Кочище

Кочище или Кочища (на македонска литературна норма: Кочиште) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Тази статия е за селото в Демир Хисар. За селото в Жупа вижте Кочища. За селото в Битолско вижте Кочище (Битолско).

---

Кочище Кочиште
— село —
Кочище 41.344722, 21.171667
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Демир Хисар
Географска област	Демир Хисар
Надм. височина	730 m
Население	38 души (2002)
Пощенски код	7240
МПС код	BT
Кочище в Общомедия

География

Кочище е разположено на 730 m в Долен Демир Хисар, в североизточната част на общината, в близост до пътя свързващ градовете Демир Хисар и Крушево. Землището на Кочище е 12,1 km², от които горите заемат най-голяма площ 820 ha, пасищата са 184 ha, а обработваемите семи 175 ha.^[1]

История

В сиджил от 4 юли 1609 година е отбелязано, че жителите на Кочище за длъжници по заем от вакъфа на Ахмед паша в Битоля в размер на 4000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.^[2]

В XIX век Кочище е смесено българо-албанско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Кочища има 40 къщи арнаути и 16 християнски къщи.^[3]

Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кочища има 320 жители, от които българите християни са 120, а албанците мохамедани 200.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочища е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 19 къщи.^[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочища има 56 българи екзархисти и 240 албанци.^[6]

При избухването на Балканската война 1 човек от Кочища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[7]

В 1953 година селото има 284 жители.^[1] В 1961 година – 274 жители, които през 1994 година намаляват на 45,^[8] а според преброяването от 2002 година селото има 38 жители.^[9]

Църквата в селото е „Свети Никола“, зидана от дялан камък.^[1][10]

Личности

Родени в Кочище

• Аргир (Аргин) Иванов Божков (1882 - след 1943)^[11] зидар с основно образование,^[12] македоно-одрински опълченец, служил в 3-та и Нестроевата рота на 1-ва дебърска дружина;^[13][12] участвал в Първата световна война с 2-ра рота на 1-ва дружина на 1-ви пехотен софийски полк;^[13] на 5 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия,^[11] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България;^[13] родом от дебърското Кочища^[12] или демирхисарското Кочища^[11]
• Илия Найдов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, служил в 4-та и Нестроевата рота на 6-а охридска дружина^[14]

Бележки

1. Кочиште // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-19. Посетен на 18 август 2018.
2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 21.
3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172 – 173. (на френски)
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
8. Кочище на сайта на Община Демир Хисар
9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
10. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 49. (на македонска литературна норма)
11. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 24.
12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95.
13. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 25.
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.