Марена

Марена (на македонска литературна норма: Марена) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Марена Марена
— село —
Марена 41.4664, 22.0278
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Кавадарци
Географска област	Тиквеш
Надм. височина	227 m
Население	997 души (2002)
Пощенски код	1426
МПС код	VE
Марена в Общомедия

География

Селото е разположено в областта Тиквеш на десния бряг на река Луда Мара в падина под рида Градище, на около 5 киломера северно от общинския център Кавадарци.

История

В XIX век Марена е село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 570 жители българи, от които 270 християни и 300 мохамедани и 6 цигани.^[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марина (Marina) има 288 българи екзархисти и работи българско училище.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Марена са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Марена (Marena) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.^[4]

„Света Богородица“

Основна забележителност на селото е старата църква „Света Богородица“, разположена в непосредствена близост до Марена, по пътя за Кавадарци. Изградена във втората половина на XIX век, църквата е трикорабна базилика.^[5]

Личности

Родени в Марена

• Илия Темков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.^[6]
• Христо Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров^[7]

Бележки

1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
5. Сайт на Община Кавадарци
6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54