материал From Wikipedia, the free encyclopedia
Кожа е общото наименование на материала, получен от суровата кожа на животни чрез обработка.[1] Основният вид обработка е дъбене или щавене. Използват се кожи, основно получени от бозайници: говеда, овце, свине, както и някои риби и влечуги (змии, крокодили и други). Отделно се произвежда кожа с козина от някои редки животни, като сребърна лисица, норка и други.
Обработената естествена кожата се използва за производство на обувки, облекло, чанти, кожени аксесоари (колани, ръкавици, портфейли), тапицерия за мебели и автомобили, както и сувенири, скъпа подвързия на книги и други.
Според начина на дрането на животните, кожите могат да бъдат отворени (говеда, свине), затворени (овце, кози) и крупонирани. При последните се отделя само гръбната част, наречена крупон, а останалата кожа остава към трупа. Поради високото водно съдържание и силната си замърсеност след дране кожата се разваля много бързо. Ето защо е необходимо бързо след това тя да бъде подложена на бърза първична обработка и консервиране. Започва се с почистване от кръв и други нечистотии и измиване, изрязват се некожните участъци и останалите от вътрешната част остатъци от тлъстини и мускулни частици. Премахването им се нарича шлезене (лешене). Извършва се ръчно или машинно. Следва процес на консервиране на кожата, според типа ѝ – осоляване и сушене или само сушене.
Осоляването се извършва се по два начина – сух и мокър.
Сушене се прилага директно за кожите от дребни преживни животни и зайци. Овчите и агнешките кожи се сушат навътре с вълната (на тулум), а кóзите и ярешките – отворени. За да не се прегъва кожата при сушенето се изпъва с клечки или се простира на тел.
Сушенето се извършва в сенчесто помещение с непрекъсната циркулация на въздуха в него. При сушенето кожите намаляват размера си до 15%, а дебелината с 30 – 40%; масата ѝ намалява в значителна степен – от 50% при свинските до 60% при говеждите.
Суровата животинска кожа има слоеста структура. Слоевете отвън навътре са: външен (епидермис), вътрешен (дермис) и вътрешна подкожна съединителна тъкан. Основната част от кожата е дермисът (85 – 95 %). Кожата е покрита с козината (или вълната) на животното. Според обработката и начина на използване на кожата се различават три основни типа естествена кожа:[2]
Кожата е гъвкав, жилав, относително здрав, устойчив и многофункционален материал. Той е относително непропусклив за водата, въпреки че е „дишащ“: пропуска въздух и водни пари.
За техническото описание и оценката на качеството на кожата са решаващи плътността, якост, здравина на опън, устойчивост на светлинно въздействие, както и свиваемост. Освен тези физически параметри са важни химически параметри като съдържание на мазнини, температура на свиване при мокро състояние, съдържание на дъбилни вещества, съдържание на киселини и други.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.