бивше село в Мъгленско From Wikipedia, the free encyclopedia
Леско̀во[1] (изписване до 1945 година: Лѣсково; на гръцки: Τρία Έλατα, Трия Елата, до 1925 година Λέσκοβο, Лесково или Λέσκοβον[2]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лесково (община Демир Хисар). Развалините на селото са разположени високо на 950 m в планината Паяк в долината на река Бистрица, на около 10 km североизточно от Къпиняни.[3]
Първото споменаване на Лесково е в османски документ от 1491 година. Румънският автор Теодор Капидан смята, че по произход жителите на селото са власи, напълно българизирани.[4]
В края на XIX век Лесково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Традиционен занят на местните жители е производството на дървени въглища. Въглищари от Лесково доставят продукцията си на атонските манастири.[5]
От 1875 до 1893 година местният свещеник Гьошо Колев съставя гръцко-български речник, писан с гръцки букви. През 1897 година лесковчани изгонват воденския гръцкия владика Николай от местната църква, а на следващата 1898 година, водени от първенците на селото Георги Ташев и свещеник Стойчо Янчев, откриват българско училище.[6][7]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Яне Кулов.[8] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета.[10]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лесково живеят 650 българи християни.[11]
Според екзархийските статистики в селото има 540 българи. По-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лясково (Liaskovo) има 640 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти гъркомани.[12]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 540 жители българи християни.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лесково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 492 и 523 души.[14] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лесково има 150 къщи славяни християни.[15]
В 1924 година, при обмяната на население между България и Гърция, по-голямата част от лесковчани се изселват в България, като са заселени предимно в напуснатите от гърците кариоти селища - 35 семейства в Ямбол, 25 в Кавакли, 15 в Голям Манастир, 8 в София, 4 в Петрич и 3 в Малък Манастир.[14] Според други данни преселниците от Лесково в Голям Манастир са 36 семейства.[16] На тяхно място са заселени 117 гърци бежанци от Понт.[3] В 1925 година Лесково е преименувано на Трия Елата.[3] Преброяването от 1928 година показва 45 „българофони“ и 117 бежанци, общо 162 души. В 1940 населението на Лесково е 146 души, от които половината местни и половината бежанци.[3]
Селото пострадва значително през Втората световна война, когато по-голямата част от населението се изселва в Нъте. На 6 май 1944 година германските войски разрушават напълно селото и то не е възстановено. В 1956 година землището му е присъединено към това на съседното село Ошин (Архангелос).[17]
По време на Гражданската война в Гърция, през зимата на 1947 година населението на Лесково е насилствено изселено от властите във Фущани и Кожушани. След нормализирането на обстановката, селото не е възобновено, а жителите му се заселват в Нъте.[3]
В селото отчасти са запазени единствено камбанарията и сградата на църквата „Свети Мина“.[18]
Божин Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[19]
Вънде Челепиев, гръцки андартски капитан Въндо Гьошев (Васил Танов, Въндо войвода, Стари Въндо) (1858 – 1917), български революционер Георги Въндев (1890 – 1942), български революционер Гончо Миндин (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[20] Ганчо Минов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[21] Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[20] Гьошо Колев, български духовник, възрожденски деец Димитър Николов Димитров (16 май 1916 - ?), завършил в 1941 година естествена история в Софийския университет[22] Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Смол[20] Димитър Кубивълков, български революционер, деец на ВМОРО[20] Кирил Младенов, български етнограф Кръстю Димчев, български революционер, деец на ВМОРО[8] Мичко Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов[23] Мичо Кънев, български революционер, деец на ВМОРО[20] Мичо Танев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[21] поп Стойче Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[19] Тано Гошев, български революционер, деец на ВМОРО[19] Танчо Василев Лудев, български революционер, деец на ВМОРО[19] Яне Кулов, български революционер, ръководител на лесковския комитет на ВМОРО[8] Гого Киров (? - 1905), български революционер от Мутулово Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[20] Димо Руси (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[24] Иванчо Карасулията (1875 – 1905), български революционер, войвода Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), четник от Мачуково[25] Мицо Вардаровски (? – 1905), четник от Ругуновец[26] Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[26] Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[27] Стойко Христов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[26] Танчо Джамбазов (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[24] Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, четник от Ореховица[20] Христо Пампор (? – 1905), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[24] Младен п. Костов (Попкостов), български учител в Лесково[28]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
