българска революционерка From Wikipedia, the free encyclopedia
Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година.[1][2]
| Мара Бунева | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена |
1902 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Религия | православие |
| Учила в | Софийски университет |
| Партия | Вътрешна македоно-одринска революционна организация |
| Семейство | |
| Баща | Никола Бунев |
| Братя/сестри | Борис Бунев |
| Мара Бунева в Общомедия | |
Мара е родена през 1901[4] или 1902[5] година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Никола и Ана Буневи.
Баща ѝ е просветен деец и търговец, тетовски околийски ръководител на ВМОРО, а през Първата световна война български кмет на родния си град.[6] Майка ѝ е братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич.[7]
По-големи братя на Мара са Борис, български военен и деец на ВМРО, и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война,[8] а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов[9]) и Елена.[10] По майчина линия Мара е внучка на Захарий (Зако) Манойлов, който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време.[5] Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.[11][12]
В периода 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия,[5] а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, като междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.[11][13]
На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.[14]
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“[15][11][16]
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.[11][17]
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“[18] Панихиди в памет на Бунева са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.[11][17]
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година от северномакедонското българско дружество „Радко“ според една версия[19], а според друга активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония, поставят паметна плоча на мястото на атентата. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.[20] През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание.[21] В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени.[22] По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.[23]
На Мара Бунева е наречена главната улица на квартал „Орландовци“ в София (Карта). На нея е наименуван нос Бунева на остров Земя Александър I в Антарктика.[24]
През 2023 година е заснет българският документален филм „Отмъстителката“, който разказва за живота на Мара Бунева.[25] Сценарист е Тони Николов, а режисьор Ралица Димитрова. Премиерата на лентата е на 12 януари 2024 година в кино „Одеон“ в София.[26]
| Никола Бунев (1887 – ?) | Анна Захова Манова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Бунев (1895 – 1967) | Лазар Бунев (? – 1928) | Еленка Бунева | Мара Бунева (1902 – 1928) | Надежда Бунева (? – 1928) | Вера Николова (1895 – 1967) | Георги Николов (1906 – 1997) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Милко Бунев (1931 – 2013) | Борис Бунев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ана-Мария Бунева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
