държава в Югоизточна Азия From Wikipedia, the free encyclopedia
Източен Тимор, с официално наименование Демократична република Тимор-Леще (на португалски: República Democrática de Timor-Leste[2]; на тетум: Repúblika Demokrátika de Timór-Leste[3]) е островна държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема източната половина от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.
| Демократична република Тимор-Леще | |
 Герб | |
| Девиз: Unidade, Acção, Progresso „Единство, Действие, Прогрес“ | |
| Химн: Pátria | |
.svg) Местоположение на Източен Тимор | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 14 918,72 km² (на 154-то място) |
| Води | незначителен% |
| Климат | субекваториален |
| Столица | Дили |
| Най-голям град | Дили |
| Официален език | португалски език тетун[б 1] |
| Религия | 99,53% християнство —97,57% католици —1,96% протестанти 0,24% ислям 0,23% други религии |
| Демоним | източнотиморец |
| Население (2021) | 1 340 513 (на 153-то място) |
| Население (2015) | 1 183 643 |
| Гъстота на нас. | 83,3 души/km² (на 137-о място) |
| Градско нас. | 31,3% (на 163-то място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| Президент | Жузе Рамус-Орта |
| Министър-председател | Таур Матан Руак |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Национален парламент |
| История | |
| Португалски Тимор | XVI век |
| Независимост от Португалия | 28 ноември 1975 г. |
| Индонезийска анексия | 17 юли 1976 г. |
| Администрация на ООН | 25 октомври 1999 г. |
| Независимост | 20 май 2002 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 5,3 млрд. щ.д.[1] (на 173-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 3904 щ.д. (на 157-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 2,45 млрд. щ.д. (на 183-то място) |
| БВП на човек (ном.) | 1793 щ.д. (на 151-во място) |
| ИЧР (2021) | 0,607 (среден) (на 140-о място) |
| Джини (2014) | 28,7 (нисък) |
| Прод. на живота | 69,3 години (на 132-ро място) |
| Детска смъртност | 45,8/1000 (на 171-во място) |
| Грамотност | 50,1% (на 159-о място) |
| Валута | Щатски долар[б 2] (USD) |
| Други данни | |
| Часова зона | TLT (UTC+9) |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | TL |
| Интернет домейн | .tl |
| Телефонен код | +670 |
| ITU префикс | 4WA-4WZ |
| Официален сайт | timor-leste.gov.tl |
| Източен Тимор в Общомедия | |
Наименованието на страната произлиза от думата „тимур“, означаваща „изток“ на индонезийски и малайски. „Леще“ означава „изток“ на португалски.
Официалното название на страната на португалски е República Democrática de Timor-Leste[4], а на езика тетум – Repúblika Demokrátika Timór-Leste[5].
Португалия започват да търгува с остров Тимор през ранния XVI в. и в средата на века го колонизират. Съперничеството с Нидерландия през 1859 г. принуждава Португалия да отстъпи западната част на острова.
По време на Втората световна война островът е под японска окупация в периода 1942 – 1945 г. След капитулацията на Япония Португалия възстановява политическия и военен контрол върху колонията си. Източен Тимор обявява независимост от Португалия на 28 ноември 1975 г. и девет дни по-късно е нападнат и окупиран от индонезийски войски. Той влиза в състава на Република Индонезия през юли 1976 г. като провинция Тимор Тимур (Източен Тимор).
През следващите две десетилетия се провежда неуспешна кампания на умиротворяване, по време на която загиват между 100 000 и 250 000 души. На 30 август 1999 г. в национално допитване, подкрепено от ООН, населението на Източен Тимор гласува за независимост от Индонезия.
Периодът между референдума и пристигането на международни умиротворителни войски в края на септември 1999 г. е белязан от сблъсъци между различни фракции, някои от които подкрепяни от Индонезия. Загиват 1400 тиморци, а други 300 000 преселват в Западен Тимор като бежанци. По-голямата част от инфраструктурата на страната, включително домове, напоителни системи, водопроводи, училища и почти 100% от електрическата мрежа са унищожени.
На 20 септември 1999 г. в страната пристигат австралийски умиротворителни сили от Международни сили за Източен Тимор (INTERFET) и слагат край на насилието. На 20 май 2002 г. Източен Тимор официално е обявен за независима държава, с което става първата нова независима страна за XXI век.
В края на април 2006 г. вътрешно напрежение принуждава правителството на Източен Тимор да отправи молба към австралийското правителство, което изпраща военни сили в страната в края на май. През август Съвета за сигурност на ООН започва мисия, която включва наемане на около 1600 души на работа в полицейските сили. В резултата на подкрепата на международната общност, в периода април – юни 2007 г. правителството успява да запази мирната атмосфера по време на президентските и парламентарните избори и ситуацията е окончателно стабилизирана.
Източен Тимор се намира на остров Тимор, част от Малайския архипелаг в Югоизточна Азия.
Релефът е планински.
Заема площ от 15 007 km².
Граничи с Индонезия – 228 km гранична ивица.
Брегова ивица – 706 km.
Субекваториален, горещ и влажен. Сезони – сух и дъждовен.
Островът често е връхлитан от тропични циклони.
1 019 252 жители.
Обединени в етнически групи:
Прираст – положителен – 2,12 %
13 окръга:
28 ноември – „Денят на Независимостта“
Източен Тимор е с нисък среден доход. Населението на страната продължава да страда от болести, причинени от десетилетията борба за независимост срещу Индонезия, нанесени са щети на инфраструктурата и разселените хиляди цивилни граждани.
Източен Тимор се намира на 158-о място по индекс на човешко развитие (ИЧР) между страните в света, втората най-ниска в Азия.
Развито е предимно селското стопанство – 25%, произвежда се:
Индустрия – 17,2%
Обслужване и туризъм – 57,4%
Износ – предимно кафе, сандалово дърво и ванилия.
Внос – 237 милиона $, предимно храни.
Национална валута на страната от януари 2000 г. е щатският долар. Освен това от 2003 г. се използват собствени монети от тиморско сентаво, съответстващо по курс на американския цент. В обращение са монети с номинал 1, 5, 10, 25, 50, 100 и 200 сентаво.
Шосейната мрежа е 3800 km (480 km асфалтирани).
Аерогари – 8 (3 с асфалтирани писти).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
