Лудвиг V (Бавария)

Лудвиг V Бранденбургер (на немски: Ludwig der Brandenburger; * май 1315; † 18 септември 1361, Цорнединг при Мюнхен) от Вителсбахите, е херцог на Бавария (1347 – 1349), Херцогство Горна Бавария (1349 – 1361) и маркграф на маркграфство Бранденбург (1323 – 1351, като Лудвиг I), също граф на Тирол (1342 – 1361).

Лудвиг V Ludwig V
херцог на Бавария и Горна Бавария, маркграф на Бранденбург
Паметник от Ернс Хертер в берлинската „Зигесалее“, 1899 г.
Роден	май 1315 г. Херцогство Бавария
Починал	18 септември 1361 г. (46 г.) Цорнединг, Федерална република Германия
Погребан	Фрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Федерална република Германия
Управление
Период	1323 – 1351 (Бранденбург) 1347 – 1349 (Бавария) 1349 – 1361 (Горна Бавария)
Други титли	граф на Тирол
Семейство
Род	Вителсбахи
Баща	Лудвиг IV (Свещена Римска империя)
Майка	Беатрикс от Силезия-Глогау
Братя/сестри	Беатриса Баварска (1344–1359) Елизабета Баварска (1329 – 1402) Матилда Баварска (1313 – 1346) Лудвиг VI (Бавария) Вилхелм I (Бавария) Албрехт I Баварски Ото V (Бавария) Стефан II (Бавария)
Съпруга	Маргарета Тиролска
Деца	Майнхард III
Лудвиг V в Общомедия

Произход

Той е най-възрастният син на император Лудвиг IV Баварски от неговия първи брак с Беатрикс от Силезия-Глогау. Има петима братя и сестри, между тях Стефан II Баварски. Полубрат е на Вилхелм I Баварски от втората съпруга на баща му Маргарета Холандска.

Управление

Още през 1323 г. Лудвиг става маркграф на Маркграфство Бранденбург и е наричан също Лудвиг Стари. Негов покровител и възпитател до 1330 г. е граф Бертхолд VII от Хенеберг († 13 април 1340). От 1329 до 1333 г. се води война между Херцогство Померания и Бранденбургското маркграфство. След загуба в битката при Кремер Дам през 1332 г. баща му Лудвиг IV го съветва да приеме предложения мир и да се откаже от Померания. През 1338 г. Лудвиг участва в Рензенския договор.

От 1342 г. Лудвиг повечето време е в Бавария и Тирол и дава управлението на марката на управители. Един от тях (1345) е нюрнбергският бург-граф Йохан II, който по-късно е наричан първият Хоенцолерн в Бранденбург. Между 1335/36 и 1346/47 г. Лудвиг предприема пътувания до Прусия (въоръжени благороднически кръстоносци в помощ на Тевтонския орден).

През 1348 г. Фалшивият Валдемар получава Бранденбургското маркграфство от новия император Карл IV Люксембургски, което засилва конфликтите между Вителсбахите и Люксембургите. През 1350 г. Волдемар е признат официално за лъжец. Две години след смъртта на Лудвиг Бавареца († 1347 г.) вителсбахските земи са разделени в Ландсбергския договор между неговите синове.

През декември 1351 г. Лудвиг, който е в конфликти с бранденбургските благородници, чрез Лукауски договор дава марката на по-малките си полубратя Лудвиг VI Римлянина и Ото V, за да може да управлява сам Горна Бавария.

Лудвиг се жени на 30 ноември 1324 г. в Дания за принцеса Маргарета от Дания (1305 – 1340), дъщеря на крал Христоф II и съпругата му принцеса Евфемия от Померания. От този брак той има само една дъщеря, Елизабет (*/† ?).

На 10 февруари 1342 г. Лудвиг се жени в замъка Меран в присъствието на императора за наследницата графиня Маргарета от Тирол (1318 – 1369). Маргарета не била още разведена от първия си съпруг Йохан Хайнрих Люксембургски от Тирол (син на Ян Люксембургски), когото била изгонила през ноември 1341 г. Освен това двамата с Лудвиг били и роднини трети град. Папа Климент VI не признава развода на Маргарета от първия ѝ брак. Този неин брак е обявен за неосъществен през 1341 г. от императора, а папата го анулира през 1359 г.

Херцог Лудвиг V умира на 46-годишна възраст. Погребан е в църквата Фрауенкирхе в Мюнхен. Неговият син Майнхард става негов наследник в Горна Бавария и Тирол.

Деца

От този брак Лудвиг има четири деца:

• Херман (1343 – 1360)
• Майнхард (1344 – 1363), ∞ 1359 в Пасау с херцогиня Маргарета от Австрия (1346 – 1366), дъщеря на херцог Албрехт II и наследницата графиня Йохана фон Пфирт
• дъщеря (*/† ?)
• дъщеря (*/† ?).

Литература

• Flamin Heinrich Haug. Ludwigs des Fünften des Brandenburgers Regierung in Tirol 1342 – 1361. Innsbruck, 1906.
• Julia Hörmann. Das Registerwesen unter Markgraf Ludwig von Brandenburg in Tirol und Bayern in den Jahren 1342 bis 1352. Innsbruck, Dissertation, 1998.
• Roland Pauler. Die Rehabilitierung Ludwigs des Brandenburgers im Rahmen der päpstlichen Imperialpolitik. Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Т. Band 60. 1997. с. 317 – 328.
• Helmut Schmidbauer. Herzog Ludwig V. von Bayern (1315 – 1361). Anmerkungen zu seiner Biographie. Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Т. Band 55. 1992. с. 77 – 87.
• Friedrich Wilhelm Taube. Ludwig der Ältere als Markgraf von Brandenburg 1323 – 1351. Vaduz 1965, Kraus.