Remove ads

Шарл III Анжуйски-Драчки, известен още и като Шарл III Малкия (на италиански: Carlo III d'Angiò-Durazzo; * 1345 г. в Кориляно Калабро, † 24 февруари 1386, Вишеград, Кралство Унгария), е херцог на Драч, крал на Неапол и титулярен крал на Йерусалим (1382 – 1386) като Карл III и крал на Унгария (1385 – 1386) като Карой II. През 1381 г. създава рицарския Орден на кораба. През 1383 г. наследява Княжество Ахея след смъртта на Жак дьо Бо.

Бързи факти Управление, Наследил ...
Шарл III Анжуйски-Драчки
крал на Неапол, крал на Унгария, титулярен крал на Йерусалим
Thumb
Управление12 май 1382 – 24 февруари 1386 (Неапол)
1385 – 24 февруари 1386 (Унгария)
13831386 (Ахея)
НаследилДжована I Анжуйска (Неапол)
Мария Анжуйска (Унгария)
Жак дьо Бо (Ахея)
НаследникЛадислав Анжуйски (Неапол)
Мария Анжуйска (Унгария)
междуцарствие (Ахея)
Лични данни
Роден
Починал
Погребан вСекешфехервар, Кралство Унгария
Други титлихерцог на Драч, княз на Ахея
Семейство
ДинастияСицилиански Анжуйциː клон Анжу-Драч
БащаЛудвиг Анжуйски-Драчки
МайкаМаргарита ди Сансеверино
ПотомциМария
Джована II
Ладислав
ГербThumb
Шарл III Анжуйски-Драчки в Общомедия
Затваряне

Произход

Шарл е син е на Лудвиг Анжуйски-Драчки (* 1324, † 1364), граф на Гравина и на Мороне от 1336 г., и на съпругата му Маргарита ди Сансеверино. По бащина линия е правнук на неаполитанския крал Шарл II Анжуйски.

Биография

Начални години

След смъртта на баща си Шарл се оказва най-възрастният мъжки представител на Сицилианския клон на Анжуйската династия. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си – бездетната неаполитанска кралица Джована I, и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона. Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на Унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей Анжуйски, който е първият съпруг на неаполитанската кралица.

По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Шарл Анжуйски трябва да се заеме унгарският крал Лайош I, поради което през 1365 г. 11-годишният Шарл напуска Неапол и се установява в Унгария.

В Унгария

През 1369 г. неаполитанската кралица урежда брак между наследника си и първата му братовчедка Маргарита Драчка. В Унгария младият анжуец печели доверието на унгарския крал, който му поверява управлението на Хърватия и Далмация. Така между 1371 и 1378 г. Шарл Анжуйски, вече като херцог на Хърватия и Далмация, успява да спечели множество привърженици сред местните магнати. През 1379 г. е назначен за посланик във Венеция и води преговорите за слагане на край на Унгарско-венецианската война.

Конфликти и престоли

Конфликт с Джована I

През 1381 г. конфликт между папата и неаполитанската кралица Джована I довежда до отлъчването на последната и обявяването на Шарл Анжуйски за законен крал на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява Луи Анжуйски – брат на френския крал Жан II, признава го за законен наследник на престола и го моли за помощ срещу римския папа. Налага се Шарл да се бори за наследството си в Неапол, за което той получава подкрепа от унгарския крал. С помощта на унгарските си войски Шарл успява да нахлуе в Неапол и да разбие войските на крал Отон фон Брауншвайг-Люнебург, новият съпруг на Джована I, в битката при Сан Жерман. Самата кралица е обсадена в Кастел дел Ово. След продължителна обсада на замъка и един неуспешен опит тя да бъде освободена, неаполитанската кралица е пленена от Шарл и е затворена в замъка Сан Феле. След като не успява да я убеди да разтрогне акта, с който тя осиновява и признава за свой наследник Луи Анжуйски, за когото пристигат и вести, че събира войски, за да завладее Неапол, през 1382 г. Шарл Анжуйски заповядва неаполитанската кралица да бъде удушена и сам се провъзгласява за крал на Неапол.

Война с Луи

Thumb
Шарл III

С хитрост и късмет Шарл III Драчки успява да се наложи и в последвалата война за неаполитанския престол срещу Луи I Валоа-Анжуйски и 40-хилядната му войска, която нахлува през 1383 г. във владенията на Неапол.

Армията на Луи се ръководи от графа на Савоя Амадей VI Савойски, а финансова поддръжка е на антипапа Климент VII и Бернабо Висконти, съгосподар на Милано. Шарл, който разчита на наемници под ръководството на Джон Хокуд и Бартоломео д’Алвиано, разполага с 14 000 войници. Той успява да отвлече силите на противника от Неапол и с позиционна война, съчетана с нападения от малки отряди. Амадей VI заболява и умира в Молизе на 1 март 1383 г. и неговите войски излизат от кампанията. Тогава Луи се обръща за помощ към краля на Франция, който праща армия, ръководена от Ангеран VII дьо Куси. Последният съумява да завоюва Арецо и навлиза в Неаполитанското кралство, но на средата на пътя към Неапол пристига вест, че Луи внезапно е починал в Бишелие на 20 септември 1384 г.[1]

Конфликт с папата

Междувременно се обтягат и отношенията с папа Урбан VI, който подозира неаполитанския крал в заговор срещу главата на Католическата църква. През януари 1385 г. трима неаполитански кардинали са арестувани, а един от тях, който е подложен на мъчения, разкрива заговора на краля. Впоследствие Шарл III и съпругата му са отлъчени от църквата и е издаден папски интердикт над кралството им. В отговор войските на Шарл III обсаждат папата в Ночера. След шестмесечна обсада главата на Римокатолическата църква е освободен с помощта на неаполитански барони, минали на страната на Луи Анжуйски.

Унгарски крал

Thumb
Шарл на миниятюра от Chronicon Pictum

Докато папата търси спасение в Генуа, Шарл III се впуска в поредна авантюра. През 1385 г., когато умира Лайош I, Шарл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария Унгарска от него. Шарл трябва да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Шарл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – Елизабета Котроманич, организира заговор за убийството на Шарл. На 7 февруари 1386 Шарл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 г. Погребан е в Белград.

След смъртта на Шарл III на престола в Неаполитанското кралство се възкачва малолетният му син Ласло Анжуйски, а короната на Унгария отново преминава в ръцете на регентите на дъщерята на Елизабета Котроманич, Мария Анжуйска. Въпреки това Ладислав се опитва да получи допълнително короната на Унгария.

Remove ads

Брак и потомство

∞ февруари 1369 за втората си братовчедка Маргарита Драчка (* 28 юли 1347, Неапол, Неаполитанско кралство, † 6 август 1412, Акуамела), от която има три деца:

  • Мария Анжуйска (* 1369, † 1371)
  • Джована II Анжуйска (* 23 юни 1373 † 2 февруари 1435), кралица на Неапол; ∞ 1. 1401 за херцог Вилхелм фон Хабсбург, от когото няма деца 2. 10 август 1415 за Жак II дьо Бурбон, граф на Ла Марш, от когото няма деца.
  • Ладислав Анжуйски (* 11 февруари 1377 † 6 август 1414), крал на Неапол; ∞ 1. 21 септември 1390 в замъка в Гаета за Констанца Киарамонте. Бракът им е разтрогнат през 1392 г. Нямат деца. 2. 12 февруари 1403 в Неапол за Мария дьо Лузинян (* 1381, † 4 септември 1404), принцеса на Кипър и Йерусалим, дъщеря на кипърския крал Жак I, от която няма деца. 3. 23 април 1407 в Таранто за Мария д'Анген (* 1367/1370, † 9 май 1446), графиня на Лече, дъщеря на Жан д'Анген, граф на Кастро, от която няма деца.
Remove ads

Бележки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.

Remove ads