Кушланли

Кушланли или Кушанли (на гръцки: Ξυλαγανή, Ксилагани) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от община (дем) Марония-Шапчи (Марония - Сапес).

Кушланли Ξυλαγανή
— село —
Кушланли 40.974167, 25.421389 Кушланли Кушланли
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Марония-Шапчи
Географска област	Западна Тракия
Надм. височина	65 m
Население	1531 души (2001)
Телефонен код	+30

География

Селото е разположено на 18 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).

История

В XIX век Кушланли е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кушланли (Kouchlanli) има 150 домакинства и 700 жители българи.^[1]

През 90-те години на XIX век част от българското население на селото, начело с първенците Стоян Киряков, Киряк Джелепов, Петко Гъгъмов – баща на видния гюмюрджински търговец Рафаел Гъгъмов, Димитър Кичков, Петко Велков и Димитър Сотиров, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Чавдар Чавдаров от село Чадърли.^[2]

Църковно-училищни и революционни дейци
Име	Бележка
1. Хаджи Павел Николов	свещеник
2. Кирко Георгиев Карамухчев	учител
3. Киряк Стоянов
4. Петко Митрев
5. Иван Късагяуров
6. Стоян Кечеджиев
7. Иван Караданев
8. Яни Кехая
9. Томо Гъгъмов
10. Никола Гъгъмов
11. Петко Велков
12. Атанас Димов
13. Стою Димов
14. Стойчо Караиванов	четник[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 230 български екзархийски семейства.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Личности

Родени в Кушланли

• Атанас Пеев Велковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[6]
• Васил Антонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина^[7]
• Димитър Георгиев Табуров (1872 – 1932), касиер на Гюмюрджинския окръжен революционен окръг на ВМОРО от 1902 година, умира на 10 юли в Пловдив.^[8]
• Стойчо Караиванов, четник в Гюмюрджинската чета на Марин Чолаков^[9]
• Ташо Стоев Джелепов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война^[10]
• Николай Гагамов (1919 – ?), български политик от БКП.

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 185.
3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 84
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 162.
9. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 79, 85, 175.
10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 152, л. 18

Тази статия, свързана с Гърция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.