From Wikipedia, the free encyclopedia
Марко Димитриев Балабанов е български юрист и политик (от Консервативната партия, после от Прогресивнолибералната партия[1]), първи външен министър на България (през 1879 и от 1883 до 1884 г.) и председател на XI обикновено народно събрание през 1901 г.[1].
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
| Марко Балабанов | |
| български юрист и медик | |
 | |
| Роден |
1837 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Халкинска семинария Хайделбергски университет Парижки университет |
| Работил | юрист • медик • политик |
| Политика | |
| Партия | Консервативна партия (1879 – 1884) Прогресивнолиберална партия (1884 – 1886) |
| депутат | |
| I ОНС IV ОНС VIII ОНС XI ОНС V ВНС | |
| Марко Балабанов в Общомедия | |
Марко Балабанов е роден през 1837 година в Клисура, в семейство на абаджия. Първоначално учи в килийното училище в родното си село, а след това завършва, със съдействието на митрополит Константий Бурсенски, гръцкото богословско училище на остров Халки. През следващите години следва право в Атина, медицина в Париж, философия в Хайделберг, като завършва право в Париж.[2][1]
От 1870 година работи като адвокат и журналист в Цариград, където съдейства за създаването на независимата Българска екзархия. В 1871 година Балабанов е представител от Пловдивската епархия на Църковно-народния събор в османската столица, като е избран за секретар на Светия синод. Той е сред делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Екзархията.[3]
Редактор е на списание „Читалище“ до 1871 година и на вестник „Век“ в Цариград (1874 – 1876)[1]. През есента на 1876 година, заедно с Драган Цанков, предприема обиколка в Европа, за да представи тежкото положение на българския народ след Априлското въстание[1].
По време на Временното руско управление Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878 – 1879), народен представител от консервативното крило в Учредителното събрание и външен министър в първото правителство на България, водено от Тодор Бурмов. През следващите години е дипломатически представител в Османската империя (1880 – 1883). През 1882 година Балабанов преминава към воденото от Драган Цанков крило на Либералната партия, обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия. През 1883 – 1884 година отново е външен министър – във втория и в третия кабинет на Драган Цанков[2][1].
Марко Балабанов преподава гръцки език и гръцка литература (1889 – 1898) и римско, византийско и канонично право (1892 – 1902) в новосъздаденото Висше училище, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член-кореспондент на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1902 – 1903 г. е дипломатически представител в Румъния, а през 1905 г. – в Гърция[2]. Председател е на клона на държавните науки и на философско-обществения клон на БКД и БАН. През 1896 – 1897 г. е декан на Юридическия факултет на Софийския университет[1].
Прадядо е на българския писател и сценарист Георги Данаилов.
Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 г. в София според Данаил Крапчев „в немотия“=[4][2][2]
На Марко Балабанов е наречена улица в София (Карта).
Има улица Марко Балабанов и в родния му Град Клисура
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
