Веселин Стоянов

Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик.^[1][2] Почетен гражданин на Велики Преслав.^[3]

Веселин Стоянов
български композитор, пианист, музикален педагог и общественик
Портретна снимка, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“ 1939 г.
Роден	Веселин Анастасов Стоянов 20 април 1902 г. Шумен, Княжество България
Починал	29 юни 1969 г. (67 г.) София, Народна република България
Учил в	Национална музикална академия
Музикална кариера
Стил	симфония
Инструменти	пиано
Семейство
Баща	Анастас Стоянов
Братя/сестри	Андрей Стоянов
Деца	Красимира Стоянова арх. Антоанета Стоянова

Биография

Роден на 20 април 1902 година в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 година – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.

Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 година Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.

През 1937 година започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 година се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 година е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.

Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.

Стоянов е герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.

Паметна плоча на Веселин Стоянов на фасадата на дома му.

Произведения

Оркестрова музика

• Две симфонии
• Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“
• Празнична увертюра“
• Симфоничната поема „Кървава песен“
• Рапсодия за симфоничен оркестър

Концерти

• Три концерта за пиано и оркестър
• Концерт за цигулка и оркестър
• Концерт за виолончело и оркестър
• Концертино за цигулка

Опери

• „Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
• „Саламбо“, либрето Борис Борозанов по романа „Саламбо“ на Густав Флобер (София, 1940)
• „Хитър Петър“

Балети

• „Папеса Йоанна“, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969)

Кантати

• „Да бъде ден“
• „Добрият ученик“
• „Балада за невестата“

Произведения за пиано

• Три пиеси за пиано: Прелюд, Ноктюрно, Етюд

За него

• Стършенов, Богомил. Веселин Стоянов. С., 1962.
• Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006
• Любомир Сагаев. „Книга за операта“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2008

Източници

1. Биография и списък с произведения на Веселин Стоянов в сайта на Съюза на българските композитори.
2. Боянка Арнаудова, Веселин Стоянов – драмата на противоречието, в-к Култура, бр. 30 (2503), 26 юли 2002.
3. Почетни граждани на Велики Преслав // velikipreslav.bg. Посетен на 5 април 2023. (на български)