From Wikipedia, the free encyclopedia
Книга-игра е литературно произведение, което е структурирано по начин, позволяващ на читателя да взима решения, които впоследствие оказват влияние върху развитието на фабулата, т.е. развитието на фабулата не е линейно. Игралният елемент може да варира от най-семпло избиране и следване на препратките до сложни системи за игра, битки, избор на умения, екипировка и т.н. Често срещана е нуждата от „дневник на приключението“, в който читателят да води записки, както и от зарове, чрез използването на които се добавя допълнителен елемент на шанс.
Книгите-игри имат разнообразни сюжети, но най-често са на фентъзи тематика. В България жанрът изживява своя апогей в средата на 90-те години, като през това десетилетие излизат над 200 заглавия, от наши и преводни автори. Популярността им рязко спада до окончателното им изчезване през 2001 г. През 2011 г. е публикувана „Котаракът и Черният Нарцис“ с автор Ал Торо. Феновете на жанра приемат, че това събитие бележи едно ново начало за жанра, като оттогава в България ежегодно се издават нови книги-игри, чиито брой прогресивно се увеличава.
Книгите-игри се определят като литературна форма, изключително подходяща за деца, тъй като успяват да спечелят вниманието им със своята интерактивност, като същевременно развиват логическото им мислене и помагат за по-плавен преход от романите за деца към художествената литература.
„Огнена пустиня“ (издателство „Еквус Арт“) е първата книга-игра на български език, а неин автор е Любомир Николов – Нарви. Следващите му произведения са публикувани от издателска къща „Плеяда“ под псевдонима Колин Уолъмбъри. „Замъкът на таласъмите“, чийто автор отново е Любомир Николов бързо се превръща в знаково издание и поставя основите, върху които жанрът изгражда своята популярност през следващите години. Доказателство за това е и едноименната игра базирана на нея, която БНТ излъчва в няколко последователни предавания, малко след публикуването на книгата.
Издават се и преводни книги-игри, като едни от най-известните поредици са „Кървав меч“ и „Пътят на тигъра“. Превеждат се също и голям брой книги от популярните западни серии „Choose your own adventure“ („Избери своето приключение“) и „Fighting Fantasy“ („Битки безброй“).
Впоследствие се появяват и други български автори – Майкъл Майндкрайм, Робърт Блонд (Богдан Русев), Ейдриън Уейн, Джордж М. Джордж, Върджил Дриймънд и др. Писателите ползват псевдоними, поради наложеното в началото на 90-те години убеждение, че западните автори се продават по-добре от родните.
Постепенно се обособяват собствени стилове на писане и системи за игра. Колин Уолъмбъри се запомня с желанието си да даде максимално много информация на читателя в търсене на образователен ефект и залага предимно на литературата. Може би най-запомнящите се негови произведения са фентъзи-трилогията „Реката от която никой не се завръща“ и двете части за периода на Реконкиста в Испания. Майкъл Майндкрайм превръща в своя запазена марка изчерпателния и детайлен дневник, както и схемите за игра, съчетани с разнообразни теми. Сред феновете най-популярни са тетралогията му за Хлапето (под още един псевдоним – Стюърт Дарк), поредицата за Суперагента, трилогията „Шангри“ и др. Той издава и първите „спортни книги-игри“. Друг изтъкнат автор е Робърт Блонд (Богдан Русев), в чиито произведения акцентът е поставен върху литературата за сметка на дневниците. В творчеството му се отличават поредицата за монаха Валенс, както и тази за Белегаст. В тандем с Ейдриън Уейн издават десетина книги-игри, които се характеризират с лекия си и на места хумористичен стил.
През 1994 г. са публикувани пет броя на периодичното списание „Мегаигри“, а през 1995 г. започва да излиза списание „Мегаигра“, чийто последен 14-и брой е публикуван през 1998 г. В тях издателите се опитват да комбинират разкази-игри със статии и конкурси.
През втората половина на 90-те някои от авторите на книги-игри създават стратовете, които по същество са нискобюджетни настолни игри, често примесени с литературна част, характерна за книгите-игри. Най-успешни и продуктивни в тази посока са Джордж М. Джордж и Върджил Дриймънд.
Десетилетие след като публикуването на книгите-игри в България беше преустановено, през март 2011 г. излиза дебютната книга-игра на Ал Торо „Котаракът и Черният Нарцис“. Впоследствие са издадени две книги-игри на автора от 90-те Ейдриън Уейн. Първата от тях е озаглавена „Асасините на Персия 1 – Спящият убиец“, а втората „Патрул за Ада: 2 в 1“ (преработено и допълнено издание на по-старо произведение от тандема Блонд&Уейн). Забелязва се значителен подем и усилващ се интерес към жанра, както и сериозна активност целяща възраждането му. Основна заслуга имат феновете от 90-те години, които издават нови книги-игри, участват в множество литературни фестивали, организират конкурси и т.н. Всичко това довежда до създаването на т.нар. „Нова вълна“ на книгите-игри. Централно място в нея заема форумът за книги-игри, който бързо обединява всички, които харесват жанра.
През декември 2012 г. излиза първия по рода си сборник с книги-игри „Призвание герой 1“. В него са публикувани цели три книги-игри, както и интервю с Майкъл Майндкрайм.
През 2013 година излизат от печат следните книги-игри: сборника „Призвание герой 2“, „Калоян и златният печат“, „Пътят на тигъра – Отмъстител“, както и приказката-игра „Голямото приключение на Малкото таласъмче“. Същата година е основано и издателство специализирано в издаването на книги-игри: Сдружение „КНИГИ-ИГРИ“. Учредена е наградата Златна никса, връчвана от общността на книгите игри на най-добрата книга-игра излязла през предходната година.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.