Люксембурги

From Wikipedia, the free encyclopedia

Люксембурги

Люксембургите (на немски: Haus Luxemburg, Luxemburger, Lützelburger) са германска княжеска династия, графове и херцози на Люксембург (1214 – 1437), крале на Германия (1308 – 1313; 1347 – 1437), императори на Свещената Римска империя (1308 – 1313, 1355 – 1400, 1410 – 1437), крале на Чехия (1310 – 1437) и Унгария (1387 – 1437). Те са странична линия от Дом Лимбург-Арлон и не трябва да се бъркат с Дом Люксембург от 10 век.

Люксембурги
Германия
Thumb
Страна: Свещена Римска империя,
Кралство Германия,
Кралство Бохемия,
Графство Люксембург
Парентална династия: Дом Лимбург-Арлон Дом Лимбург
Титли: Император на Свещената Римска империя,
Римско-германски крал,
Крал на Бохемия,
Граф на Люксембург
Основател: Хайнрих фон Люксембург
Последен владетел: Сигизмунд Люксембургски
Година на основаване: 1247
Разпадане: 1437
Националност: Германци

Основатели, графове на Люксембург

Родоначалник на рода е Валрам IV († 1226), граф на Арлон и Люксембург (от 1214), херцог на Лимбург (от 1221). Той сключва брак през 1214 г. с Ермезинда II (1186 – 1247), дъщеря на последния люксембургски граф Хайнрих IV († 1196) и получава властта над бащините ѝ земи. от съпругата си има три деца:

  1. Катерина († 1255), ∞ 1225 за лотарингския херцог Матиас II († 1251);
  2. Хайнрих I фон Люксембург (1217 – 1281), херцог на Лимбург и граф на Люксембург (от 1226);
  3. Герхард фон Дюрбю († 1276), ∞ 1253 за Матилда († 1304), дъщеря на граф Дитрих фон Клеве.[1]

Граф Хайнрих I фон Люксембургнаследява от майка си и графство Намюр. От съпругата си (1240) Маргарита (ок. 1220 – 1275), дъщеря на граф Анри II той има четири деца:

  1. Хайнрих II фон Люксембург (1240 – 1281), граф на Люксембург от 1281;
  2. Валрам (Валеран) I (ок. 1245 – 1288), ∞ за Жана дьо Бовоар, сеньор на Лини и основава линията Люксембург-Лини:
  3. Елизабет (ок. 1247 – 1298), ∞ 1264 за фландърския граф Ги I дьо Дампиер (1225/26 – 1305);
  4. Филипа (ок. 1252 – 1311), ∞ 1270 за Жан II д’Авен (ок. 1248 – 1304), граф на Ено, Холандия и Зеландия.

Хайнрих II фон Люксембург наследява графство Люксембург и претендира без успех за властта над графство Лимбург. През 1265 г. той се жени за Беатрис д'Авен (1256 – 1321), дъщеря на Балдуин д'Авен и има двама синове и една дъщеря:

  1. Хайнрих III фон Люксембург (1278/79 – 24.8.1313);
  2. Филипа (Фелицита) († 1336), ∞ за холандския граф Йохан II († 1309), граф на Лувен;
  3. Бодуен (1285 – 1354), архиепископ и курфюрст на Трир.[2]

Крале на Германия, Унгария и Чехия и императори на Свещената Римска империя

Хайнрих VII

Thumb
Хайнрих VII

Следващият граф на Люксембург Хайнрих III е избран за император на Свещената Римска империя под името Хайнрих VII (13.6.1308 – 24.8.1313). След като възстановява реда в обхванатата от феодални размирици Германия, той обръща поглед към Италия. Коронован е в Рим през 1312 г. и неговото присъствие на Апенинския полуостров стабилизира позициите на гибелинската партия (привърженици на императора) в борбите ѝ срещу гвелфите (негови противници). Твърдата му политика предизвиква недоволство сред жителите на северноиталианските градове, особено във Флоренция. Умира по време на поход срещу Сиена. От брака му през 1292 г. с Маргарита (1276 – 1311), дъщеря на херцог Ян (Йохан) I Брабантски се раждат един син и две дъщери:[3]

  1. Ян (Йохан, Жан) фон Люксембург Слепия (10.8.1296 – 26.8.1346), граф на Люксембург (1313 – 1346), крал на Чехия (Ян Люксембургски (1310 – 1342);
  2. Мария (1304 – 1324), ∞ 1322 за френския крал Шарл IV Красивия;
  3. Беатрикс (1305 – 1319), втора съпруга (1318) на унгарския крал Карой-Роберт I д’Анжу.[2]

Ян Люксембургски

Thumb
Ян Люксембургски

Ян (Йохан, Жан) фон Люксембург се жени през 1310 г. за Елишка (Елизабет) (1292 – 1330), сестра на Вацлав III, последен владетел на Чехия от династията на Пршемисловичите. Провъзгласен е за чешки крал (1310 – 1342) под името Ян Люксембургски, но рядко пребивава в тази страна. Свързва личния си живот с изискванията на рицарските идеи и кръстосва Европа в търсене на подвизи и слава. Воюва за Бавария, за френския крал Филип VI, подкрепя начинанията на Тевтонския орден в Прибалтика. Ослепял напълно, той загива по време на Стогодишната война в битката при Креси (1346), където се сражава срещу англичаните под знамето на Франция.[3]

След смъртта на Елишка (Елизабет) Ян Люксембургски се жени за втори път през 1334 г. за Беатрис (1320 – 1383), дъщеря на херцог Луи I дьо Бурбон. От първата си съпруга кралят има двама синове и три дъщери, а от втората – един син:

  1. Маргарита (Малгоржата) (1) (1313 – 1341), ∞ 1328 за баварския херцог Хайнрих XIV (1305 – 1339);
  2. Бона (Малгоржата) (1) (1313 – 1341), ∞ 1332 за френския крал Жан II;
  3. Карл IV (1) (14.5.1316 – 29.11.1378), граф на Люксембург (Карл, 1346 – 1378), крал на Чехия (Карол, 1346 – 1378), крал на Германия (1347 – 1378), император на СРИ, от 5 април 1355;
  4. Йохан-Хайнрих (1) (1322 – 1375), ∞ 1. (1339, развод 1341) за Маргарета (1318 – 1369), дъщеря на Индржих (Хайнрих) фон Тропау, граф на Тирол, херцог на Каринтия, маркграф на Моравия, от която няма деца; ∞ 2. (1350) за Маргарита († 1363), дъщеря на Николаус II фон Тропау, от която има пет деца; ∞ за Маргарита (1346 – 1366), дъщеря на австрийския херцог Албрехт II, от която няма деца:
    1. Йобст (Йоазис) (1351 – 1411), маркграф на Моравия от 1375 и Бранденбург от 1388, антикрал на Германия от 1410, ∞ 1. (1372) за Елжбета (1353/60 – 1372), дъщеря на ополския княз Владислав; ∞ 2. (1374) за Агнешка (1349/56 – 1411), дъщеря на ополския княз Болек II, като и от двете няма деца;
    2. Катерина (1353 – 1378), ∞ 1372 за силезкия княз Хайнрих († 1382);
    3. Прокоп (Прокопиус) (1355 – 1405), маркграф на Моравия;
    4. Ян (Йохан) Собеслав (сл. 1355 – 1394), епископ на Оломоуц и патриарх на Аквилея от 1387;
    5. Елизабета († 1400), ∞ 1366 за маркграф Вилхелм II фон Мейсен (1343 – 1407);
  5. Анна (1) (1319 – 1338), ∞ 1335 за австрийския херцог Ото IV Веселия (1301 – 1339);
  6. Венцел I (2) (1337 – 1383), херцог на Люксембург (1354 – 1383), ∞ 1352 за Йохана (Жана) (1322 – 1406), дъщеря на херцога на Брабант Йохан (Жан) III.[2]

Карл IV

Thumb
Карл IV

Карл IV, най-големият син на Ян (Йохан, Жан) фон Люксембург, първоначално е обявен за крал на Чехия (Карол I, 1346 – 1378). През 1355 г. получава и престола на Свещената Римска империя под името Карл IV (1355 – 1378). За разлика от своите предшественици, той напълно изоставя амбициозната завоевателна политика спрямо Италия и съсредоточава вниманието си върху германските проблеми. През 1356 г. подписва Златната була, с която окончателно установява правилата за избор на германски император от князете избиратели (курфюрсти). Особени грижи полага за стопанския и културен възход на Чехия.[3]

Карл IV се жени четири пъти, като от първата си жена има две дъщери, от втората – една дъщеря и един син, от третата няма деца, а от четвъртата – двама синове и две дъщери. 1-ви брак (1329) с Бланш (1317 – 1348), дъщеря на херцог Шарл дьо Валоа; 2-ри брак (1349) с Анна (1329 – 1352), дъщеря на пфалцграф Рудолф II; 3-ти брак (1353) с Анна (1339 – 1362), дъщеря на свидницкия княз Хенрик II; 4-ти брак (1363) с Елизабета (Елжбета) (1345 – 1393), дъщеря на померанския херцог Богуслав IV:

  1. Маргарета (1) (1335 – 1349), ∞ 1338 за унгарския крал Лайош I Велики;
  2. Катерина (1) (1342 – 1395), ∞ 1. (1357) за австрийския херцог Рудолф IV (1339 – 1365), внук на германския император Албрехт I; ∞ 2. (1366) за бранденбургския курфюрст Ото V (1346 – 1379);
  3. Елизабет (2) (1358 – 1373), ∞ 1366 за австрийския херцог Албрехт III (1348 – 1395);
  4. Венцел IV (2) (26.2.1361 – 16.8.1419), крал на Чехия (Вацлав, 1363 – 1419), маркграф на Бранденбург (Венцел, 1374 – 1378; 1411 – 1415), херцог на Люксембург (Венцел II, 1383 – 1388), крал на Германия (1376 – 1400), император на СРИ, от 29 ноември 1378;
  5. Анна (4) (1366 – 1394), ∞ 1382 за английския крал Ричард II;
  6. Маргарита (4) (1373 – 1410), ∞ 1381 за нюрнбергския бургграф Йохан III (1369 – 1420);
  7. Сигизмунд I (4) (15.2.1368 – 9.12.1437), маркграф на Бранденбург (1378 – 1388), крал на Унгария (Жигмунд, 1387 – 1437), херцог на Люксембург (1388 – 1437), крал на Германия (1410 – 1437), крал на Чехия (Зигмунд, 1419 – 1437), император на СРИ от 3 май 1433;
  8. Йохан (4) (1370 – 1396), маркграф на Моравия, херцог на Гьорлиц, ∞ 1388 за Рихарда, дъщеря на херцог Албрехт II фон Мекленбург:
    1. Елизабет (1390 – 1451), ∞ 1. (1409) за Антон (1384 – 1415), херцог на Брабант и Лимбург; ∞ 2. (1418) за баварския херцог Йохан III Вителсбах-Щраубинг (1374 – 1425).[2]

Венцел IV

Thumb
Венцел IV

Венцел IV, първородният син на Карл IV, получава първоначално чешката корона (Вацлав, 1363 – 1419), по-късно става маркграф и на Бранденбург (Венцел, 1374 – 1378; 1411 – 1415), наследява херцогство Люксембург (Венцел II, 1383 – 1388), става крал на Германия (1376 – 1400), а след смъртта на баща си е избран за германски император (1378). Неговото управление е свързано с редица неуспехи: чешките благородници се бунтуват многократно срещу властта му, а техният пример скоро е последван и от германските крале. Дълго време пфалцграф Рупрехт III фон Вителсбах му оспорва императорската корона и по-късно (1400) Вацлав е лишен от престола от германските курфюрсти. Запазва властта си единствено в Чехия, но не успява да въведа ред в тези свои владения. Не одобрява осъждането на събора в Констанц на чешкия религиозен реформатор Ян Хус, но накрая е принуден от папата да обяви наказателни мерки срещу неговите последователи. Тези негови мерки предизвикват въстание в Прага, по време на което владетелят умира от апоплектичен удар. Няма деца от двете си съпруги. Първи брак (1370) с Йохана (1362 – 1386), дъщеря на баварския херцог Албрехт I фон Бавария-Щраубинг и втори брак (1389) със София (1376 – 1425), дъщеря на баварския херцог Йохан II.[3]

Сигизмунд

Thumb
Сигизмунд I

Сигизмунд I, вторият син на Карл IV, наследява курфюрство Бранденбург (1378 – 1388). По късно е провъзгласен за крал на Унгария (Жигмунд, 1387 – 1437), след като сключва брак с Мария (1370 – 1392), дъщеря и наследница на Лайош I Велики. Утвърждава с много усилия властта си в тази страна, а през 1388 г. отстъпва срещу голяма сума Бранденбург на своя братовчед Йобст (Йоазис). Обезпокоен от нарастването на османското могъщество, той застава начело на кръстоносен поход срещу турците, но е разгромен в битката при Никопол (1396). За да сложи край на схизмата, която разделя католическия свят, той свиква църковен събор в Констанц (1414 – 1417), на който е осъден чешкия реформатор Ян Хус, отстранени са тримата претенденти за папския престол и е утвърден единствен папа Мартин V. Когато през 1419 г. умира по-големият му брат Венцел IV, Сигизмунд I наследява и властта над Чехия (Зигмунд, 1419 – 1437), германските курфюрсти го избират за крал на Германия (1410 – 1437), а от 1433 г. и за император на Свещената Римска империя. Принуден е да отдели много сили за потушаване на разрасналото се в неговите земи хуситско движение, както и на италианските проблеми.[3]

Сигизмунд I има два брака: 1-ви (1385) с Мария (1370 – 1392), дъщеря на унгарския крал Лайош I Велики, от която няма деца; 2-ри брак (1408) с Барбара (1392 – 1451), дъщеря на граф Херман II фон Цили. Единствената му дъщеря Елизабет (1409 – 1442) става съпруга през 1421 г. на германския император Албрехт II и предава в негова власт всички фамилни владения на династията Люксембург.[2]

Крале на Германия, Унгария и Чехия и императори на Свещената Римска империя от династията Люксембурги

  • Хайнрих VII (1278/79 – 24.8.1313), син на люксембургския граф Хайнрих II, граф на Люксембург (Хайнрих III, 1288 – 1313), крал на Германия (1308 – 1313), император на Свещената Римска империя (СРИ, от 13 юни 1311)
  • Ян (Йохан, Жан) фон Люксембург (10.8.1296 – 26.8.1346), граф на Люксембург (1313 – 1346), крал на Чехия (Ян Люксембургски, 1310 – 1342), син на Хайнрих VII
  • Карл IV (14.5.1316 – 29.11.1378), син на Ян Люксембургски и внук на Хайнрих VII, граф на Люксембург (Карл, 1346 – 1378), крал на Чехия (Карол I, 1346 – 1378), крал на Германия (1347 – 1378), император на СРИ, от 5 април 1355, маркграф на Бранденбург (1373 – 1378)
  • Венцел IV (26.2.1361 – 16.8.1419), първи син на Карл IV, крал на Чехия (Вацлав, 1363 – 1419), маркграф на Бранденбург (Венцел, 1374 – 1378; 1411 – 1415), херцог на Люксембург (Венцел II, 1383 – 1388), крал на Германия (1376 – 1400)
  • Сигизмунд I (15.2.1368 – 9.12.1437), втори син на Карл IV, маркграф на Бранденбург (1378 – 1388), крал на Унгария (Жигмунд, 1387 – 1437), херцог на Люксембург (1388 – 1437), крал на Германия (1410 – 1437), крал на Чехия (Зигмунд, 1419 – 1437), император на СРИ от 3 май 1433.[2]

Литература

  • Jörg K. Hoensch, Die Luxemburger. Eine spätmittelalterliche Dynastie gesamteuropäischer Bedeutung 1308 – 1437. Kohlhammer, Stuttgart 2000. ISBN 3-17-015159-2

Външни препратки

Източници

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.