български писател, преводач и редактор From Wikipedia, the free encyclopedia
Любомир Николов – Нарви е български писател, преводач и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които издава книги-игри. Той е „бащата на жанра“ книга-игра в България.[1] Николов е един от уважаваните толкинисти и е известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“.[2] Любомир Николов е автор на множество приказки за деца, книги-игри, фантастични разкази и романи.
Любомир Николов | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Псевдоним | Колин Уолъмбъри Тим Дениълс Нарви |
Период | 1978 – 2024 г. |
Жанрове | научна фантастика, книга-игра |
Награди | „Еврокон“, „Гравитон“, „Соцкон“ и др. |
Любомир Славов Николов е роден на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък.[3][4] Той е брат на писателя Сим Николов.[5] Женен е и има една дъщеря. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия.[4] През 1977 г. завършва журналистика в СУ „Климент Охридски“. По време на следването си работи в Българската телевизия,[6] където заедно със свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ прави предаването „По хълмовете на времето“. Работил е в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“[6] и в периодичния печат. Николов е писател във фантастичния жанр, а след 1991 г. е преводач на свободна практика.[6] Членува в клуба за фантастика „Иван Ефремов“[6] към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.
Почива на 20 юли 2024 година в София.[7]
Любомир Николов е автор на фантастичните романи „Съдът на поколенията“ (заедно с Георги Георгиев),[4][8] „Къртицата“,[4] „Червей под есенен вятър“,[4][8] „Десетият праведник“,[8] повестта „По стената“ и други.[4] Негов е разказът „Гребенче за таласъма“,[9] по който е направен телевизионен филм.[10]
Любомир Николов е първият български автор на книги-игри.[1] Той започва да пише книги-игри през 1992 г., след като случайно закупува книга-игра, написана на френски език, от антикварен магазин.[11] Вдъхновен от нея, решава да напише сам своя.[11][8] Първата книга-игра, която пише, носи името „В лабиринта на времето“,[3] но е издадена от „Плеяда“ като трета негова. Първата издадена е „Огнена пустиня“ от Еквус Арт (под истинското му име),[11] която е и първата издадена книга-игра от български автор.[12] Следва „Замъкът на таласъмите“ (вече под псевдонима Колин Уолъмбъри), издадена от „Плеяда“.[12] Пише основно фентъзи (включително хумористично) и приключенски книги. Най-голям успех постига с няколко поредици – тази за емблематичния му персонаж, археолога Дик Ченси, няколкото книги-игри за таласъми, исторически базираните „Конникът на Апокалипсиса“ и „Сянката на Сатаната“, както и трилогията епично фентъзи за превзет от чудовища свят – „Реката от която никой не се завръща“, „Нокти срещу огън“ и „Леденият вихър на смъртта“. Книгите му игри се характеризират със сравнително простите игрови системи и акцента върху литературата, а заложеният вътре правилен път утвърждава моралните избори; Колин винаги награждава смелостта, приятелството и благородството.[10]
Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс пише над 30 книги[13][14] преди залеза на книгите-игри през 1999 г. Тяхното преиздаване започва в началото на 2024 година с инициативата „Задругата на Нарви“.
Любомир Николов е носител на наградите „Еврокон“ (Франция, 1987),[4] „Соцкон“ (1989)[8] и „Гравитон“ (2001)[15] за цялостно творчество, Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002),[16] Награда на Съюза на преводачите[15][17] и Награда „Кръстан Дянков“.[6][17] „Ледената цитадела“ печели награда за „Българска книга на годината“ за 2014 г.[18] и за „Най-добра книга-игра“ от Национални фантастични награди 2015. На същите награди, Любомир Николов печели приза за най-добър преводач.[19]
Освен английски език, Любомир Николов владее френски, италиански, испански, руски, сърбо-хърватски, немски и полски.[20] Превежда над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.