Танго

Тангòто (на испански: tango – та̀нго) е танц по двойки^[1], възникнал през XIX век в Аржентина, както и музикален жанр (включващ песен и текст).

Вижте пояснителната страница за други значения на Танго.

---

Танго
Стилистични корени	полка, фламенко, хабанера, милонга
Културни корени	Аржентина и Уругвай, 1850 – 1890 г.
Типични инструменти	акордеон, бандонеон, пиано, китара, цигулка, контрабас, вокал
Популяризиране	сред работниците до 1910-те год.; в средните и висши класи – след това
Производни форми	каниенге, машиши, танго валс
Подстилове
финско танго, салонно танго, танго фантасия, танго нуево, танго архентино, танго ориентал, танго лисо, танго орийеро, танго милонгеро
Смесени стилове
алтернативно танго, електронно танго
Танго в Общомедия

Първите танго танцьори са мъже; най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът.

Кратка история

Танго
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Танго в Буенос Айрес
В регистъра	Tango
Регион	Латинска Америка и Карибите
Местоположение	Аржентина и  Уругвай
Тип	нематериално културно наследство
Вписване	2009  (33-та сесия)
Танго в Общомедия

Тангото е жанр в изкуството: има танго музика, танго поезия и танго танц. Възниква през втората половина на XIX век в средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902 г. в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга. Световен ден на тангото е 11 декември.

Етимология

Думата „танго“ е с неясен произход; има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:

1. място, където се доят кравите или се продава мляко
2. място, където свирят и танцуват чернокожи
3. място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
4. от mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място
5. от shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия
6. вид гостоприемница в мисионерските колонии на йезуитите
7. вид перкусионен инструмент и танц, който придружава удрянето му
8. ромски или андалуски танц.

Видове танго

Има няколко форми на тангото, дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.

В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в променадна позиция. Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия – американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си представят различни стилове в аржентинското танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.

Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социален импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на водения (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и „слуша“ за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което той иска да се играе.

• 
• 

Източници

1. РБЕ