Лудовинги

Лудовингите (на немски: Ludowinger) са средновековна владетелска династия на Тюрингия и Хесен.

Табела на руините на замък Шауенбург

Печат на Хайнрих Распе IV

Владенията им са разположени между Майн и Майнц. Основател на рода е Лудвиг Брадати (Ludovicus cum barba; † 13 юни 1080). Той получава през 1040 г. земи северно от Тюрингскта гора и построява замъка Шауенбург при Фридрихрода. Неговите синове, графовете Лудвиг Скачащия (граф на Шауенбург) и Берингер от Зангерхаузен, основават през 1080 г. в земите си бенедиктинския манастир Шьонрайн на Майн. През 1131 г. Лудвиг I е назначен за ландграф от император Лотар III. Така Тюрингия отпада от Племенното херцогство Саксония.

Лудвиг IV е ландграф на Тюрингия и пфалцграф на Саксония (1217 – 1227) се жени 1221 г. за Елисавета Унгарска (1207 – 1231; по-късно католическата Света Елисавета, дъщеря на Андраш II (крал на Унгария 1205 – 1235).

Хайнрих Распе IV († 16 февруари 1247) е ландграф на Тюрингия от 1227 г. и 1246/1247 г. анти-крал на Германия към император Фридрих II и неговият син Конрад IV. Понеже няма мъжки наследник той определя през 1243 г. за свой наследник на Ландграфство Тюрингия своя племенник Хайнрих, маркграфът на Майсен от Ветините. Със смъртта на Хайнрих Распе IV през 1247 г. династията изчезва.

Управляващи графове и ландграфове от Лудовингите

• 1031 – 1056 Лудвиг Брадати († 1080), граф на Шауенбург, Турингия; женен за Цецилия от Зангерхаузен
• 1056 – 1123 Лудвиг Скачащия († 1123), граф на Шауенбург, Турингия; женен за Аделхайд от Стаде
• 1123 – 1140 Лудвиг I († 12 януари 1140), I. ландграф на Тюрингия от 1131 г.; жени се за Хедвиг от Гуденсберг (* 1098; † 1148), дъщеря на граф Гизо IV от Гизоните; има дъщеря Юдит от Тюрингия, омъжена за Владислав II (крал на Бохемия)
• 1140 – 1172 Лудвиг II Железния (1128 – 1172), женен за Юта, дъщеря на Фридрих II от Швабия и полусестра на Фридрих I Барбароса
• 1172 – 1190 Лудвиг III Набожни, 1151 или 1152 – 1190, негов син; племенник на Барбароса.
• 1190 – 1217 Херман I, син на Лудвиг II, 1155 – 1217; жени се 1182 за София от Сомершенбург († 1189/90), вдовицата на граф Хайнрих I от Ветин и има с нея две дъщери; втори път се жени 1196 за София Баварска (* 1170; † 1238), дъщеря на херцог Ото I от Бавария и има с нея 6 деца.
• 1217 – 1227 Лудвиг IV Свети, син на Херман I, 1200 – 1227, женен за Елизабета от Унгария (Света)
• 1227 – 1241 Херман II, син на Лудвиг IV, 1222 – 1241, женен за Хелена от Брауншвайг-Люнебург (1239)
• 1241 – 1247 Хайнрих Распе IV, син на Херман I, 1204 – 1247, германски антикрал от 1246

Литература

• Hans-Joachim Kessler, Konrad Kessler, Auf den Spuren der Thüringer Landgrafen. Sutton Verlag, Erfurt 2010, ISBN 978-3-86680-668-9.
• Wolfgang Hartmann, Vom Main zur Burg Trifels – vom Kloster Hirsau zum Naumburger Dom. Auf hochmittelalterlichen Spuren des fränkischen Adelsgeschlechts der Reginbodonen. Aschaffenburg 2004.
• Josef Heinzelmann, Manuel Aicher, Wolf cum barba. In: Archiv für Familiengeschichtsforschung. Band 6, 2002, S. 19 – 23
• Josef Heinzelmann, Nachträge zu: Ludwig von Arnstein und seine Verwandtschaft, Zugleich ein Beitrag: Die frühen Ludowinger (Grafen in Thüringen). In: Genealogisches Jahrbuch Band 36, 1997, S. 67 – 73.
• Hans Patze, Walter Schlesinger, Geschichte Thüringens. Zweiter Band, erster Teil. Köln 1974, S. 10 – 41. ISBN 3-412-02974-2
• Jürgen Petersohn, Die Ludowinger. Selbstverständnis und Memoria eines hochmittelalterlichen Reichsfürstengeschlechts. In: Blätter für deutsche Landesgeschichte. Band 129, 1993, S. 1 – 39.
• Reinhard Zöllner, Die Ludowinger und die Takeda. Feudale Herrschaft in Thüringen und Provinz Kai, Kai no kuni Dieter Born, 1995, ISBN 3-922006-09-4
• Tilo Köhn, Brandenburg, Anhalt und Thüringen im Mittelalter. Askanier und Ludowinger beim Aufbau fürstlicher Territorialherrschaften, Böhlau, Köln-Weimar-Wien 1997 ISBN 3-412-02497-X(ISBN 3-412-02497-X); S. 241 – 294.
• Wilfried Warsitzka, Die thüringer Landgrafen. Verlag Dr. Bussert & Stadeler, Jena 2003, ISBN 978-3-932906-22-0

Външни препратки

• FAMILIE DER LUDOWINGER, Genealogie-Mittelalter
• Informationen zum Buch: Vom Main zur Burg Trifels