Драгѝново е село в Южна България, в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по големина село в България по население с настоящ адрес.[2]
| Драгиново | |
 Панорамен изглед | |
  Драгиново  Драгиново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4872 души[1] (15 март 2024 г.) 64,7 души/km² |
| Землище | 75,356 km² |
| Надм. височина | 792 m |
| Пощ. код | 4642 |
| Тел. код | 03545 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 23234 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Велинград Костадин Коев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Драгиново Бисер Маджиров (ГЕРБ) |
| Драгиново в Общомедия | |
Име
Името на селото до 1966 година е Корова, а от 1966 до 1971 година – Корово. На 22 юни 1971 година селото е преименувано на Драгиново[3] в чест на литературния герой на Стефан Захариев поп Методий Драгинов.
География
Село Драгиново се намира в планински район в Западните Родопи.
История
Най-ранните сведения за съществуването на селото се съдържат в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г., където самото село е отбелязано под името Корова (от тур. Kuru-ova – „Сухо поле“[4][5]), а под него е записано дословно следното: „Село Корова, спадащо към Филибе. Къщи (неверници) – 1. Доход – 99 (акчета)“.[6] Соколарският регистър е регистър на население, натоварено със специални задължения, и затова не описва цялото население на селищата, чиито имена се срещат в него.
Според данни от османски регистър през 1516 г. в селото живеят 46 домакинства и 2 вдовици. През 1528 г. за селото са отчетени 70 семейства. Като село Корова, спадащо към нахията Чепине, е описано и в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1560 г. (Istanbul, BOA, TD 317)[7]
За първи път мюсюлмани в селото са отразени през 1570 г., като са отбелязани 3 мюсюлмански и 55 християнски домакинства. В следващия документ от 1595 г. се споменава за 1 мюсюлманско и 45 християнски семейства. През 1633, 1639 и 1641 година са отчетени 70 домакинства. През 1696 г. броят на християнските семейства спада на 31. От документ, написан през 1712 г., става ясно, че в Корова по онова време живеят 115 мюсюлмански и 2 християнски семейства. В документ за селото от 1842 г. се споменава, че там живеят 116 само мюсюлмански семейства.[8]
Според Стефан Захариев към 1850 година в Корово има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци[9] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Драгиново (Корово) живеят 1188 помаци.[10]
През 1913 година жителите на селото са засегнати от насилственото покръстване на помаците и в резултат част от населението емигрира в село Акьорен, (област Истанбул, община Силиври), Турция.[11]
Население
Драгиново е най-голямото село в област Пазарджик по население с 5027 жители по постоянен адрес.[2] Жителите на селото са помаци.
Редовни събития
- Традиции
Национална носия от Драгиново
Етнографски музей
Ръчно тъкане на стан
Основи за ръчна изработката на традиционни дрехи и предмети.
Традиционна сватба в Драгиново
Личности
- Методий Драгинов (?) – измислен литературен герой на Стефан Захариев, непризната историческа личност от много български историци;
- Мустафа Шарков (1912 – ?) – български мюсюлмански духовник, родолюбец и общественик;
- Мустафа Хаджи (р. 1962) – български мюсюлмански духовник, главен мюфтия на България от 1997 г.
Литература
- Милен Налбантов – „Драгиново – земя благодатна“
Външни препратки
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
