From Wikipedia, the free encyclopedia
Кочища (на македонска литературна норма: Кочишта; на албански: Koçishta) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
Тази статия е за селото в Жупа. За селото в Демир Хисар вижте Кочище. За селото в Битолско вижте Кочище (Битолско).| Кочища Кочишта | |
| — село — | |
 | |
  Кочища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 1149 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1258 |
| Кочища в Общомедия | |
Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово.
В XIX век Кочища е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Кочища е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 68 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кочища има 180 жители българи християни и 175 българи мохамедани.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Кочища има 5 български къщи и 15 турски.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочища е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 60 къщи.[4] Същевременно Качица е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 16 къщи.[5]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочища има 96 българи екзархисти.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кочища има 14 български екзархийски и 30 турски къщи.[7]
При избухването на Балканската война 8 души от Кочища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Кочища е част от Парешката община на българската Дебърска околия.[9]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кочища като българско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[11]
Вельо (Велю) Лазаров Георгиев (1869 - след 1943),[12] македоно-одрински опълченец, служи в Нестроевата рота[13] на 10-а прилепска дружина, в щаба на 3-та бригада;[14] на 1 март 1943 година като жител на Пловдив[12] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[14] Филип Христов Филипов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, 3 рота на 1 дебърска дружина[15] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[16]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
