село в община Свищов, обл. Велико Търново From Wikipedia, the free encyclopedia
Мора̀ва е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
| Морава | |
 | |
  Морава  Морава | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 824 души[1] (15 март 2024 г.) 25,3 души/km² |
| Землище | 32,634 km² |
| Надм. височина | 138 m |
| Пощ. код | 5291 |
| Тел. код | 06326 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 49028 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Морава Петко Божанов (СДС, БДФ, НП, БНД) |
Село Морава се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 20 km югозападно от град Свищов и около 52 km северозападно от град Велико Търново.
В селото има гара на минаващата западно покрай него железопътна линия Свищов – Левски – Троян.
Третокласен републикански път преминава по цялата дължина на селото в направление югозапад – североизток, като в границите му е негова главна улица, и го свързва на север през селата Драгомирово, Българско Сливово и Царевец с общинския център Свищов, а на юг – с първокласния републикански път I-3, съвпадащ с Европейски път Е83. Третокласният път влиза от юг в селото с надморска височина около 89 m, в центъра му тя е около 83 m, а при излизането от север – около 73 m. Надморската височина нараства до около 100 m на запад – при железопътната линия, и до около 120 – 125 m – на изток, където от селото излиза общински път към отстоящото на около 3 km село Овча могила.
Населението на село Морава [2], наброявало 2528 души към 1934 г., нараства до 2756 към 1946 г., след което постоянно намалява – до 846 към 2018 г. Към 2011 г. селото има около 750 къщи и население малко повече от 1000 души.
Климатът е умереноконтинентален, почвите са предимно карбонатни черноземни.
Предполага се, че Морава е старо селище. Помнят се останки от стари заселвания южно и северозападно от съществуващото село. Направени разкопки от полски археолози през 1958 г. говорят за съществуването първо на римско, а след това на славянско селище. На 3 – 4 km северно от Морава са намерени останки от такива селища – пещ, глинени съдове, монети и други.[3]
По спомени от по-ново време, селото датира поне от 18 век. Вероятно е започнало своето съществуване по време на османското владичество. Първо било разположено на около 2 km южно, около чифлик на турски бей – Хаджи Муса[4]. Носело неговото име. Било е доста голямо, с българско и турско население, но след чума намаляло до 50 къщи. Премества се на съществуващото си място, за да избяга от чумата и грабежите по пътя Търново[5] – Никопол. Към средата на 19 век се заселват татари, които напускат по-късно. Помнят се около 100 български къщи, 50 турски и 50 татарски.[6]
През 1856 г. е построена църквата „Свети архангел Михаил" (възстановена през 1873 г.) с икони от 1873 г., рисувани от тревненски майстори. Има музейна сбирка и изложбена зала за историята на строителството.[3]
В Руско-турската освободителна война участват 8 опълченци от селото.[3]
При построяването на железопътната линия и гарата през 1908 г. общинската управа не допуска гарата да носи името на селото (Хаджи Муса) според тогавашния закон, а изпраща молба и протоколно решение до Народното събрание гарата да носи името „Морава[7]“ заради сочната зелена трева, с каквато била обрасла тогава поляната над селото, където минавала железопътната линия. Пак по предложение на местната управа през март 1923 г. Народното събрание преименува селото на името на гарата.[8]
През 1911 г. е основана потребителна кооперация[3], от 1947 до 1974 г. – с името „Съгласие“, а от 1974 г. – в състава на Районна потребителна кооперация – Свищов[9].
На 23 декември 1911 г. е основано читалище „Светлина“. През 1934 г. с дарения и доброволен труд е построена читалищна сграда, която е съборена след земетресението през 1977 г.. През 1969 г. е построена нова сграда с театрален салон с 400 места и други зали за репетиции и игри.
На 16 март 1948 г. е учредено ТКЗС „Лазар Станев“ – с. Морава, което през 1956 г. влиза в състава на ОТКЗС „Път към комунизма“ – с. Морава, което от 1 януари 1977 г. е Клоново стопанство към АПК „Дунав“ – Свищов, впоследствие към АПК – с. Овча Могила.
Запазена и реставрирана към 1984 г. е възрожденска чешма.[3]
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1066 | 100,00 |
| Българи | 945 | 88,64 |
| Турци | 17 | 1,59 |
| Цигани | 28 | 2,62 |
| Други | 7 | 0,65 |
| Не се самоопределят | 4 | 0,37 |
| Неотговорили | 5 | 0,46 |
Село Морава към 2019 г. е център на кметство Морава.[11][12]
Читалище „Светлина 1911“ към 2019 г. е действащо.[13][14]
Моравчани с гордост говорят за времето когато самодейният театър е бил на нивото на професионалните театри, и когато всеки сезон се подготвят по две постановки и са представяни на местно, общинско, регионално и национално ниво. В читалището са работили и работят и други колективи като: група за изворен фолклор, певчески групи, народен оркестър, танцов състав и др.
Особено място в дейността на читалището заема групата за изворен фолклор, която скоро ще отбележи своето 30-годишно съществуване. Има безброй местни, общински, регионални участия с обичаи като: „Посрещане на баба Марта“, „Наричане на пръстен“, „Игнажден“, „Пеперуда“ и др.
Незабравимо ще остане участието и с обичаите „Викане на къща“, „Баба Марта“ в V (5) Национален събор Копривщица – 1986 г., където са отличени със златни медали. През 2005 г. се представи отлично на Деветия национален събор „Копривщица – 2005“.
Групата за стари градски песни „Блян“ редовно взема участие в Общинските прегледи, имаха гостуване в предаването „Ако зажалиш…“ по телевизия СКАТ, XI (11) – фестивал „Златен кестен“ гр. Петрич и др.
Чудесни изяви макар и от скоро подновен състав има и групата за народни песни – изворен и обработен фолклор. Тя взе участие в Осмия Национален Петропавловски събор и Първия Национален събор за надпяване в чест на народната певица Мита Стойчева в с. Обединение през 2005 г.
Към читалището постоянно работят и с много местни и общински изяви са: – групата за народни песни – деца, детски танцов състав, детска театрална група, група за народни танци жени и народен оркестър „Настроение“.
Към читалището работи библиотека с библиотечен фонд около 16 000 книги. Посещава се от деца и възрастни. Развива справочна и културно-масова дейност. Към читалището има и музейна сбирка където се съхраняват дрехи, предмети, вещи и уреди с които са си служили нашите предци в ежедневието.
Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“ в село Морава е общинско, действащо.[15]
Според летописната книга на училище „Св. св. Кирил и Методий“, съхранявана в Държавен архив гр. Велико Търново, през 1877 г. в с. Хаджи Муса (днешна Морава) е построена сграда за водене на учебни занятия. Първият учител е Николай П. Христов от с. Върбица, Преславско.
До 1899 г. учителите са двама. Дълги години са учителствали Иван Иванов с неизвестно местожителство и Величко Тодоров от с. Мушуклии Великотърновско. По-нататък съставът се мени така: през 1905 г. те са 3-ма, през 1910 г. – 4, през 1919 – 5, през 1921 г. – 6.
До 1921 г. в селото е имало само начално училище. През учебната 1922/23 г. се открива прогимназиален клас – V (5), а през следващата VI (6). Назначен е и първият директор – Стефан Генов от с. Родина, Великотърновско. През 1924 -1927 г. е построена нова училищна сграда. Откриването на новото училище става много тържествено през есента на 1927 г. Светла диря оставя след себе си Мичо Пенев – директор на училището от 1924 до 1952 г.
В края на януари 1965 г. започва строежът на училищната пристройка и се завършва само за 8 месеца. През новата 1965/66 учебна година е преустановено двусменното обучение.
В училището учат 135 ученици, обучавани от 8 учители. В селото има и детска градина от две групи с 40 деца.
Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Морава е православна, действа само на големи религиозни празници.[16] През 1979 г. църквата е обявена за паметник на културата.[17]
В село Морава има пощенска станция.[18]
В селото към 2019 г. има действащ Културен клуб на пенсионера „Мечта“.[19]
Родени в Морава
В с. Морава има шивашка фабрика, която разполага с модерна материално-техническа база. Фабриката поддържа продуктивни партньорства с множество европейски фирми. Производството ѝ е ориентирано за износ предимно в други страни-членки от Европейския съюз.
ФК „Морава“
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
