Корейска народна армия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Корейската народна армия (КНА) е името на въоръжените сили на Северна Корея.
| Корейска народна армия | |
| Chosŏn inmin'gun – 조선인민군 | |
.svg) Знаме на Корейската народна армия | |
| Видове ВС | |
|---|---|
| Сухопътни войски ВМС ВВС Червена гвардия Бюро за артилерийска навигация | |
| Ръководство | |
| Седалище | Пхенян |
| Главнокомандващ | маршал Ким Чен Ун |
| Личен състав | |
| Редовни | 1 106 000 |
| Мобилизационна възможност | мъже – 6 515 279 (2010 г.) |
| Годни за военна служба | мъже – 4 836 567 (2010 г.) |
| Годишен призив | мъже – 207 737 (2010 г.) |
| Призивна възраст | 17 |
| Наборна служба | 10 години |
| Финанси | |
| Бюджет | $5,22 млрд. (2005) |
| Процент от БВП | 26,1% (2006) |
| Местни доставчици | Танков завод Рю Кьон-су Моторен завод Сънри |
| История | |
| Основаване | 1939 |
| Реорганизиране | 1986 |
| Корейска война | |
| Звания и отличия | |
| Звания и отличия в Корейската народна армия | |
| Корейска народна армия в Общомедия | |
КНА включва Сухопътни, Военноморски, Военновъздушни сили и Работническо-селска червена гвардия. Стратегическите ракетни сили са организирани като „Бюро за артилерийска навигация“. Върховен главнокомандващ е Ким Чен Ун.
Севернокорейската армия е най-голямата военна структура в света с общо 9 495 000 военнослужещи – 1 106 000 редовни, 8 200 000 резервисти и 189 000 души в полувоенни формирования. Близо 20% от мъжкото население на възраст 17 – 54 години е част от редовните въоръжени сили.
Корейската народна армия е основана на 8 февруари 1948 година. Тогава тя е била съставена от антияпонски бунтовници и китайски партизани, както и корейски войници, служили в Червената армияи корейци войници служещеи в монголската народно революционна армия през Втората световна война.
История
Организационна история
Севернокорейската историография сочи 25 април 1932 за начало на Корейската народна армия. На тази дата Ким Ир Сен основава Антияпонска партизанска армия (АПА, Хан ил югьоте). По-късно тя е преименувана на Корейска народнореволюционна армия (Чхосън инмин хьонгьонгън) и се присъединява към Североизточната антияпонска обединена армия на Китайската комунистическа партия през 1936.[1] Обединената армия претърпява поражение през 1941 и много от корейските бойци се отправят към руския Далечен изток, където се включват в 88-а специална бригада на Червената армия.[2] През 1936 г. част от корейските бунтовници на Ким Ир Сен емигрират в Монголия където се създава батальон „Корейски революционни бойци“ в състава на монголската народно революционна армия и през 1939 г. участват в битката при Халхин Гол в която съветските и монголските войски побеждават японците. След поражението на Обединената армия през 1941 г. част от корейците се добират до границата с Монголия и се включват в батальона „Корейски революционни бойци“ на монголската народнореволюционна армия.[3]
Междувременно през 1939 в Янан, Китай, е създадена Корейската доброволческа армия (КДА), оглавявана от Ким Ту-бон и Му Чон. Последният е виден член на Китайската комунистическа партия и участник в Дългия поход (1934 – 35).[4] След основаването ѝ в града е създадено и училище за политически и военни ръководители, които трябва да управляват бъдещата корейска държава. До 1945 КДА наброява 1000 души, предимно корейци-дезертьори от Японската имперска армия. След като Япония е победена, КДА и китайската Червена армия се отправят към Манджурия, за да наберат още корейски войници и да се завърнат на Корейския полуостров. До септември 1945 числеността на КДА достига 2500 души. След пристигането на съветските войски тя е разформирована и преобразувана в охранителна част на съветския щаб на Корейския полуостров. Още по време на войната Ким Ир Сен е впечтлен от победата на Монголската народна революция 1921 г. и след няколко разговора с монголския пръв ръководител Хорлоогийн Чойбалсан по време на посещение в Монголия е уверен че подобна революция ще избухне и в Корея, като Ким Ир Сен започва да гледа на Чойбалсан като на свой кумир.[3]
През октомври 1945 със съветска и монголска помощ в Пхенян е основана военна академия, която започва обучението на кадри за народни гвардии и други доброволчески формирования. През 1946 първият випуск от кадри се влива в полицейски отряди за обществена сигурност, в които се включват кто партизаните на Ким Ир Сен, така и ветераните от Китай. След разширяването на силите за сигурност и полицейските отряди, техните формирования са реорганизирани в Генерален щаб на Корейската народна армия. Полуредовните войски се превръщат в редовни и са снабдени със съветски униформи, оборудване и символи. Скоро след това се сформира и Департаментът за държавна сигурност. Преди началото на Корейската война СССР снабдява КНА с модерни танкове, артилерия, леко стрелково оръжие и камиони. Към 1948 тя наброява 60 000 души, разпределени в четири пехотни дивизии и танков батальон, подкрепени от 40 000 души гранична войска. Между съветското изтегляне през 1948 и началото на войната през 1950, КНА се разраства до 160 000 души в 10 пехотни дивизии, танкова дивизия, въздушна дивизия, мотострелкови полк, с подкрепа от 40 000 души гранична войска и 60 000 етнически корейски доброволци от Китай.[5]
Военни операции
Корейска война
Корейската война (наричана в КНДР Война за освобождение на отечеството) започва през 1950, когато Северна Корея напада Южна. Корейската народна армия към момента вече наброява между 150 и 200 000 души, чието въоръжение включва 274 танка танка Т-34-85, 150 изтребителя „Яковлев“, 110 щурмовика, 200 единици артилерия, 78 учебни самолета „Яковлев“ и 35 разузнавателни самолети. В допълнение като резерв на територията на КНДР остават 30 000 души със 192 изтребителя и бомбардировача и 105 танка.[6] КНА бележи светкавични победи срещу зле въоръжената и обучена южнокорейска армия – южният режим и войската му рухват в рамките на няколко дни.[7] Стига се дотам, че южнокорейски войници масово бягат на юг или дезертират и се присъединяват към севернокорейската армия.[8] По пътя си КНА арестува и екзекутира членове на южнокорейския държавен апарат, както и интелектуалци.[9]
В началото на юли на помощ на Южна Корея пристигат първите войски на ООН (предимно американски). Малко преди това КНА е загубила много от самолетите си от американски бомбардировки, но нанася поражения на американските войски в сраженията при Осан, Пьонтек и Чонан. В битката при Чочиуън американските войски дават 665 жертви, включително 228 убити,[10] а 90% от оборудването на американския батальон е пленено.[11] До август 1950 американската 24-та пехотна дивизия дава 3602-ма убити и ранени и 2962-ма пленени, сред които и командващият дивизията генерал-майор Уилиам Дийн.[12] Първото сериозно поражение на КНА идва при битката за Пусенския периметър. Севернокорейците дават 50 – 60 000 убити; южнокорейските жертви са 40 000, убити са 4599 американски войници, ранените са 12 058.[13] Продължителните бомбардировки на американската авиация разрушават основни снабдителни линии, вследствие на което севернокорейците в южната част на полуострова остават без провизии.[14] ООН организира морски десант край Инчхън в средата на септември, удряйки севернокорейската войска по най-слабите ѝ флангове и нанасяйки ѝ дълбоко тилово поражение.[15]
Едва 30 000 севернокорейски войници успяват да се оттеглят на север, за да се включат в битката за Сеул, който в крайна сметка пада в ръцете на ООН, заедно с голяма част от Северна Корея. В края на 1950 Китай се включва на страната на КНДР, и КНА остава с второстепенна роля до края на войната.
От Студената война до наши дни
От 1953 до днес Корейската народна армия се включва в редица конфликти по света, и провежда операции с ниска интензивност срещу Южна Корея.
Между 1966 и 1969 се разразява т.нар. „Втора Корейска война“,[16] по време на която севернокорейски специални части провеждат няколко неуспешни операции срещу Юга. Напрежението ескалира най-много през 1968, когато след период на взаимни провокации около Демилитаризираната зона Северна Корея провежда няколко последователни специални операции. Първата е Щурмът на Синия дом, седалището на южнокорейския президент Пак Чжън-хи. През януари отряд от севернокорейски командоси правят опит да нападнат резиденцията и да убият Пак, но се провалят, в резултат на което 29 от 31 командоси са убити, един се самоубива, последният успява да избяга обратно в КНДР.[17] В престрелките са убити двайсетина цивилни, ранени са над 60 южнокорейски войници, убити са 30 войници и полицаи, включително четирима американски военни.[18] Малко след това севернокорейските военноморски сили пленяват американския разузнавателен кораб USS Pueblo (AGER-2).[19] Другият значим опит за проникване в Южна Корея е осъществен през октомври същата година – 120 командоси са разпръснати на осем различни места с цел да подготвят партизански лагери в планините. До декември южнокорейската армия успява да убие 110 от командосите и да плени седем от тях, докато южнокорейските жертви наброяват 40 убити военни и 23 цивилни.[19] През 1969 Корейските народни военновъздушни сили свалят два летателни апарата на американсите ВВС – разузнавателен самолет EC-121 Warning Star и вертолет Hiller OH-23 Raven. Целият екипаж от 31 души на самолета загива, тримата души от вертолета са пленени и предадени на гарнизона в Южна Корея.[19]
Отвъд полуострова КНА участва в няколко конфликти на страната на социалистически страни. До 200 пилоти от КНВВС се включват във Виетнамската война на страната на Северен Виетнам[20] и свалят няколко американски самолета и вертолета.[21][22][23] Два зенитно-артилерийски полка също са изпратени и се сражават във Виетнам.[24] Севернокорейски танкисти управляват либийски танкове по време на Либийско-египетската война през 1977, и се включват на страната на НДОА-ПТ в Анголската гражданска война.[25] Според египетски източници, севернокорейски изтребители МиГ-21 са подкрепили Египет по време на Войната Йом Кипур, без да свалят врагове или да претърпят загуби.[26]
В школите на КНА са били обучени общо над 5000 чужди бойци от 62 страни. Общо над 7000 инструктори от КНА са изпратени в 47 държави, обучавайки членове на десетки революционни, бунтовнически и терористични групировки. Севернокорейски офицери и военни са обучавали Иранската Революционна гвардия, Фронт Полисарио, Организацията за освобождение на Палестина и Тайландската комунистическа партия. Печално известната Зимбабвийска 5-а бригада получава първоначалното си обучение от севернокорейски военни. През 2004 КНА обучава Хизбула в методи за водене на партизанска война.[27] Севернокорейски военни съветници и офицери се включват в гражданската война в Сирия, където инструктират сирийската армия в употребата на артилерия и подготовката на военни операции край Халеб.[28] По непотвърдени данни 15 севернокорейски пилоти управляват и бойни вертолети на страната на сирийското правителство.[29]
В по-ново време КНА е обвинявана в заглушаване на GPS-сателити,[30] потапянето на южнокорейската корвета „Чхонан“ през 2010 и артилерийския обстрел на Йонпхьон по-късно същата година. През 2010 и 2012 севернокорейски хакери организират атаки срещу Южна Корея, които блокират бази данни на правителството, медии и банки.[31] Близо 6000 хакери служат в Бюро 121, което е част от КНА и се занимава с подривни и разузнавателни кибероперации.[32] Според американското разузнаване, Бюро 121 осъществява вероятно най-голямото в историята кибернападение срещу компания с хакването на Сони Пикчърс Ентъртейнмънт през 2014 година, при което са разбити личните данни на 47 000 служители на компанията, лични имейли и непрожектирани филми.[33]
Структура
Командването на въоръжените сили е поделено между два органа – Централната военна комисия (ЦВК) на Корейската работническа партия, която осъществява политическото ръководство на армията, и Държавната комисия по отбрана (ДКО), която командва силите и осъществява административен контрол. ЦВК изработва политиката в областта на отбраната и налага приоритети във въоръжаването, съгласувайки се с подопечните ѝ институции, отговарящи за военно-промишления комплекс, военните операции, гражданска защита и т.н.[34] ДКО съществува от 1998 и е оглавявана от председател, заместник-председател и членове и се избира от Върховното народно събрание с 5-годишен мандат. По конституция тя командва въоръжените сили и има правото да свиква, основава и разпусква военни институции, да избира или отстранява висши военни фигури, да дава или отнема отличия и да мобилизира и обявява война.[35] Третата най-висша институция е Министерството на народните въоръжени сили, което представлява триумвират от Генералния щаб, Общо политическо бюро и Командване по сигурността.
Сухопътните войски са организирани в 19 командвания, разпръснати из три ешелона – преден, междинен, и заден. Предният ешелон включва 1-ви, 2-ри, 4-ти и 5-и пехотни корпуса, разположени по дължината на Демилитаризираната зона. Те са подкрепени от отделните 620-и артилерийски корпус, въоръжен с тежки 170-милиметрови оръдия и залпови ракетни комплекси, 815-и бронетанков корпус, 820-и танков корпус и 806-и механизиран корпус. Последните три се намират на командната територия на 4-ти пехотен корпус. Междинният ешелон включва 3-ти и 7-и пехотен корпус, разположени съответно на западното и източното крайбрежие; на командната територия на 7-и корпус е разположен още един пехотен корпус, в близост до Уънсан. На запад се намира и Пхенянското отбранително командване. Задният ешелон е разположен в дълбоката северна част на страната и включва 8-и корпус на запад и 9-и на изток, заедно с 425-и механизиран корпус край Чхънджу и 108-и механизиран корпус край Оро. Общата сила на сухопътните войски е разпределена между девет пехотни корпуса, четири механизирани корпуса, танков корпус, артилерийски корпус, Пхенянско отбранително командване, командване на граничните войски и Бюро за обучение на лекопехотните войски. Това са общо 80 пехотни дивизии, 30 артилерийски бригади, 25 бригади за специални операции, 20 механизирани бригади, 10 танкови бригади и седем танкови полка.[36]
Силите за специални операции (ССО), които понякога се считат за отделен клон на КНА, са с численост между 87 000 и 120 000 души, което ги прави най-големите в света. ССО са най-добре въоръженият, финансиран и обучен компонент на народната армия. Организирани са в 25 бригади и девет самостоятелни батальона и са под контрола на Министерството на народните въоръжени сили,[37] което ги управлява чрез четири командвания:[38]
- Разузнавателно бюро, което събира тактическа и стратегическа информация, изпраща екипи за неконвенционални бойни действия и директно управлява четири разузнавателни батальона и една бригада снайперисти;
- Бюро за обучение на лекопехотните войски, което директно командва четири лекопехотни бригади, три въздушно-десантни бригади и снайперска бригада;
- Военновъздушно командване, което командва две въздушно-десантни бригади от по 3500 души (причислени към състава на ВВС), заедно с флотилия от самолети Ан-2. Тези самолети са подходящи за проникване на вражеска територия, тъй като са способни да летят изключително ниско и с малка скорост;
- и Военноморско командване с две морски десантни бригади от снайперисти и около 260 десантни съда, включително 50 на въздушна възглавница.
Лекопехотните бригади, батальони и полкове имат за основна цел да нападат пунктове за управление и да подсигуряват евентуални точки на притискане от врага преди напредването на основната група войски. Снайперските бригади организират нападения, взривове и събират информация за врага. Специалните сили имат три основни цели – да ударят по фланговете стационарните защити на Южна Корея по ДМЗ, да отворят втори фронт в тила на врага и да провеждат тактическо и стратегическо разузнаване.[39]
Военновъздушните сили са организирани в четири дивизии – 1-ва бойна, 2-ра бойна, 3-та бойна и 8-а учебна, и по-малки самостоятелни единици – вертолетна бригада, и 5-а и 6-а транспортни бригади. Командването на Военновъздушните сили е в Пхенян, и управлява не само военните, но и гражданските летателни апарати.[40]
Военноморските сили са най-малките по численост и се състоят от две флотилии – Източна и Западна, които не са в състояние да провеждат съвместни операции. На двете крайбрежия оперират общо 12 ескадрона от разнообразни съдове в 19 военноморски бази и целта им е предимно защитаване на бреговата линия.[41]
Личен състав и оборудване
Общата численост на редовната Корейска народна армия е 1 106 000 души. Тя е подкрепена от 8 200 000 резервисти в няколко отделни „гвардии“, и 189 000 души в полувоенни формирования. Така на 1000 души население се падат 386,7 души общ военен персонал, 45 души редовен персонал на 1000, и общо 9 495 000 души в отбранителната институция, което прави Корейската народна армия най-голямата военна структура в света.[42] Наборната служба започва на 17-годишна възраст и продължава минимум 10 години, обикновено до 30-годишна възраст. Частичната военна служба продължава до 60-годишна възраст.[43]
Страната има масивна отбранителна мрежа, включваща над 11 000 подземни военни бази, от които 4000 са разположени в непосредствена близост до Демилитаризираната зона. Всички те са свързани с оптични кабели за комуникация, което прави проследяването на съобщенията, плановете и движението на отделните военни части невъзможно за врага.[44]
Корейската народна армия страда от хроничен недостиг на горива, масла, резервни части и боеприпаси. Въпреки това натрупаните стратегически резерви възлизат на 1,5 милиона тона боеприпаси и 1,7 милиона тона горива, с които КНА може да води пълномащабна война в продължение на 100 дни. Хранителните резерви могат да изхранят армията в продължение на 500 дни в случай на война.[45]
Сухопътни войски
Сухопътните войски на Северна Корея са трети по големина в света с численост над 1 000 000 души и са най-големият компонент от Корейската народна армия. Около 70% от тях са разположени по Демилитаризираната зона, и са в състояние както да проведат офанзивна операция, така и да защитят страната от нападение. Сухопътните войски разполагат с най-големия артилерийски корпус в света.[46] Учения се провеждат редовно на всички нива, но много по-често на полково, ротно или взводно ниво. Машини, използващи дефицитните за страната горива и масла, рядко се включват в учения, което може да причини трудности при интегрирането на формированията на ниво дивизия и корпус.[47]
Сухопътните войски разполагат със следните видове и количество оборудване:[48]
- 3700 танка (Покпхун-хо, Чхонма-хо, Т-62, Т-55/Тип 59, Тип 82, ПТ-76, Тип 63, Тип 62);
- 2100 бронирани бойни машини (БТР-152/40/50/60/80, БМП-1, VTT-323, Тип 63)
- 13 500 артилерийски системи (комплекси „Луна“, ракетни установки 107 – 240 mm калибър, оръдия от 100 – 170 mm калибър)
- 15 600 зенитно-артилерийски системи (14,5 – 100 mm[49] калибър)
- 1700 безокатни оръдия[43]
- 11 000 ПЗРК и противотанкови ракети[50]
Военновъздушни сили
Корейските народни военновъздушни сили (КНВВС) са вторият по големина клон от КНА с общ състав от 110 000 души и над 1600 самолета и вертолета на активна служба. Около 40% изтребителите са разположени около Демилитаризираната зона.[51] КНВВС разполагат с 20 стратегически военновъздушни бази и 70 резервни и аварийни бази в полубойна готовност. Кадрите се обучават главно в две академии – Военновъздушна академия „Ким Чхък“ в Чхънджин и Школата за въздушни офицери в Кьонсон. Дефицитът на гориво не подминава и военновъздушните сили, които тренират главно на симулатори, а годишният нальот на много от пилотите е малко над 10 часа.[52] След 2010 година обаче започва да се забелязва значително увеличение на дневните полети на ВВС.[53]
Военновъздушните сили разполагат със следните видове и количество оборудване:[54][55]
- 780 изтребителя (МиГ-29, МиГ-23, МиГ-21, Чънду J-7, МиГ-19/Шънян J-6, МиГ-17/Шънян J-5)
- 154 бомбардировача (Ил-28, Су-25, Нанчан Q-5)
- над 300 вертолета (Ми-26, Ми-14, Ми-8/17, Ми-4, Ми-2, Ми-24)
- над 400 транспортни (Ан-2, Ан-24, Ил-62, Ил-76)
- 201 учебно-боеви самолета (Нанчан CJ-6, МиГ-15УТИ, Aero L-39)
В допълнение КНВВС са преработили поне един Ан-24 в самолет за Далечно радиолокационно откриване и управление, (ДРЛОУ/AWACS)[56] и разполагат с различни видове безпилотни самолети, включително Ту-143[57] и MQM-107 Streaker. Военно-промишленият комплекс на страната е разработил летящи бомби на базата на втория вид.[58] Северна Корея има една от най-добре защитените военновъздушни инфраструктури в света. Радарите са монтирани на издигащи се платформи, които могат да бъдат свалени под земята, а някои военновъздушни бази имат подземни писти.[59] Противовъздушната отбрана разполага със 175 – 200 площадки за зенитно-ракетни комплекси, от които 1/3 са на постоянно бойно дежурство, 1/3 са в състояние да бъдат приведени в бойна готовност в кратки срокове, и 1/3 са фалшиви площадки с възможност да бъдат въоръжени с истински ЗРК.[60] Зенитно-ракетните комплекси са разнообразни – голямо количество ПЗРК „Игла“ и „Стрела-2“, 179 комплекса С-75 Двина,[42] 140 комплекса С-125, 40 комплекса С-200[61] неизвестен брой 2К12 Куб,[62] Стрела-10[63] и 9К37 Бук.[64] През май 2017 година е проведен втори успешен опит и е започнато серийно производство на зенитно-ракетния комплекс Понге-5, за който се предполага, че е местна разработка върху съветския С-300.[65]
Военноморски флот
Военноморските сили на Северна Корея са с най-малък приоритет и имат личен състав от 60 000 души. Две флотилии с общо 1000 плавателни съда са разположени на двата бряга на страната, но не провеждат съвместни операции.[66] Повечето кораби са корвети, торпедни лодки и ракетни катери (проект 205 „Москит“ и други). Най-силният компонент са бързите катери с управляеми противокорабни ракети. Около 60% от съдовете са разположени на юг от линията Пхенян-Уънсан.[67]
Северна Корея разполага с най-големия подводен флот в света, състоящ се от 60 подводници проект 633, клас Сан-О и клас „Юго“. Те са способни да атакуват по-големи кораби, товарни флотилии, да минират стратегически сектори и да спускат водолази в дълбокия тил на врага.[68]
В началото на 1990-те години Северна Корея купува общо 12 подводници проект 641 и проект 629 като скрап.[69] Според някои анализатори, подводниците от втория тип са били или възстановени и влезли на въоръжение като ракетоносци, или ракетните им шахти са били преработени и монтирани на кораби или други подводници.[70]
Бреговата отбрана се състои от над 250 нормални и укрепени противокорабни артилерийски гнезда, въоръжени със 122 и 152-милиметрови оръдия, и два дивизиона с противокорабни ракети П-15 Термит и „Копринена буба“, по един за всяко крайбрежие.
Резервисти
Северна Корея е изградила обширна военна организация, в която участват над девет милиона души, или повече от 1/3 от общото население на страната. Резервистките служби се делят на четири основни типа – Младежка червена гвардия, Резервно военно-тренировъчно формирование, Работническо-селска червена гвардия и полувоенни организации.[71]
За много севернокорейци военната служба започва в последните години на гимназиалното образование чрез присъединяване към Младежката червена гвардия. В нея членуват около 940 000 момичета и момчета на възраст между 14 и 17 години. В рамките на учебната година те преминават през 450 часа военно обучение в клас и по една седмица полево обучение за всеки семестър. Военното обучение е съсредоточено върху основите на службата в армията, физическо възпитание, военно-церемониални практики и етикет, първа помощ и боравене с оръжие.[72]
Резервното военно-тренировъчно формирование (РВТФ) е наличният резерв на Корейската народна армия. То включва приблизително 620 000 войници в 37 запасни дивизии. Обикновено след завършване на средно образование 17-годишните младежи се включват към Резервното формирование ако не карат наборна служба в редовната войска. В него се включват и войници, завършили наборната си служба. Мъже на възраст между 17 и 45 години и жени на възраст между 17 и 30 години могат да участват в Резервното формирование. Дивизиите са под контрола на Министерството на народните въоръжени сили, а мобилизацията им е отговорност на Бюрото за мобилизация и логистика към Генералния щаб. Дивизиите ежегодно провеждат 30 дни мобилизационно обучение и 10 дни обучение в самоотбрана. Дължината на службата в РВТФ компенсира сравнително кратките тренировки, сплотява личния състав и изгражда адекватна и боеспособна военна сила.[73] Дивизиите са оборудвани като редовни въоръжени сили, но въоръжението е по-старо – картечни пистолети ППШ-41 (Тип 49, местно производство), ДП (Тип 53, китайско производство), РПГ-2 и други.
Работническо-селската червена гвардия (РСЧГ) е с най-много членове – близо 6 000 000 – и е най-големият компонент от резервните сили. Обикновено на 46-годишна възраст мъжете се прехвърлят от РВТФ в Червената гвардия, където служат до 60-годишна възраст, по този начин приключвайки 46-годишна военна служба. Гвардията е организирана на роти, причислени към фабрики, мини, стопанства и села. Нейната функция е да осигурява отбраната на вътрешния фронт, противовъздушна отбрана и логистична подкрепа за другите войски. В допълнение, в случай на война РСЧГ може да бъде мобилизирана да попълва състава на РВТФ и редовните войски. Червената гвардия провежда 15 дни мобилизационно обучение и 15 дни самоотбрана годишно, и е въоръжена с автомати, картечници, минохвъргачки и зенитно-артилерийски системи.[74]
Още над 420 000 души служат в полувоенни формирования, като Министерството на народната сигурност, Гвардейското командване (охрана на държавния глава), Гимназиални учебни отряди, и т.нар. „Младежки ударни бригади за скоростна битка“. Гимназиалните учебни отряди са свързани с офицерския корпус и осигуряват попълване на офицерския състав, а Ударните бригади са военно-работнически формирования, предназначени да изградят „надеждни наследници на революцията“.[75]
Стратегически и асиметрични операции
От 1970-те години насам Северна Корея активно работи по програма за балистични ракети и оръжия за масово поразяване в опит да изгради стратегически боен капацитет. Стратегическите ракетни сили са организирани в Бюро за артилерийска навигация, което разполага с около 600 ракети тип Хвасон, 200 ракети тип Родон и 50 или по-малко ракети Мусудан и Тепходон.[76] КНА разполага със средства за проектиране на военна сила – по въздух може да разположи отвъд територията на страната до 6000 души специални сили, а по вода – до 15 000 души.[77] Не е изключено търговски кораби да пренасят балистични ракети, като по този начин КНА е в състояние да нанася удари от различни точки на Тихия океан.[78]
След неуспешни опити да се сдобие с ракети „земя-земя“ от Китай и СССР, правителството на КНДР се обръща към Египет, откъдето получава няколко ракети Р-300 SCUD-B, чието производство е усвоено чрез обратна разработка. Първите успешни изпитания са проведени през 1984 година, след което ракетата е приета на въоръжение и се произвежда серийно под названието Хвасон-5. По това време Северна Корея установява близки отношения с Иран и изнася свои ракети и технически знания в полза на иранските въоръжени сили по време на войната с Ирак.[76]
Впоследствие е разработена Хвасон-6 с обсег 500 километра, чийто успешно пробно изстрелване е осъществено през 1990 година от ракетната база Мусудан-ри. По този начин КНДР е в състояние да удари цели по цялата територия на Южна Корея. През 1993 са осъществени първите изпитания на Хвасон-7, чрез която КНА може да нанася удари по Япония, а до края на 1990-те е започната работа по ракети със среден обсег – от 2000 до 5000 километра.[79] В следващите години са проведени изстрелвания на Тепходон-1 и Тепходон-2 с цел изнасяне на космически спътници в орбита, но САЩ, Южна Корея и редица други държави настояват, че това са изпитания на междуконтинентални балистични ракети. Подобни космически изстрелвания се случват с ракети Унха-2 и Унха-3, съответно през 2009 и 2012. През 2003 година Северна Корея се сдобива с нова ракета – Мусудан, базирана на съветската Р-27. Нейният обсег е между 2500 и 4000 километра,[76] а през 2017 година успешно е тествана първата севернокорейска междуконтинентална ракета – Хвасон-12.
Настоящите ракети на КНДР са:[80]
- KN-02 с обсег 120 – 160 километра;
- Хвасон-5 с обсег 300 километра;
- Хвасон-6 с обсег 500 километра;
- Хвасон-7 с обсег 1500 километра;
- Мусудан с обсег 2500 – 4000 километра
- Хвасон-12 с обсег над 10 000 километра;
Северна Корея притежава и голям арсенал от неконвенционални оръжия. Към 2010 арсеналът ѝ от химически агенти се оценява на 2500 до 5000 тона, сред разработваните бойни вещества са зарин, хлороацетофенон, водороден цианид, горчични газове и VX, като най-силно застъпени са невропаралитичните зарин и VX. Корейската народна армия е способна да използва тези агенти чрез балистични ракети, бомбардировачи и обикновена артилерия.[81] Информацията относно програмата за биологични оръжия е оскъдна и не е сигурно дали КНДР притежава такива. Преполагаемите биологични агенти за военни цели са холера, антракс, едра шарка и жълта треска, правени са изследвания върху птичи грип и тежък остър респираторен синдром (ТОРС).[82]
Ядрената програма е стартирана в края на 1950-те години. През 1959 КНДР и СССР сключват споразумение за провеждане на геологически проучвания с намиране на подходящо място за реакторна площадка. Основният ядрен център се намира в Йонбьон и е създаден през 1962. Той има повече от 100 сгради и е в центъра на оръжейната ядрена програма.[83] Предполага се, че КНДР разполага с до 10 готови плутониеви атомни бомби,[84] или с материал – обогатен уран и плутоний – за 12 до 27 ядрени оръжия. Според анализи на производствените мощности за обогатен уран и плутоний, до 2016 година КНА може да има материал за 48 оръжия.[85]
С икономическия упадък от 1980-те години насам Южна Корея придобива технологично превъзходство над Корейската народна армия. В отговор КНДР разработва методи за водене на асиметрична война. Тези средства включват хакерски военни поделения. Според южнокорейското министерство на отбраната, хилядите кибервойници на КНДР са едни от най-добрите в света,[86] равни или по-добри от южнокорейските и китайските.[87] Корейската народна армия използва и редица други технологии за водене на асиметрична война, включително противорадарни покрития за наземно оборудване,[88] човешки торпеда,[89] противопехотни ослепяващи лазери,[90] заглушители на GPS-системи с обсег до 50 километра и електромагнитни импулсни бомби.[91]
Вижте също
- Въоръжени сили на Южна Корея
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.