Мануел Пуиг

Мануел Пуиг (на испански: Manuel Puig) е аржентински писател постмодернист, сценарист и драматург.

Мануел Пуиг
аржентински писател
Мануел Пуиг през май 1969 г.
Роден	28 декември 1932 г. Хенерал Вилегас, Аржентина
Починал	22 юли 1990 г. (57 г.) Куернавака, Мексико
Учил в	Университет в Буенос Айрес
Литература
Псевдоним	Manuel Puig
Жанрове	роман
Течение	постмодернизъм
Известни творби	„Целувката на жената-паяк“ (1976)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мануел Пуиг в Общомедия

Биография и творчество

Автор е романи, пиеси и киносценарии; негова запазена марка е диалогът (няколко от прозаичните му произведения са изградени изцяло от реплики, без разказваческа реч). Завършва философия в университета в Буенос Айрес, а през 1956 г. специализира кино в Центъра по експериментална кинематография в Рим. Живее извън Аржентина през по-голямата част от живота си, като Ню Йорк и Рио де Жанейро са градовете, които белязват най-осезаемо творчеството му.

Най-прочутият негов роман е Целувката на жената-паяк (1976), въпреки че далеч не е единственият, спечелил си световна известност (вж. Измяната на Рита Хейуърт от 1968 г. или Начервени устни от 1973-а, преведен и на български). През 1985 г. режисьорът Ектор Бабенко екранизира Целувката на жената-паяк (Kiss of the Spider Woman) с Уилям Хърт, Раул Хулия] и Соня Брага в главните роли: независимо от недоволството си от крайния резултат, Пуиг признава, че посланието на книгата все пак е стигнало и до зрителите на филма.

„Творчеството на Пуиг е едно от най-оригиналните от края на 20 век. Неговата самобитност не е в темите, стила или дори структурата – въпреки че във всички тях личат огромната му вещина и фината му интелигентност, – а в материалите, с които си служи, за да разказва: булевардни романи, радио и телевизионен театър, жестоката мелодрама на болерото, тангото и ранчерите, клюкарските рубрики във вестниците и, преди всичко, псевдореалността, в която витаят филмовите персонажи и ситуации. Новото в прозата на Пуиг е, че изкуствената, карикатурна версия на живота елиминира и измества другите измерения, като се превръща в единствена истина.“ (Марио Варгас Льоса, Стреляйте по романиста, Ню Йорк Таймс, 2001 г.)

Пуиг е хомосексуален.^[1] Фамилното му име, е често срещано в Каталония, където звучи като Пуч. Аржентинското произношение обаче е Пуиг и Мануел не понасял да го подменят с различно.

Библиография

Романи

• La traición de Rita Hayworth, 1968 (Измяната на Рита Хейуърт)
• Boquitas Pintadas, 1973 (Начервени устни)
• The Buenos Aires Affair, 1973 (Аферата Буенос Айрес)
• El beso de la mujer araña, 1976 (Целувката на жената-паяк)
• Pubis angelical, 1979 (Полът на ангелите)
• Maldición eterna a quien lea estas páginas, 1980 (Проклет навеки читателят на тези страници)
• Sangre de amor correspondido, 1982 (Кръв от споделена любов)
• Cae la noche tropical, 1988 (Пада тропическата нощ)

Пиеси и сценарии

• Bajo un manto de estrellas, 1983 (Под звезден покров)
• El beso de la mujer araña, 1983 (Целувката на жената-паяк)
• La cara del villano | Recuerdo de Tijuana, 1985 (Лицето на злодея | Спомен от Тихуана)
• Vivaldi: A Screenplay, 1991 (Вивалди: киносценарий)
• El misterio del ramo de rosas, 1997 (Загадката с букета рози)
• La tajada; Gardel, uma lembranca, 1997 (Спомен за Гардел)