Лесново

Лесново е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област. То е най-равното село в околността, склоновете на планината започват от село Доганово и село Богданлия, с които то граничи. В него има летище.

Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Лесново (община Пробищип).

---

Лесново
Центърът на село Лесново
Лесново 42.64309, 23.640222 Лесново
Общи данни
Население	1824 души[1] (15 март 2024 г.) 77,3 души/km²
Землище	23,591 km²
Надм. височина	557 m
Пощ. код	2119
Тел. код	07155
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	43445
Администрация
Държава	България
Област	София
Община    – кмет	Елин Пелин Ивайло Симеонов (Нова България, НППБ, ВМРО-БНД, ИТН; 2015)
Лесново в Общомедия

География

Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток, на 30 км източна посока от столицата София. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър.

История

При разкопки до селото, край стар римски път (III век) са открити останки от голямата римска пътна станция, наречена Бурагара (при траките Бугарака, Бурбурака^[2]).

Първоначалното име на селото е Орманлъ от турски: Ormanlı, по-късно побългарено на Орманлия, и означава „гористо място“, оттам и днешното Лесново. През 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби пише:

„

... и стигнахме в село Орманлии. И то е разположено в Софийското поле, с една джамия, триста къщи и е изцяло зиамет (Зиамет – особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход от 20000 до 100000 акчета).

“

В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.^[3]

Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров „Велик Круп“ на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново – Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.

През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново – кратък исторически очерк“.^[4]

• 
  Паметни плочи в центъра на Лесново
• 
  Мемориален комплекс
• 
  Плоча "Тоз, кой падне в бой за свобода, той не умира"
• 
  Чешма-паметник в центъра

Родове

Стойко Зиков – основоположник на лесновските фамилии Спасовци, Бранковци, Боневци и Зиковци

Лесновски фамилии са се установявали в селото по различно време и по различни причини. Най-старите родове, които обитават Лесново са Угриновци, Дръндовци, Илийковци, Ганеви и Терзиевци. На фамилията Терзиевци принадлежи и първият кмет на селото (още от преди Освобождението), Тричко чорбаджи. Някои фамилии са пристигнали след потушаването на известните Въстания в Северозападна България 1833-1841. Така например през 1841 г. в селото се заселва беглецът от Нишкото въстание Стойко Зиков, който поставя началото на няколко големи фамилии – Спасовци, Бранковци, Боневци и Атанасовци (Зиковци). Според съхраненото предание, Стойко Зиков произхождал от рода на цар Иван Шишман. От същия край придошли и основоположниците на фамилиите Делкини (Стоян Делкин) и Апостоловци (Стоян Апостолов).

В Лесново се заселили и много преселници от Македония, а именно Мито Дейков от село Радобил (Прилепско) – основоположник на фамилията на Гърците, първият лесновски даскал Георги Жаров от село Горно Броди, родовете Ленковци, Натовци (Маските), Карагьошовци и Жмишковци. Някои от най-големите фамилии са се преселили от съседни софийски села. Така например основоположникът на рода Делибалтовци дошъл от село Мирково (Пирдопско), след като там отсякъл главата на сестра си (оттам и фамилията „дели балтия“, което ще рече „луда секира“). От село Вакарел били родовете на Вакарелци и Лумбевци, а от село Нови хан – на Бозаджиите.

Личности

• Димитър Лазов (1850 – 1936 г.), деец на БРЦК, арестуван след Арабаконашкия обир, опълченец, участвал в Руско-турската война. След Освобождението – кавалерист и полицейски пристав, земевладелец в Лесново.
• Даскал Георги Иванов Жаров (1866 - 1952), (някъде срещан с грешно изписана фамилия Джоров), е първият учител и основател на второто начално училище до 4-то отделение в с. Лесново (1910 - 1937 г.), което се е помещавало в сградата известна на всички като “Здравната служба”. Само за информация, първото начално училище е основано 1879 г. в частна къща в селото. Роден е в с. Горно Броди (Серес, Гърция - Област Централна Македония). Завършил е Солунската гимназия 1892 г., радикал и съратник на Стоян Костурков 1866 - 1949 от Панагюрище (основател на Радикалдемократическата партия и министър в три кабинета). През 1893 г. даскал Жаров пристига преселник - бежанец в село Орманлия. Жени се за Анка Кодева. Всестранно развита личност, освен четмо и писмо, Жаров е учил децата и на много други практични дейности: Дърводелство, Пеене в хор, Шиене (вкл. на цървули), Театрални пиеси, както и сам е свирил на цигулка. Даскал Георги Жаров има издадена книга през 1941 г. със заглавие “Отъ името на кооперацията” - пиеса в VI картини.
• Наталия Цекова, актриса.

Обществени институции

• Народно читалище „Безсмъртие 1919”^[5][6]
• Основно училище „Христо Ботев“ - eдно от най-старите училища в община Елин Пелин. Основано е през 1879 г.
• Целодневна детска градина "Славейче"

• 
  НЧ „Безсмъртие 1919” (2022)
• 
  Кукерски празник пред читалището (2006)
• 
  ЦДГ "Славейче" (2022)

Културни и природни забележителности

Църква „Свети Архангел Михаил“

Една от забележителностите на селото е църквата „Свети Архангел Михаил“, построена в началото на XX век и реконструирана в началото на XXI век. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в България.

• 
• 
• 
• 

Старият дъб

Старият дъб

Като природна забележителност може да се отбележи и най-старото дърво в района – „Старият дъб“ на възраст повече от 500 години.

Редовни събития

От незапомнени времена и до днес ежегодно в първата събота и неделя от Новата година по случай Йордановден и Ивановден в селото се провежда празникът „Деведжиите“. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят „Долната махала“ на селото. Младежите от основната група пресъздават традиционна „Шопска сватба“ и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с бели ръкави, с наниз „пендари“ и т.н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците. Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете – хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и гайдарджията и тъпанджията, които пред всяка къща свирят „деведжийската“, от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а „сватбарите“ играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие. На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят „Горната махала“, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне „основната група“ – сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от социалния и обществен живот. Празникът завършва с кръшни хора и добро настроение.

Друго редовно събитие в селото е събора. Провежда се на Томина неделя, първата неделя след Великден. В миналото събора се е провеждал на поляна извън селото, където са се събирали много хора както от селото така и от съседните села. Виели се кръшни хора.

В по-ново време и понастоящем събора е на центъра на селото, където се събират близки, родини и приятели за да се видят и повеселят.

В последните няколко години като редовно събитие се превърнаха и конните състезания, които са винаги на Първи май. Те започват като преглед-дефиле на коне и каруци на площада на селото пред Читалището, след което участници и зрители се отправят на поляната над летището, където се провеждат и самите състезания.

Други

На мястото на джамията е построен ресторантът „Старият дъб“. Това е ресторант, направен и обзаведен в „тоталитарен“ стил. Там са били отпразнувани много сватби, кръщенета, абитурентски балове и изпращания на новобранци. След идването на демокрацията ресторантът е взет от италианска фирма, която изнася гъби. Преустроен на хипермаркет.

Списък на кметовете на Лесново

	Име	От	До	Бележка
	Дядо Тричко	януари 1875	декември 1884
1	Стоимен Тодоров Бозаджийски	януари 1884	декември 1895
2	Димитър Атанасов	януари 1896	ноември 1896
3	Тодор Геров	ноември 1896	април 1899
4	Янаки Пешов Конакчийски	май 1899	декември 1899
5	Димитър Ценев Миджов	януари 1900	февруари 1901
6	Георги Ганев Гьоков	февруари 1901	юни 1901	По време на един от трите си кметски мандати, Георги Ганев (12.04.1870 – 26.05.1953) е приет от софийския областен кмет на редовен отчет. На тези срещи, за всяко село по отделно се решавало колко данък (реквизит), да се удържи. На една от срещите, дедо Георги отива със скъсани цървули на бос крак. Като го видял, областният възкликнал с усмивка: „Ако това им е кмета, то какво остава за обикновените хора от село?“ Дали тази визия е помогнала за начислен по-малък данък за селото, няма точна информация, но случката остава в историята на с. Лесново. Истината е малко по-прозаична: дедо Георги е имал трайна кожна инфекция по ходилата, която не му позволявала да носи чорапи и въобще нещо обуто, затова винаги вървял бос, та дори и зимно време слагал само едни цървули, но задължително на бос крак.
7	Димитър Ценев Миджов	юни 1901	октомври 1902
8	Ане Петков Минев	октомври 1902	юни 1908
9	Георги Ганев Гьоков	януари 1903	март 1911
10	Христоско Манолов Църньов	април 1911	декември 1913
11	Коста Стоянов Делкин	декември 1913	май 1914
12	Георги Ганев Гьоков	май 1914	декември 1918
13	Боне Стоименов Тодоров	януари 1918	април 1920
14	Найдо Спасов Ботов	април 1920	май 1922
15	Ноче Далев Велев	май 1922	септември 1922
16	Гаврил Ангелков	септември 1922	май 1923
17	Коста Стоянов Делкин	юни 1923	август 1924
18	Христоско Манолов Църньов	септември 1924	март 1928
19	Коста Стоянов Делкин	март 1928	януари 1929
20	Георги Найдов Панков	януари 1929	юни 1929
21	Соколин Ленков Дашев	юни 1929	април 1930
22	Христоско Манолов Църньов	април 1930	септември 1930
23	Димитър Цветанов Терзийски	септември 1930	ноември 1931
24	Станислав Спасов	декември 1931	май 1934
25	Никола Илиев Гатов	май 1934	юни 1934
26	Боян Йорданов Василев	септември 1934	септември 1935	Офицер от гр. София.
27	Йордан Панайотов Николов	септември 1935	октомври 1938	От гр. София.
28	Петър Иванов Въжаров	октомври 1938	април 1942	Трудов офицер от гр. София.
29	Георги Димитров Найдов	април 1942	май 1944	Юрист от гр. София.
30	Димитър Петков Анев	юни 1944	юли 1944	Изпълняващ длъжността секретар-бирник.
31	Петър Димитров Атанасов	август 1944	9 септември 1944	От гр. София.
32	Стоян Христосков Георгиев	октомври 1944	януари 1945
33	Иван Зафиров Стоянов	януари 1945	юни 1946
34	Стоян Христосков Георгиев	юни 1946	октомври 1947
35	Костадин Николов Митов	ноември 1947	март 1949
36	Ленко Савов Ленков	март 1949	юни 1949
37	Стефан Трифонов Панков	юни 1949	септември 1950
38	Стоян Петров Богданов	септември 1950	декември 1952
39	Манол Стоилков Манолов	декември 1952	април 1953
40	Цветан Райков Стоянов	април 1953	април 1954
41	Спас Иванов Ненов	април 1954	май 1955
42	Цветан Райков Стоянов	май 1955	октомври 1957
43	Асен Милотинов Велков	ноември 1957	декември 1958
44	Костадин Николов Митов	декември 1958	февруари 1963	Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
45	Цветан Райков Стоянов	март 1963	юни 1965	Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
46	Асен Милотинов Велков	юни 1965	ноември 1967	Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
47	Христо Трайков Манолов	декември 1967	октомври 1972	Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
48	Желка Станчева Бозаджийска	октомври 1972	декември 1976	Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
49	Петър Вълков Видулов	август 1976	август 1978	Председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на Лесново, Доганово, Богданлия, Караполци, Огняново и Голема Раковица.
50	Андрей Христов Колев	август 1978		След 25 март 1979 г. се създават селищните системи и Лесново става кметство.
51	Цвятко Бранков
	Александър Лазаров Спасов	2003
	Стоян Цветанов Стоименов
	Александър Лазаров Спасов	ноември 2007	ноември 2011	Издигнат от ВМРО-БНД.
	Румяна Тодорова Младенова-Бонева	ноември 2011		Издигната от ГЕРБ.
	Ангел Атанасов Ангелов		октомври 2015	Довършва мандата на Румяна Младенова.
	Стоян Цветков Зарчов	октомври 2015		Издигнат от коалиция ЕДИНСТВО – БСП, АТАКА, НОВА ЗОРА

Външни препратки

• Летище Лесново:
  • Линк 1 Архив на оригинала от 2012-02-06 в Wayback Machine.
  • Линк 2
• maps.yahoo Лесново. Сателитна снимка на селото
• WikiMapia-Лесново Сателитна снимка на селото
• Страница на селото във Facebook
• Други уеб страници на селото
  • sites.google.com Архив на оригинала от 2020-10-30 в Wayback Machine.

Източници

1. www.grao.bg
2. Das Weltall: ein geographischstatistisch-naturhistorisches, посетен на 17 април 2011 г.
3. Чифликът Орманлия // Посетен на 29 август 2015.
4. Село Лесново (кратък исторически очерк), посетен на 27 май 2013 г.
5. НЧ „Безсмъртие 1919”, с. Лесново, Сайт на община Елин Пелин, 20.09.2016. Последен достъп: 29.05.2022.
6. Детайлна информация за НЧ „Безсмъртие 1919”, Портален сайт на читалищата, МК. Последен достъп: 29.05.2022.