Чадърли

Чадърли (на гръцки: Στρύμη, Стрими) е село в Гърция, Западна Тракия, дем Марония-Шапчи.

Чадърли Στρύμη
— село —
Чадърли 40.988333, 25.542778 Чадърли Чадърли
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Марония-Шапчи
Географска област	Западна Тракия
Надм. височина	60 m
Население	171 души (2001)

География

Селото се намира югозападно от магистралния път Гюмюрджина (Комотини) – Дедеагач (Александропулис), в северните склонове на планината Ишиклъка. Североизточно от Чадърли, в посока Караагачкой (Диони) са разположени пещерни образувания, означени с туристическа табела като отбивка от асфалтовия път. Според преброяването от 2001 година има 171 жители.

История

В XIX век Чадърли е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чадерли (Tchaderli) има 180 домакинства и 912 жители българи.^[1]

През 90-те години на 19 век в селото под влияние на съседното Калайджидере (Каситера) започва откъсване от българското население от гърцизма и признаване на Българската екзархия. С помощта на Димитър Лалата Т. Ив. Кадиев, Тодор Хаджиев, Аанас Текерлеков, Иван Белев и младият учител Чавдар Чавдаров успяват да отцепят селото от Патриаршията. Първият български учител в Чадърли е Калоян Калоянов от Доган Хисар, а свещеник – поп Георги.^[2]

Църковно-училищни и революционни дейци
Име	Бележка
1. Чавдар Чавдаров
2. Иван Арабаджията
3. Чавдар Кирев Царят
4. Павел Георгиев Башко
5. Тодор Сивков
6. Павел Джарев
7. Павел Иванчев
8. Тодор Балабанов
9. Стоян Костов
10. Тодор Костов
11. Вълчо Сламов
12. Георги Янев
13. Никола Белев
14. Чавдар Славков
15. Кирязо (Киро) Христев	от Жужелци, Костурско[3]
16. Георги Тончев	кмет
17. Киро Семерджията	помощник-кмет
18. Стоян Чолакът
19. Стою Янев
20. Тодор Салванов
21. Вълко Петев
22. Димитър Арнаудов
23. Димитър Стоянов
24. Георги Трингов[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Чадърлъ са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Според данните на Любомир Милетич за населението в Одринския вилает, посочени в „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, до Балканските войни с. Чадърли е населено изцяло от българи, наброяващи 220 семейства.^[6]

Селото е било сравнително заможно, като голяма част от населението се е препитавало от скотовъдство (главно овцевъдство) и земеделие, вкл. обработка на притежаваните предимно от турски земевладелци ниви в близката равнинна част около Шапчи.

По време на т.нар. Гюмюрджинска автономна република жителите на Чадърли търсят спасение в границите на България, предимно в Хасковско, след което се завръщат по родните си места.

След установяването на гръцкото управление в Западна (Беломорска) Тракия през 1920 г., голяма част от българското население на с. Чадърли остава сравнително по-дълго в селото и се изселва в България с последната голяма бежанска вълна в периода след 1925 г. до 1928 г. предимно в Хасковско и Кърджалийско.

По време на Гръцко-турската война (1919-1922) и след установяване на гръцкото управление в областта много български младежи от с. Чадърли са мобилизирани в гръцката армия и изпратени в района на бойните действия в Мала Азия, където мнозина от тях загиват или се водят безследно изчезнали.

Селото е преименувано през 1920 г. след предаване на Западна Тракия на Гърция. В началото на 20-те години на 20 век в резултат на размяната на население между България и Гърция и между Турция и Гърция в Стрими се заселват гърци-бежанци от България и Турция. Преобладаващата част произхождат от село Свети Влас, Поморийско (по-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят след 1922 г. в Свети Влас), останалата част са гърци от Източна Тракия - Лозенград и гърци от Мала Азия.

В годините между Първата и Втората световна война населението на Стрими е наброявало около 500 души.

Личности

Родени в Чадърли

• Вълчо Кадиев (1918 – 1998), български скулптор;
• Петко Терзиев, български просветен деец;
• Стоян Терзиев, български революционер;
• Чавдар Чавдаров (1858 – 1935), български революционер.

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 184 – 185.
3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
4. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
6. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.

Тази статия, свързана с Гърция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.