Лудвиг II (Тюрингия)

Лудвиг II Железни (на немски: Ludwig II, der Eiserne, * 1128, † 14 октомври 1172, дворец Нойенбург при Фрайбург/Унструт) от род Лудовинги, е ландграф на Тюрингия от 1140 до 1172 година.

Лудвиг II
ландграф на Тюрингия
Роден	1128 г. Кройцбург, Федерална република Германия
Починал	14 октомври 1172 г. (44 г.) Фрайбург
Герб
Семейство
Род	Лудовинги
Баща	Лудвиг I
Майка	Хедвиг фон Гуденсберг
Братя/сестри	Хайнрих Распе II Юдит Тюрингска
Съпруга	Юта Клариция от Тюрингия (1150)
Деца	Лудвиг III Хайнрих Распе III Фридрих фон Цигенхайн Херман I
Лудвиг II в Общомедия

Биография

Той е син на Лудвиг I, който е от 1131 г. първият ландграф на Тюрингия, и на Хедвиг фон Гуденсберг (* 1098, † 1148) от род Гизони, дъщеря и наследничка на гауграф Гизо IV († 12 март 1122) в Гуденсберг в Долен Хесен.

Когато баща му умира на 12 януари 1140 г., крал Конрад III дава ландграфството Тюрингия на дванадесетгодишния Лудвиг II. До неговото пълнолетие майка му Хедвиг е негова регентка. По-малкият му брат Хайнрих Распе II (* 1130, † 1155/57) управлява графството Гуденсберг.

Епитафия от Лудвиг Железния на замък Вартбург

Между Щауфените и Лудовингите съществуват добри връзки, понеже ландграфът през 1138 г. помага при кралския избор на Щауфена Конрад. Затова Лудвиг е сгоден за Юта, племенница на краля и сестра на неговия наследник Фридрих Барбароса. До смъртта на Конрад младият ландграф е през повечето време в кралския двор и получава добро образование от архиепископа на Майнц и епископа на Мерзебург. През 1150 г. той се жени за Юта и вероятно след една година се ражда неговият син и наследник Лудвиг III.

По време на неговото управление Лудвиг е строг към крадливите рицари, които тиранизирали населението. Той получава допълнителното си име според легендата когато обикалял из страната си, той преспал неразпознат в една ковачница в Рула. Ковачът започнал да протестира за състоянието в страната и викнал „Ландграфе, ставай твърд“, което е описано през 1421 г. от Йоханес Роте. Това накарало Лудвиг да наказва грабливите рицари като ги впрягал на рало да орат земя.

С неговия зет Фридрих Барбароса, който става крал през 1152 г. и император през 1155 г., Лудвиг е цял живот съюзен. Заедно те се борят с Велфите с Хайнрих Лъв и архиепископите на Майнц (на които принадлежал и Ерфурт).

По времето управлението на Лудвиг през 1157 г. е разширен палат Вартбург в днешната му форма. През 1170 г. Лудвиг предприема с императора поход против Полша. По време на неговото връщане той се разболява и умира на 14 октомври 1172 г. Погребан е, както почти всички тюрингски ландграфове, в манастир Райнхардсбрун.

Фамилия

Лудвиг II се жени през 1150 г. за Юта Клариция Швабска, (1133 – 1191) от род Хоенщауфен, дъщеря на Фридрих II от херцог на Швабия и втората му съпруга Агнес от Саарбрюкен, дъщеря на граф Фридрих в Сааргау. Юта е полусестра на Фридрих I Барбароса (1122 – 1190), император на Свещената Римска империя. Те имат децата:

• Лудвиг III (* 1151, † 1190, Кипър), ландграф на Тюрингия от 1172 г.
• Хайнрих Распе III (* 1155, † 1180), граф на Гуденсберг
• Фридрих (* 1155, † 1229), граф на Цигенхайн
• Херман I (* 1155, † 1217), от 1181 г. пфалцграф на Саксония и от 1190 г. ландграф на Тюрингия
• Юта, омъжена за Херман II († 1221), граф на Равенсберг

Гробните плочи на ландграфската фамилия на Тюрингия се намират в църквата „Св. Георг“ в Айзенах.

Източници

• Heinrich Wolfgang Behrisch, Leben Conrads des Großen, Markgrafens zu Meißen und Ludwigs des Eisernen, Landgrafens in Thüringen. Hilscher, Dresden 1776 (Digitalisat Архив на оригинала от 2021-04-18 в Wayback Machine.)
• Helga Wäß, Grabplatte für Landgraf Ludwig II., den Eisernen., Berlin (Tenea Verlag) 2006, Bd. 2, Kat. Nr. 795, S. 531 – 542. ISBN 3-86504-159-0
• Karl Robert Wenck, Ludwig II. (Landgraf von Thüringen), In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 591 f.