само 3200 от общо 36 000 източногермански офицери са приети на служба в Бундесвера (с понижение в чин) след краха на ГДР.
Общата численост на Националната народна армия към 1987 година е 175 300 души, от които 54% (95 000) са наборни войници.[1] Сухопътните войски са най-голямото звено с около 120 000 души състав.[2]
Клоновете са 4:
Основното полувоенно формирование на страната е Бойни групи на работническата класа (на немски: Kampfgruppen der Arbeiterklasse), което наброява между 210 000 и 400 000 души.
До средата на 1970-те години организацията на ННА е следната:
В средата на 1970-те Втори и Четвърти окръг са разформировани като административни единици.
Основната цел на Националната народна армия по конституция е „да защитава постиженията на германското социалистическо общество“, и като такава е тясно свързана с въоръжените сили на другите държави членки на Варшавския договор.[3]
До самия си край ГДР разполага с най-добре въоръжената армия в Източния блок, като изключим съветската. Малка част от техниката бива върната на СССР през 1990 година. Количеството оборудване, останало след краха на Източна Германия, е огромно и разнообразно по вид — боеприпаси, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, подводници, резервни части, медицинско оборудване и медикаменти, комплекти за ЯХБЗ, тренажори и др. Значителна част от не оръжейните запаси биват подарени или продадени на страни от Третия свят. Много малка част от оръжията са приети на въоръжение в Бундесвера, останалите са продадени или използвани за тестове, а по-голямата част – нарязани.
Общото оборудване в активна експлоатация към 1990 е следната:
С изключение на военноморския флот, униформите в Националната народна армия са тъмно сиви и се делят на зимни и летни. Като типове се дели на полева, парадна и т.н. Униформите на военнослужещите във флота са тъмно сини.
| Висши офицерски звания | ||||
|---|---|---|---|---|
| Маршал на ГДР | Армейски генерал | Генерал-полковник | Генерал-лейтенант | Генерал-майор |
 |
 |
 |
 |
 |
| Офицерски звания | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Оберст (Полковник) | Оберстлейтенант (Подполковник) | Майор | Хауптман (Капитан) | Оберлейтенант (Старши лейтенант) | Лейтенант | Унтерлейтенант (Младши лейтенант) |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
| Офицерски кандидати | |||
|---|---|---|---|
| Щабсоберфенрих | Щабсфенрих | Оберфенрих | Фенрих |
 |
 |
 |
 |
| Сержантски звания | ||||
|---|---|---|---|---|
| Щабсфелдфебел (Сержант-майор) | Оберфелдфебел (Старши сержант) | Фелдфебел (Младши сержант) | Унтерфелдфебел (Сержант) | Унтерофицерл (Ефрейтор) |
 |
 |
 |
 |
 |
| Войнишки звания | ||
|---|---|---|
| Щабсгефрайтер (Младши ефрейтор) | Гефрайтер (Редник – първи клас) | Золдат (Редник) |
 |
 |
 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
