Кировска област

Кировска област е субект в състава на Руската федерация в Приволжки федерален окръг^[1]. Площ 120 374 km² (30-о място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 283 400 души (38-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Административен център град Киров. Разстояние от Москва до Киров 896 km.

Кировска област
Субект на Руската федерация
Кировска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Киров
Площ	120 374 km²
Население	1 283 400 души (2017) 10,7 души/km²
Адм. център	Киров
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Губернатор	Николай Шаклеин
Часова зона	UTC +3
МПС код	43
Официален сайт	www.kirovreg.ru
Кировска област в Общомедия

Историческа справка

Първото руско селище в региона Кашкаров се споменава в летописите през 1143 г., преименуван на Котелнич през 1181 г., от 1780 г. град Котелнич. През 1374 г. от новгородците е основан град Вятка, от 1934 г. град Киров. През 1459 г. за първи път е споменат Орлов, като се предполага, че е основан през ХІІ в., през 1780 г. официално е признат за град Орлов. През 1584 г. са основани укрепените пунктове Уржум и Яранск (от 1780 градове), а през 1780 г. за градове са признати Слободской, Малмиж и Нолинск. На 7 декември 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР е образуван Кировски край, отделен от състава на Горкиевски край. На 5 декември 1936 г. Кировски край е преименуван на Кировска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Кировска област се намира в източната част на Европейска Русия, в Приволжки федерален окръг. На север граничи с Архангелска област и Република Коми, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Удмуртия, на юг – с Република Татарстан, на югозапад – с Република Марий Ел и на запад – с Нижегородска, Костромска и Вологодска област. В тези си граници заема площ от 120 374 km² (30-о място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия).^[2]

Релеф

Кировска област е разположена в източната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до 337 m – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките Волга и Северна Двина. По течението на река Вятка са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.^[2]

Климат

Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16 °C, средна юлска температура от 17 до 19 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.^[2]

Води

В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се в Каспийско море и на река Северна Двина (около 10%), вливаща се в Бяло море. Към водосборния басейн на Волга принадлежи нейния най-голям приток река Кама, която протича през източните райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река Вятка (десен приток на Кама) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, Чепца, Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река Ветлуга (ляв приток на Волга). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Северна Двина. Оттук води началото си и протича дясната съставяща на Северна Двина, река Юг с десния си приток Луза, а на североизток извира река Сисола, ляв приток на Вичегда, която е десен приток на Северна Двина.^[3]

Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основното количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).^[3]

В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km², в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река Вятка, като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km²) на река Белая Холуница, ляв приток на Вятка. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km², като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.^[3]

Почви, растителност, животински свят

Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река Вятка, в южните части на областта – сиви горски почви (7%).^[2]

Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m³), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река Вятка и нейните притоци.^[2]

Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Кировска област е наброявало 1 283 400 души (38-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Плътност 10,66 души/km². Градско население 76,82%.

Национален състав

Съгласно преброяването през 2010 г.:

• руснаци – 1 199 691 души,
• татари – 36 457 души,
• марийци – 29 598 души,
• удмурти – 13 639 души,
• украинци – 7718 души
• лица, които не са указали националност – 35 585 души

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Кировска област се дели на 6 областни градски окръга, 39 муниципални района, 18 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вятски поляни, Киров, Кирово Чепецк, Котелнич и Слободской) и 13 града с районно подчинение и 40 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Кировска област към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Киров (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Вятски Поляни	28	32 817	гр. Вятски Поляни	32 817	350
ІІ. Киров	757	527 733	гр. Киров	501 468
ІІІ. Кирово Чепецк	53	73 279	гр. Кирово Чепецк	73 279	40
ІV. Котелнич	29	23 966	гр. Котелнич	23 966	124
V. Слободской	50	33 115	гр. Слободской	33 115	35
VІ. Первомайски[4]	840	6534	сгт Первомайски	6534	41
Муниципални райони
1. Арбажки	1410	6056	сгт Арбаж	3207	204
2. Афанасиевски	5230	12 547	сгт Афанасиево	3454	270
3. Белохолуницки	4236	17 445	гр. Белая Холуница	10 517	82
4. Богородски	1443	4172	сгт Богородское	2554	127
5. Верхнекамски	10 370	27 783	гр. Кирс	9589	281	Лесной, Руднични, Светлополянск
6. Верхошижемски	2415	8800	сгт Верхошижеме	4172	85
7. Вятско-Полянски	908	28 003	гр. Вятски Поляни		350	Красная Поляна
8. Даровски	3757	10 201	сгт Даровской	6630	184
9. Зуевски	2820	19 897	гр. Зуевка	10 595	121
10. Кикнурски	1680	7966	сгт Кикнур	4521	301
11. Килмезки	3106	11 409	сгт Килмез	5636	358
12. Кирово-Чепецки	2210	22 140	гр. Кирово Чепецк		40
13. Котелнически	3979	13 485	гр. Котелнич		124
14. Куменски	1911	16 479	сгт Кумени	4741	65	Нижнеивкино
15. Лебяжки	1336	7371	сгт Лебяже	3141	271
16. Лузки	5360	15 997	гр. Луза	10 359	501	Лалск
17. Малмижки	2190	23 533	гр. Малмиж	7531	294
18. Мурашински	3430	11 204	гр. Мураши	6322	112
19. Нагорски	7326	8578	сгт Нагорск	4476	157
20. Немски	2158	6928	сгт Нема	3450	147
21. Нолински	2250	19 556	гр. Нолинск	9720	143	Аркул
22. Омутнински	5168	40 915	гр. Омутнинск	22 317	190	Восточни, Песковка
23. Опарински	6043	9760	сгт Опарино	3887	343
24. Оричевски	2490	29 680	сгт Оричи	9714	55	Льовинци, Мирни, Стрижи
25. Орловски	1989	12 225	гр. Орлов	6709	77
26. Пижански	1160	9773	сгт Пижанка	3766	264
27. Подосиновски	4265	14 247	сгт Подосиновец	3777	454	Демяново, Пинюг
28. Санчурски	1490	8406	сгт Санчурск	4169	312
29. Свечински	1773	7297	сгт Свеча	4210	176
30. Слободской	3712	30 730	гр. Слободской		35	Вахруши
31. Советски	2330	25 146	гр. Советск	15 646	227
32. Сунски	1260	5910	сгт Суна	2055	92
33. Тужински	1530	6592	сгт Тужа	4288	219
34. Унински	2130	7934	сгт Уни	4233	225
35. Уржумски	3025	24 096	гр. Уржум	9981	195
36. Фаленски	2510	9247	сгт Фаленки	4788	151
37. Шабалински	3916	9365	сгт Ленинское	4686	204
38. Юрянски	3031	19 025	сгт Юря	7373	68	Муригино
39. Ярански	2431	23 753	гр. Яранск	16 106	257

Икономика и транспорт

В Киров има летище от регионално значение. Киров е свързан с железопътен транспорт с градовете от Транссибирската магистрала, (Москва и Владивосток).

Развита е и мрежата от автомобилни пътища с твърдо покритие.

Селско стопанство

В основата областта на селското стопанство - животновъдство; отглеждат се зърнени култури, картофи, зеленчуци и лен.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	2810[5]	2193,9[6]	1838,1	1626,9[6]	1207,9[7]	853,0	862,8[7]

Източници

1. Гордеева З.И., Горячко М.Д. и др. Кировска област (Кировская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 14. Кириев Александър Алексеевич - Демократична република Конго [Киреев — Конго]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-345-3. с. 751. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кировска област
3. ((ru)) «Вода России» – Кировска област
4. закрито административно териториално образувание
5. Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
6. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
7. Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

• Официалният сайт на администрацията на Кировска област Архив на оригинала от 2005-12-26 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кировской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​