Любомир Константинов Сагаев е виден български музиколог и общественик.
| Любомир Сагаев | |
| български музиколог и общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 октомври 2001 г.
|
| Националност |  България |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Публикации | „Книга за операта“ (1964) |
| Награди | „Заслужил деятел на изкуството“ |
Любомир Сагаев е роден през 1917 година в семейството на Константин Сагаев (1889 – 1963) – писател, театрал, дипломат и основател на Българската драматическа школа, и на актрисата Олга Сагаева (1891 – 1968). Негов брат е композиторът Димитър Сагаев (1915 – 2003).
През 1941 година завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия, където негови преподаватели са проф. Панчо Владигеров (пиано) и проф. Веселин Стоянов (теория). Професионалният му път започва още по време на следването, когато работи като пианист в театър „Одеон“ и корепетитор в Софийската народна опера.
В периода 1945 – 1951 година Любомир Сагаев работи като музикален редактор в Радио София.[1]
През 1951 година започва работа в Софийската държавна филхармония: първо на длъжност артистичен секретар (до 1956),[2] а впоследствие от 1961 до 1973 година – като неин директор.[1] От 1973 до 1977 е директор на Българския културен център във Варшава.[1]
Голяма част от дейността му е посветена на Съюза на българските композитори, където е организационен секретар в периода 1958 – 1961 година и заместник-председател от 1980 година.[1]
В Столичния съвет за култура Сагаев заема поста заместник-председател между 1977 и 1980 година.[1]
Сагаев развива сериозна дейност като музикален критик, лектор, публицист и популяризатор на класическата музика в България. Автор е на голям брой радиопредавания, анотации към програмите на Филхармонията, брошури, статии с музикална критика.[2]
През 1977 година е удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на изкуството“.[1]
Любомир Сагаев е автор на редица изследвания в областта на българската музикална история. По данни от Енциклопедия на българската музикална култура към 1967 година, е автор на около 200 статии, на няколко кратки очерка за български и чужди композитори като Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Волфганг Амадеус Моцарт и на няколко монографии:
- „Българско оперно творчество“, София, „Наука и изкуство“, 1958, 160 стр.
- „Маестро Георги Атанасов“, София, „Наука и изкуство“, 1960, 136 стр.
- „Книга за операта“, София, „Наука и изкуство“, 1964, 460 стр.[2]
- „Съвременно българско оперно творчество“, 1974.
- „Българската култура – древна и съвременна“, 1978 ((pl)).[1]
- „Книга за балета“, 2006.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
