Луза (река)

Лу̀за е река в североизточната част на Европейска Русия, десен, най-голям приток на река Юг от басейна на Северна Двина. Дължината ѝ е 574 km, която ѝ отрежда 151-во място по дължина в Русия. Протича на територията на Кировска област, Република Коми и Вологодска област.

Луза
Местоположение спрямо Кировска област – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия Кировска област Република Коми Вологодска област
Дължина	574 km
Водосб. басейн	18 300 km²
Отток	117 (на 99 km от устието) m³/s
Начало
Място	възвишение Северни Ували
Координати	59°43′26.99″ с. ш. 48°29′50.36″ и. д.59.724166° с. ш. 48.497323° и. д.59.724166, 48.497323
Надм. височина	202 m
Устие
Място	Юг → Северна Двина → Бяло море
Координати	60°34′10.3″ с. ш. 46°27′03.66″ и. д.60.56953° с. ш. 46.451017° и. д.60.56953, 46.451017
Надм. височина	56 m
Ширина	280 m
Луза в Общомедия

Карта на водосборния басейн на река Северна Двина

Река Луза води началото си от централните части на възвишението Северни Ували, на 4 km източно от село Нагибино, Опарински район на Кировска област. След около 30 km от извора си реката навлиза в Република Коми като тече на североизток, постепенно завива на запад и югозапад и образува голяма дъга, обърната на североизток. При село Коржински, Република Коми отново се завръща на територията на Кировска област, завива на северозапад, след посьолок Лалск – на югозапад, а след град Луза – на запад и навлиза на територията на Вологодска област. Югозападно от село Шастово, Великоустюгски район се влива отдясно в река Юг (дясна съставяща на Северна Двина), при нейния 35 km, на 56 m н.в. По цялото си протежение течението ѝ е с множество завои, бързо, а при маловодие се появяват бързеи и прагове.

Водосборният басейн на река Луза обхваща площ от 18 300 km² и представлява 51,4% от водосборния басейн на река Юг. Простира се на територията на Кировска област, Република Коми и Вологодска област.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басейна:

• на север – водосборният басейн на река Вичегда (десен приток на Северна Двина);
• на юг – водосборният басейн на река Волга;
• на запад и югозапад – водосборният басейн на река Юг.

Река Луза получава множество притоци, от които 5 са дължина над 100 km и всички те са десни: Лепъю (107 km), Поруб (127 km), Льохта (146 km), Лала (172 km, най-голям приток), Залеска Лала (101 km).

Подхранването на Луза е смесено, с преобладаващо снегово. Пълноводието ѝ е през май. Средният годишен отток на 99 km от устието ѝ е 117 m³/s. Замръзва в края на октомври – началото на ноември, а се размразява през втората половина на април или началото на май.

Средномесечен отток на река Луза (m³/s) при село Красавино (на 35 km от устието) от 1955 по 1999 г.^[1]

По течението на реката са разположени град Луза и посольок Лалск в Кировска област и селата Ношул, Объячево (районен център) и Спаспоруб в Република Коми.

При пълноводие реката е достъпна за товарни кораби да село Ношул, на 410 km от устието ѝ.

Вижте също

• Списък на реките в Русия
• Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Северния ледовит океан)
• Списък на реките в Русия по дължина

Източници

1. Статистика на сайте ЮНЕСКО

Външни препратки

• Большая Советская Энциклопедия.
• Государственный водный реестр России.
• Большие реки России Архив на оригинала от 2010-09-21 в Wayback Machine..

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Луза (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​